Фердинандо Карло Гонзага-Невер
| Фердинандо Карло Гонзага-Невер | |
| 10. херцог на Мантуа, 8. херцог на Монферат | |
_by_Hyacinthe_Rigaud.jpg) худ. Хиацинт Риго (1706) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Италия |
| Управление | |
| Период | 1665 – 1708 |
| Предшественик | Карло III Гонзага |
| Други титли | княз на Арш |
| Герб | |
.png) | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Карло III Гонзага |
| Майка | Изабела Клара Австрийска |
| Съпруга | Анна Изабела Гонзага (1671 – 11 август 1703) |
| Фердинандо Карло Гонзага-Невер в Общомедия | |
Фердинандо Карло Гонзага – Невер или Карло IV (на италиански: Ferdinando Carlo di Gonzaga-Nevers, Carlo IV; * 31 август 1652, Ревере; † 5 юли 1708, Падуа) от италиано-френския род Гонзага-Невер, е от 1665 до 1708 г. последният 10-и херцог на Мантуа и Монферат и княз на Арш.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е единствено дете на херцог Карло III Гонзага (1629 – 1665) и съпругата му Изабела Клара Австрийска (1629 – 1685), дъщеря на ерцхерцог Леополд V и Клавдия Медичи.
От 1665 до 1669 г. майка му Изабела Клара, племенница на император Фердинад II, е негов регент (той е на 13 години) в Херцогство Мантуа. През август 1669 г. Фердинандо Карло поема формално сам управлението. Заради любовната връзка на майка му с граф Карло Булгарини (покръстен евреин), когото издига за премиер-министър на Мантуа, тя е изпратена от император Леополд I и папата в манастир.
Фердинандо Карло има конфликт с Йохан Георг III, курфюрст на Саксония, заради венецианската певица Маргарита Саликола (fl.: 1682 – 1706), която иска за себе си.
По време на войната за Испанското наследство, той е на страната на французите и през 1708 г. приема от крал Луи XIV званието „Генерал на френските войски в Италия“, което в голямата си част е само формално.
При противопоставянето с имперските войски под командването на Евгений Савойски, той губи Монферат през 1706 година и то е завладяно от херцога на Савоя Виктор Амадей II. През юни 1708 година императорът на Свещената Римска империя Йозеф I утвърждава принадлежността на Монферат към Савойското херцогство. В същия месец, на 30 юни 1708 година, императорът обвинява Фердинандо Карло Гонзага в измяна и го лишава от титула „княз на Свещената империя“. Херцогство Мантуа е конфискувано и присъединено към Миланското херцогство. Мантуа става имперска страна, която императорът обявява за своя собственост. Савоя получава и другата половина от Монферат.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: през 1670 г. с Анна Изабела Гонзага (* 1655, † 11 август 1703), дъщеря на херцог Феранте III Гонзага от Гуастала.
Втори брак: на 8 ноември 1704 г. със Сузана Хенриета дьо Лорен-Гиз (* 1 февруари 1686, † 19 декември 1710), дъщеря на Шарл III дьо Лорен, duc d’Elbeuf.
Двата му брака са бездетни. Той има обаче няколко извънбрачни деца с метресата си Изабела Парма:
- Джовани Гонзага (* 26 юли 1671, † 27 октомври 1743)
- Джована Гонзага († 1739), ∞ граф на Бардокси
- Клара Кларина Гонзага (* 1686, † 1749), монахиня (Капуцини) в Мантуа
- Карло Гонзага (* 1692, † 1771), управител в Папската държава, каноник на римската църква Свети Петър във Ватикана, камерклерик
- Изабела Клара Гонзага (* 1694, † 1753), монахиня в Сервитски орден Серве ди Мариа в Мантуа
- Мария Елизабета Гонзага (* 1695, † сл. 1750), монахиня (Капуцини) в Мантуа
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Gonzaga 3: Ferdinando Carlo I (Carlo III), genealogy.euweb.cz
- G. Benzoni, Ferdinando Carlo Gonzaga Nevers, Dizionario Biografico degli Italiani 46, Roma: Istituto dell'Enciclopedia Italiana 1996, S. 283 – 294.
- Michael Strich Der Streit zwischen Kursachsen und Mantua um die erste Primadonna in Deutschland (Margarita Salicola), Historische Zeitschrift 138, 1928, S. 504 – 522
- Giuseppe Coniglio, I Gonzaga. Varese, Dall'Oglio, 1967.
- Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972. ISBN non esistente
- Lorenzo Bignotti, La Zecca di Mantova e Casale (Gonzaga). Mantova, Grigoli, 1984
- Alessandro Bianchi, Al servizio del principe. Diplomazia e corte nel ducato di Mantova (1665 – 1708). Milano, Unicopli, 2012
- Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1.
- Alessandro Cont, Sotto tutela: il sovrano bambino in Italia (1659 – 1714), Rivista storica italiana, 124, 2 (agosto 2012), pp. 537 – 581.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ferdinando Carlo Gonzaga Nevers Архив на оригинала от 2012-04-19 в Wayback Machine., itis.mn.it
- Circolo Culturale I Marchesi del Monferrato, marchesimonferrato.com