Ладзаро Спаланцани

Ладзаро Спаланцани Lazzaro Spallanzani
Роден	12 януари 1729 г. Скандиано, Емилия-Романя, Италия
Починал	12 февруари 1799 г. Павия, Италия
Религия	католицизъм
Националност	Италия
Учил в	Болонски университет
Научна дейност
Област	биология
Учил при	Антонио Валиснери
Работил в	Университет на Павия
Ладзаро Спаланцани в Общомедия

Ладзаро Спаланцани (на италиански: Lazzaro Spallanzani) е известен италиански йезуит, натуралист и физик.Счита се за „научен баща“ на изкуственото осеменяване.

Биография

Стромболи, илюстрация към „Пътуване до двете Сицилии и в някои части на Апенините“, 1799 г.

Роден е на 10 януари 1729 г. в Скандиано, Емилия-Романя, Италия. Отначало учи в университета в Болоня, естествени науки. Работи в университетите на Реджо нел'Емилия, Павия и Модена. След пътешествието, което прави из Швейцария, Турция, Корфу и Кипър, той описва най-забележителните особености на тези земи в естествено-историческо и геологическо отношения. Като резултат от пътешествието му през Неапол, Сицилия и в Апенините е съчинението му „Viaggi alle due Sicilie e in alcune parti degli Apennini“ („Пътуване до двете Сицилии и в някои части на Апенините“, Павия, 1792 г.), което е преведено и на немски през 1795 г. Всички резултати от неговите пътешествия са много ценни в естествено-историческо отношение.

Спаланцани е прочут и със своите чисто физиологически открития в областите на кръвообращението, храносмилането, размножението на жабите, наблюденията на най-простите животни и на „особеното чувство“, присъщо на прилепите. Голям интерес представляват опитите му относно потискащото действие на студа върху газовия обмен при студенокръвните животни, обезглавяването на охлюви и последващото порастване на главата им, механизма на съвокуплението при жабите, изкуственото храносмилане със стомашен сок. Спаланцани е първият, който доказва, че оплождаща сила в семенната течност имат само сперматозоидите.

Спаланцани изучава жаба през увеличително стъкло. Паметник в Скандиано (Емилия-Романя)

Една от най-важните работи в неговата научна дейност са опитите му, свързани с опровергаване на теорията за самозараждането на живота.

Спаланцани умира от рак на пикочния мехур на 12 февруари 1799 г. в Павия. След смъртта му пикочният му мехур е отстранен за изследване от колегите му, след което е изложен в музей в Павия, където се намира и до днес.

Памет

През 1935 г. Международният астрономически съюз нарича с името на Спаланцани кратер върху видимата страна на Луната.

Външни препратки

• Биография в Catholic Encyclopedia ((en))
• Биография в Encyclopædia Britannica, издание от 1911 г. Архив на оригинала от 2013-02-06 в Wayback Machine. ((en))
• Сайт на Centro Studi Lazzaro Spallanzani в Скандиано ((it))