Направо към съдържанието

Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино
Gonzaga di Castel Goffredo, Castiglione e Solferino
Информация
СтранаМаркграфство Кастел Гофредо
Маркграфство и Княжество Кастильоне
Маркграфство и Княжество Солферино
Парентална династияГонзага: Гонзага ди Луцара
ТитлиМаркграф на Кастел Гофредо
Маркграф и княз на Кастильоне
Маркграф и княз на Солферино
ОснователРодолфо Гонзага
Последен владетелЛуиджи III
Основаване1511
Разпадане1819
Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино в Общомедия

Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино (на италиански: Gonzaga di Castel Goffredo, Castiglione e Solferino)[1] е кадетски клон на династията Гонзага.

Родолфо Гонзага зад майка си (Андреа Мантеня, Зала на младоженците, Херцогски дворец, Мантуа)

Феодите Кастильоне и Солферино са част от владенията на първия маркграф на Мантуа Джанфранческо I Гонзага, който ги оставя в наследство на децата си. След смъртта му през 1444 г. те са оставени на Алесандро (заедно с феодите Кастел Гофредо и Медоле). Алесандро умира бездетен през 1466 г. и по-големият му брат Лудовико III дава земите (феодите Кастильоне и Солферино, както и Луцара и Повильо) на сина си Родолфо. Неговият по-голям брат Федерико продължава традицията на Маркграфство Мантуа като Федерико I. Младият Джанфранческо е основател на кадетския клон Сабионета и Боцоло. Сестра му Барбара се омъжва за херцог Еберхард V от Вюртемберг. Двамата синове на Родолфо, Джанфранческо и Алоизио (Луиджи Алесандро), продължат отделните клонове на Луцара и Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино.

Последният управляващ владетел на Кастильоне е Фердинандо II. На 23 декември 1691 г. народно въстание го принуждава да бяга. Имперската власт конфискува феодите му поради лошото му управление и въпреки Договора от Ращат през 1714 г., който налага връщането на земите на законния княз, семейството никога не си връща владението на феодите. Семейство Гонзага живее в изгнание във Венеция и Испания и остава претендент до 1772 г., когато княз Луиджи III, племенник на Фердинандо II, подписва отказа от права в полза на императрица Мария Терезия от Австрия на 26 юли 1773 г. и Княжество Кастильоне, Медоле и Солферино е присъединено към Мантуа, вече австрийска. Кадетската линия на Кастильоне и Солферино изчезва заедно с него през 1819 г.

Галериите на Гонзага в Кастильоне

[редактиране | редактиране на кода]

Последните археологически проучвания (2015 г.), проведени от италианския археолог Андреа Бозио Беланди, разкриват множество тунели в подземието на замъка в Кастильоне, построени по всяка вероятност по време на управлението на Франческо Гонзага през 17 век, които свързват различни сгради в историческия център с един друг.[2]

Маркграфове на Кастел Гофредо

[редактиране | редактиране на кода]
управление изображение име раждане и смърт
1444 - 1466 Александро (1427 - 1466)
1466 - 1478 Лудовико III (1412 - 1478)
1478 - 1479 Родолфо и Лудовико (1452 - 1495)
(1460 - 1511)
1479 - 1511 Лудовико (1460 - 1511)
1511 - 1549 Алоизио (1494 - 1549)
1565 - 1592 Алфонсо
от 1549 до 1565 г. е под опека
(1541 - 1592)
1592 - 1593 Родолфо (1569 - 1593)

След смъртта на Родолфо неговият по-малък брат Франческо, маркиз на Кастильоне и негов наследник, претендира да включи феода Кастел Гофредо. Но след дълги спорове с императора, през 1602 г. е обединен с Херцогство Мантуа при Винченцо I Гонзага в замяна на земите на Медоле . Така „Гонзага ди Кастел Гофредо“ изчезва.

Гонзага от Кастильоне

[редактиране | редактиране на кода]

Синьория Кастильоне от създаването си винаги е била под суверенитета на Гонзага от Мантуа (главният клон).

Първият господар на Кастильоне е Алесандро Гонзага, третият син на Джанфранческо Гонзага, 1-ви маркиз на Мантуа, и на Паола Малатеста. Той умира без наследници през 1466 г. и владенията му преминават към брат му Лудовико, 2-ри маркиз на Мантуа. Неговият син Родолфо поставя началото на клона „Гонзага от Кастильоне“.

Маркграфове и след това князе на Кастильоне и на Солферино

[редактиране | редактиране на кода]
управление изображение име раждане и смърт
Родолфо (1452 - 1495)
1511 - 1549 Алоизио (Луиджи Алесандро) (1494 - 1549)
1559 - 1586 Феранте (1544 - 1586)
1586 - 1592 Родолфо (1569 - 1593)
1592 - 1616 Франческо (1577 - 1612)
1616 - 1636 Луиджи (1611 - 1636)
1636 - 1675 Фердинандо I (княз) (1614 - 1675)
1675 - 1680 Карло (1616 - 1680)
1680 - 1707 Фердинандо II (1648 - 1723)

На 13 март 1707 г. в Милано е подписан договорът, предвиждащ отстъпването на Херцогство Мантуа под властта на император Йозеф I.

