Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино

Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино
	Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино
Gonzaga di Castel Goffredo, Castiglione e Solferino
Информация
Страна	Маркграфство Кастел Гофредо; Маркграфство и Княжество Кастильоне; Маркграфство и Княжество Солферино
Парентална династия	Гонзага: Гонзага ди Луцара
Титли	Маркграф на Кастел Гофредо; Маркграф и княз на Кастильоне; Маркграф и княз на Солферино
Основател	Родолфо Гонзага
Последен владетел	Луиджи III
Основаване	1511
Разпадане	1819
	Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино в Общомедия

Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино (на италиански: Gonzaga di Castel Goffredo, Castiglione e Solferino)^[1] е кадетски клон на династията Гонзага.

История

Феодите Кастильоне и Солферино са част от владенията на първия маркграф на Мантуа Джанфранческо I Гонзага, който ги оставя в наследство на децата си. След смъртта му през 1444 г. те са оставени на Алесандро (заедно с феодите Кастел Гофредо и Медоле). Алесандро умира бездетен през 1466 г. и по-големият му брат Лудовико III дава земите (феодите Кастильоне и Солферино, както и Луцара и Повильо) на сина си Родолфо. Неговият по-голям брат Федерико продължава традицията на Маркграфство Мантуа като Федерико I. Младият Джанфранческо е основател на кадетския клон Сабионета и Боцоло. Сестра му Барбара се омъжва за херцог Еберхард V от Вюртемберг. Двамата синове на Родолфо, Джанфранческо и Алоизио (Луиджи Алесандро), продължат отделните клонове на Луцара и Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино.

Последният управляващ владетел на Кастильоне е Фердинандо II. На 23 декември 1691 г. народно въстание го принуждава да бяга. Имперската власт конфискува феодите му поради лошото му управление и въпреки Договора от Ращат през 1714 г., който налага връщането на земите на законния княз, семейството никога не си връща владението на феодите. Семейство Гонзага живее в изгнание във Венеция и Испания и остава претендент до 1772 г., когато княз Луиджи III, племенник на Фердинандо II, подписва отказа от права в полза на императрица Мария Терезия от Австрия на 26 юли 1773 г. и Княжество Кастильоне, Медоле и Солферино е присъединено към Мантуа, вече австрийска. Кадетската линия на Кастильоне и Солферино изчезва заедно с него през 1819 г.

Галериите на Гонзага в Кастильоне

Последните археологически проучвания (2015 г.), проведени от италианския археолог Андреа Бозио Беланди, разкриват множество тунели в подземието на замъка в Кастильоне, построени по всяка вероятност по време на управлението на Франческо Гонзага през 17 век, които свързват различни сгради в историческия център с един друг.^[2]

Маркграфове на Кастел Гофредо

управление	изображение	име	раждане и смърт
1444 - 1466		Александро	(1427 - 1466)
1466 - 1478		Лудовико III	(1412 - 1478)
1478 - 1479		Родолфо и Лудовико	(1452 - 1495) (1460 - 1511)
1479 - 1511		Лудовико	(1460 - 1511)
1511 - 1549		Алоизио	(1494 - 1549)
1565 - 1592		Алфонсо от 1549 до 1565 г. е под опека	(1541 - 1592)
1592 - 1593		Родолфо	(1569 - 1593)

След смъртта на Родолфо неговият по-малък брат Франческо, маркиз на Кастильоне и негов наследник, претендира да включи феода Кастел Гофредо. Но след дълги спорове с императора, през 1602 г. е обединен с Херцогство Мантуа при Винченцо I Гонзага в замяна на земите на Медоле . Така „Гонзага ди Кастел Гофредо“ изчезва.

Гонзага от Кастильоне

Синьория Кастильоне от създаването си винаги е била под суверенитета на Гонзага от Мантуа (главният клон).

Първият господар на Кастильоне е Алесандро Гонзага, третият син на Джанфранческо Гонзага, 1-ви маркиз на Мантуа, и на Паола Малатеста. Той умира без наследници през 1466 г. и владенията му преминават към брат му Лудовико, 2-ри маркиз на Мантуа. Неговият син Родолфо поставя началото на клона „Гонзага от Кастильоне“.

Маркграфове и след това князе на Кастильоне и на Солферино

управление	име	раждане и смърт
	Родолфо	(1452 - 1495)
1511 - 1549	Алоизио (Луиджи Алесандро)	(1494 - 1549)
1559 - 1586	Феранте	(1544 - 1586)
1586 - 1592	Родолфо	(1569 - 1593)
1592 - 1616	Франческо	(1577 - 1612)
1616 - 1636	Луиджи	(1611 - 1636)
1636 - 1675	Фердинандо I (княз)	(1614 - 1675)
1675 - 1680	Карло	(1616 - 1680)
1680 - 1707	Фердинандо II	(1648 - 1723)

На 13 март 1707 г. в Милано е подписан договорът, предвиждащ отстъпването на Херцогство Мантуа под властта на император Йозеф I.

Претенденти за Княжество Кастильоне

Легитимни

Луиджи II (* 1680, † 1746), син на Фердинандо II
Леополдо (* 1716, † 1760), син на предходния
Луиджи III (* 1745, † 1819), син на предходния. Последният от Гонзага ди Кастиьоне.

Странични

Алесандро (* 1799, † 1850?), син на Джузепе Луиджи Гонзага, син на свой ред Филипо Луиджи Гонзага, син на Франческо Гонзага, син на Фердинандо II Гонзага. Като последният оцелял от линията Гонзага от Кастильоне, въпреки че е потомък на кадетски клон, той претендира за това княжество и за всички останали държави на Гонзага, но умира бездетен.

