Направо към съдържанието

Клавдия де Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Клавдия Медичи)
Клавдия де Медичи
I. херцогиня на Урбино
II. ерцхерцогиня на Предна Австрия
Родена
Починала
ПогребанаЙезуитска църква в Инсбрук

Религиякатолицизъм
Управление
ПериодI. 16211623
II.19 април 1626 – 13 септември 1632
ПредшественикI. Ливия дела Ровере
II. Ана Катерина Гонзага
НаследникI. Ливия дела Ровере
II. Анна де Медичи
Други титлиграфиня на Тирол;
принцеса на Тоскана
Герб
Семейство
РодМедичи по рождение
Дела Ровере и Хабсбурги по брак
БащаФердинандо I Медичи
МайкаКристина Лотарингска
Братя/сестриКозимо II де Медичи
Елеонора де Медичи
Катерина де Медичи
Франческо де Медичи
Карло де Медичи
Филипино де Медичи
Лоренцо де Медичи
Мария Магдалена де Медичи
СъпругЛеополд V (Австрия-Тирол) (1626)
Федерико Убалдо дела Ровере (1621)
ДецаВитория дела Ровере
Мария Елеонора Австрийска-Тиролска
Фердинанд Карл Австрийски-Тиролски
Изабела Клара Австрийска-Тиролска
Сигизмунд Карл Австрийски-Тиролски
Мария Леополдина Австрийска-Тиролска
Клавдия де Медичи в Общомедия

Клавдия де Мèдичи (на италиански: Claudia de' Medici; * 4 юни 1604, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 25 декември 1648, Инсбрук, Австрийско херцогство, Свещена римска империя) е принцеса от рода Медичи и чрез бракове херцогиня на Урбино и ерцхерцогиня на Предна Австрия, графиня на Тирол (1632 – 1646), както и регентка (1632 – 1646) на нейния син Фердинанд Карл.

Тя е 9-а и последна дъщеря е на Фердинандо I де Медичи (* 1549, † 1609), велик херцог на Тоскана, и на съпругата му Кристина Лотарингска (* 1565, † 1636). Нейни дядо и баба по бащина линия са Козимо I де Медичи, първи Велик херцог на Тоскана (1537 –1574), и Елеонора ди Толедо, а по майчина – херцог Карл III Лотарингски и Клод дьо Валоа, дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи. Има пет братя и три сестри:

Брак с Федерико Убалдо дела Ровере (1621 – 1623)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1621 г. Клавдия се омъжва за Федерико Убалдо дела Ровере, херцог на Урбино (1621 – 1623) от фамилията Дела Ровере, на когото вече е била обещана четири години по-рано. Те имат една дъщеря – Витория дела Ровере, бъдещата съпруга на херцог Фердинандо II де Медичи. Федерико Убалдо умира през 1623 г. от епилептичен пристъп и Клавдия се връща във Флоренция, където е затворена в манастир.

Брак с Леополд V Австрийски (1626 – 1632)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1626 г. тя се омъжва за Леополд V Австрийски от фамилията Хабсбург, ерцхерцог на Предна Австрия, регент на Тирол и брат на император Фердинанд II. Така чрез женитба тя става графиня на Тирол. Те основават линията Млада Тиролска линия (странична линия на Хабсбургите). Тя му ражда пет деца. Клавдия овдовява повторно през 1632 г.

Портрет на ерцхерцогиня Клавдия, худ. Франц Льойкс, 1635, Музей на историята на изкуството, Виена

След смъртта на съпруга си тя, заедно с петима съветници, поема регентството на Тирол вместо непълнолетния си син Фердинанд Карл Австрийски (роден през 1628 г.) и го запазва до 1646 г.[1][2]

Отначало при император Фердинанд II, а след смъртта му през 1637 г. при Фердинанд III тя е сърегентка на Тирол и Предна Австрия. Благодарение на тесните връзки с императорския дом ерцхерцогиня Клавдия успява да разшири владенията на Предна Австрия, изисквайки завладените територии в Херцогство Вюртемберг от името на непълнолетните си деца. Тя успява да завладее тези територии през 1636 г. и да се закълне във вярност.