Претенденти за Княжество Кастильоне

[редактиране | редактиране на кода]
Легитимни
  • Луиджи II (* 1680, † 1746), син на Фердинандо II
  • Леополдо (* 1716, † 1760), син на предходния
  • Луиджи III (* 1745, † 1819), син на предходния. Последният от Гонзага ди Кастиьоне.
Странични

Гонзага ди Солферино

[редактиране | редактиране на кода]

Родолфо Гонзага,[3][4] третият син на Лудовико III Гонзага, има феод и титлата на маркиз на Луцара, Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино след смъртта на баща си през 1478 г. Той получава инвеститурата от император Максимилиан I през 1494 г. По-късно феодът е допълнително разделен между синовете му: Джанфранческо (Луцара) и Алоизио (Кастильоне, Кастел Гофредо и Солферино), които от своя страна основават съответните клонове на Луцара и на Кастильоне и Кастел Гофредо.

Основателят на Гонзага ди Солферино е Алоизио (или Луиджи Алесандро) Гонзага.[5]

Карло Гонзага е принуден да намери убежище в Кастильоне през 1630 г. и премества двора си тук през 1675 г., сливайки Солферино с Княжество Кастильоне. Така „Гонзага ди Солферино“ изчезват.

Маркграфове на Солферино

[редактиране | редактиране на кода]
управление изображение име раждане и смърт
1511 – 1549 Алоизио (Луиджи Алесандро) * 1494, † 1549
1549 – 1587 Орацио * 1545, † 1587
1587 – 1630 Кристиерно * 1580, † 1630
1675 – 1680 Карло * 1616, † 1680

Херцог на Солферино

[редактиране | редактиране на кода]

„Херцог на Солферино“ е испанска благородническа титла, създадена на 21 декември 1717 г. от испанския крал Филип V в полза на Франческо Гонзага, син на Фердинандо II Гонзага, принц на Кастильоне, и на Лаура Пико дела Мирандола. Името му се отнася до град Солферино в провинция Мантуа, който никога в историята не е бил под испански контрол. Въпреки това това е почит към феодалното владение вече на бащата на първия „испански“ херцог, който е последният (ефективен) от синьорите на Солферино (до 1691 г.), макар че семейство Гонзага отстъпва правата си едва през 1772 г.

  • Ireneo Affò, Delle zecche e monete di tutti i principi di casa Gonzaga che fuori di Mantova signoreggiarono, Bologna, 1782
  • Giuseppe Amadei, Ercolano Marani (a cura di), I Gonzaga a Mantova, Milano, 1975
  • Giuseppe Amadei, Ercolano Marani (a cura di), Signorie padane dei Gonzaga, Mantova, 1982
  • Francesco Brigoni, Medole attraverso i tempi, Medole, 1978
  • Carlo Gozzi, Raccolta di documenti per la Storia di Castelgoffredo e biografia di que' principi Gonzaga che l'hanno governato personalmente, Castel Goffredo, 1840
  • Carlo Gozzi, Raccolta di documenti per la Storia patria od Effemeridi storiche patrie, Tomo I-II-III, Castel Goffredo, 1840
  • Cesare Cantù, La Lombardia nel secolo XVII, Milano, 1854
  • Bartolomeo Arrighi, Mantova e la sua Provincia, Milano, 1859
  • Francesco Bonfiglio, Notizie storiche di Castelgoffredo, Brescia, 1922
  • FraGiuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973
  • Francesco Bonfiglio, Appendice alle notizie storiche di Castel Goffredo, Asola, 1925
  • Costante Berselli, Castelgoffredo nella storia, Mantova, 1978
  • Città di Castiglione delle Stiviere (a cura di), Castiglione attraverso i secoli, Verona, 2004
  • Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010
  • Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990
  • Massimo Marocchi, Storia di Solferino, Castiglione delle Stiviere, 1994
  • Massimo Marocchi, Principi, santi, assassini, Mantova, 2015
  • Massimo Marocchi, Muoia il malgoverno! Rivolte popolari contro i Gonzaga di Castiglione delle Stiviere, Mantova, 2022
  • Tullio Ferro, Le colline dei Gonzaga, Mantova, 2004
  • Roggero Roggeri, Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie. Storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Cinisello Balsamo, 2008
  • Roberto Brunelli, I Gonzaga. Quattro secoli per una dinastia, Mantova, 2010
  • Guido Sommi Picenardi, Castel Goffredo e i Gonzaga, Milano, 1864
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia, Roma, 1836
  • Massimo Telò (a cura di), Aloisio Gonzaga. Un principe nella Castel Goffredo del '500, Roma, PressUp, 2021
  • Francesco Zazzera, Della nobiltà dell'Italia. Parte I, Napoli, 1615
  • Lisa Tabai, Massimo Telò e Alfio Milazzo, Appunti d'arte. Conversazioni sugli affreschi di Palazzo Gonzaga-Acerbi, Viterbo, Press Up, ottobre 2020
  • 1999 – Immagina. Castel Goffredo: l'evoluzione di un territorio, CD-ROM, a cura del Comune di Castel Goffredo
  1. Roggero Roggeri, Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie. Storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Cinisello Balsamo, с.43, 2008
  2. "Castiglione segreta”: alla scoperta delle gallerie dei Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2016-3-5.
  3. Gonzaga nobile famiglia // Посетен на 2023-9-20.
  4. Giovanni Gonzaga, l'ultimo Marchese di Luzzara // Посетен на 2023-9-20.
  5. Roggero Roggeri, Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie. Storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Cinisello Balsamo, 2008
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonzaga di Castel Goffredo, Castiglione e Solferino в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​