Гонзага ди Солферино

Родолфо Гонзага,^[3]^[4] третият син на Лудовико III Гонзага, има феод и титлата на маркиз на Луцара, Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино след смъртта на баща си през 1478 г. Той получава инвеститурата от император Максимилиан I през 1494 г. По-късно феодът е допълнително разделен между синовете му: Джанфранческо (Луцара) и Алоизио (Кастильоне, Кастел Гофредо и Солферино), които от своя страна основават съответните клонове на Луцара и на Кастильоне и Кастел Гофредо.

Основателят на Гонзага ди Солферино е Алоизио (или Луиджи Алесандро) Гонзага.^[5]

Карло Гонзага е принуден да намери убежище в Кастильоне през 1630 г. и премества двора си тук през 1675 г., сливайки Солферино с Княжество Кастильоне. Така „Гонзага ди Солферино“ изчезват.

Маркграфове на Солферино

управление	име	раждане и смърт
1511 – 1549	Алоизио (Луиджи Алесандро)	* 1494, † 1549
1549 – 1587	Орацио	* 1545, † 1587
1587 – 1630	Кристиерно	* 1580, † 1630
1675 – 1680	Карло	* 1616, † 1680

Херцог на Солферино

Основна статия: Херцог на Солферино

„Херцог на Солферино“ е испанска благородническа титла, създадена на 21 декември 1717 г. от испанския крал Филип V в полза на Франческо Гонзага, син на Фердинандо II Гонзага, принц на Кастильоне, и на Лаура Пико дела Мирандола. Името му се отнася до град Солферино в провинция Мантуа, който никога в историята не е бил под испански контрол. Въпреки това това е почит към феодалното владение вече на бащата на първия „испански“ херцог, който е последният (ефективен) от синьорите на Солферино (до 1691 г.), макар че семейство Гонзага отстъпва правата си едва през 1772 г.

Източници

Литература

Ireneo Affò, Delle zecche e monete di tutti i principi di casa Gonzaga che fuori di Mantova signoreggiarono, Bologna, 1782
Giuseppe Amadei, Ercolano Marani (a cura di), I Gonzaga a Mantova, Milano, 1975
Giuseppe Amadei, Ercolano Marani (a cura di), Signorie padane dei Gonzaga, Mantova, 1982
Francesco Brigoni, Medole attraverso i tempi, Medole, 1978
Carlo Gozzi, Raccolta di documenti per la Storia di Castelgoffredo e biografia di que' principi Gonzaga che l'hanno governato personalmente, Castel Goffredo, 1840
Carlo Gozzi, Raccolta di documenti per la Storia patria od Effemeridi storiche patrie, Tomo I-II-III, Castel Goffredo, 1840
Cesare Cantù, La Lombardia nel secolo XVII, Milano, 1854
Bartolomeo Arrighi, Mantova e la sua Provincia, Milano, 1859
Francesco Bonfiglio, Notizie storiche di Castelgoffredo, Brescia, 1922
FraGiuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973
Francesco Bonfiglio, Appendice alle notizie storiche di Castel Goffredo, Asola, 1925
Costante Berselli, Castelgoffredo nella storia, Mantova, 1978
Città di Castiglione delle Stiviere (a cura di), Castiglione attraverso i secoli, Verona, 2004
Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010
Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990
Massimo Marocchi, Storia di Solferino, Castiglione delle Stiviere, 1994
Massimo Marocchi, Principi, santi, assassini, Mantova, 2015
Massimo Marocchi, Muoia il malgoverno! Rivolte popolari contro i Gonzaga di Castiglione delle Stiviere, Mantova, 2022
Tullio Ferro, Le colline dei Gonzaga, Mantova, 2004
Roggero Roggeri, Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie. Storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Cinisello Balsamo, 2008
Roberto Brunelli, I Gonzaga. Quattro secoli per una dinastia, Mantova, 2010
Guido Sommi Picenardi, Castel Goffredo e i Gonzaga, Milano, 1864
Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia, Roma, 1836
Massimo Telò (a cura di), Aloisio Gonzaga. Un principe nella Castel Goffredo del '500, Roma, PressUp, 2021
Francesco Zazzera, Della nobiltà dell'Italia. Parte I, Napoli, 1615
Lisa Tabai, Massimo Telò e Alfio Milazzo, Appunti d'arte. Conversazioni sugli affreschi di Palazzo Gonzaga-Acerbi, Viterbo, Press Up, ottobre 2020
1999 – Immagina. Castel Goffredo: l'evoluzione di un territorio, CD-ROM, a cura del Comune di Castel Goffredo

Други

(EN) Genealogia dei Gonzaga, на genealogy.euweb.cz. Посетено на 20 септември 2023 г.
Nelle terre dei Gonzaga, на it.wikivoyage.org Посетено на 20 септември 2023 г.

Бележки

↑ Roggero Roggeri, Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie. Storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Cinisello Balsamo, с.43, 2008
↑ "Castiglione segreta”: alla scoperta delle gallerie dei Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2016-3-5.
↑ Gonzaga nobile famiglia // Посетен на 2023-9-20.
↑ Giovanni Gonzaga, l'ultimo Marchese di Luzzara // Посетен на 2023-9-20.
↑ Roggero Roggeri, Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie. Storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Cinisello Balsamo, 2008

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonzaga di Castel Goffredo, Castiglione e Solferino в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Roggero Roggeri, Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie. Storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Cinisello Balsamo, с.43, 2008

[2] "Castiglione segreta”: alla scoperta delle gallerie dei Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2016-3-5.

[3] Gonzaga nobile famiglia // Посетен на 2023-9-20.

[4] Giovanni Gonzaga, l'ultimo Marchese di Luzzara // Посетен на 2023-9-20.

[5] Roggero Roggeri, Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie. Storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Cinisello Balsamo, 2008

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]