Харчи много пари за Контрареформацията, за повторното въвеждане на Католицизма.

С Вестфалския мир териториите са върнати на херцог Еберхард III от Вюртемберг, но ерцхерцогинята се бори до последно, за да предотврати това. В случай на успех Херцогство Вюртемберг е щяло да бъде унищожено.

Клавдия умира през 1648 г. на 44-годишна възраст. Погребана е в Йезуитската църква в Инсбрук.

Омъжва се два пътиː

  1. ∞ 1621 за Федерико Убалдо дела Ровере (* 16 май 1605, Пезаро; † 28 юни 1623, Урбино), херцог на Урбино, от когото има една дъщеря:

2. ∞ 1626 за Леополд V (* 9 октомври 1586, Грац; † 13 септември 1632, Швац, Тирол), ерцхерцог на Австрия, от когото има двама сина и три дъщери:

Търговската палата в Болцано

По време на Тридесетгодишната война Клавдия кара да построят крепостите Кастел Еренберг (известен като „Форт Клаудия") в Ройте, Тирол, Куфщайн и Шарниц (Порта Клаудия на шлюза Шарниц е кръстен на нея) и поема ръководството на подновяване и подобряване на отбраната на Тирол, заплашен от евентуално отваряне на южен фронт на войната.

Клавдия също така стимулира изкуството с изграждането на барокови театри и търговията със създаването на новия панаир в Болцано през 1635 г. и развитието на занаятчийството в Тирол. Също през 1635 г. основава и Търговската палата на Болцано, който по-късно намира място в търговския дворец.

  • В италианския град Болцано има улица[3] и училище, кръстени на нея;[4]
  • В австрийския град Инсбрук има улица, посветена на нея;
  • Община Малес Веноста също е свързана с фигурата на ерцхерцогинята: нейният герб всъщност е предоставен от Клаудия през 1642 г., така че да възпроизвежда цветовете на Дома на Австрия в горната част и в долната част трета червени топки в жълто поле, в чест на герба на семейство Медичи;
  • Училищният комплекс в община Веноста също носи името ѝ (Oberschulzentrum «Claudia von Medici» Mals).[5]
  • Josef Egger: Geschichte Tirols von den ältesten Zeiten bis in die Neuzeit. Innsbruck 1876. S. 365 – 430.
  • Hans Brugger: Die Regierungszeit der Erzherzogin Claudia von Tirol. Dissertation Graz (1952).
  • Walther Ernst Heydendorff: Vorderösterreich im Dreißigjährigen Kriege. Der Verlust der Vorlande und die Versuche zu ihrer Rückgewinnung. Mitteilungen des Österreichischen Staatsarchivs 12/1959, S. 74 – 142, und 13/1960, S. 107 – 194.
  • Fritz Steinegger: Claudia, Erzherzogin von Österreich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 266
  • Sabine Weiss: Claudia de’ Medici. Eine italienische Prinzessin als Landesfürstin von Tirol (1604 – 1648). Tyrolia, Innsbruck-Wien 2004. ISBN 3-7022-2615-X
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Claudia von Florenz. Nr. 46. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 159.
  • Gino Benzoni, CLAUDIA de' Medici, duchessa di Urbino, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 26, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1982
  1. Eberhard Fritz: Die „Pfandschaft Achalm“ im Besitz der Tiroler Linie des Hauses Habsburg. Expansionsbestrebungen in Vorderösterreich während des Dreißigjährigen Krieges. In: Reutlinger Geschichtsblätter 49/2010. S. 239 – 348.
  2. Franz Huter: Die Quellen des Meßgerichtsprivilegs der Erzherzogin Claudia für die Boznermärkte (1635). Bozner Jahrbuch für Geschichte, Kultur und Kunst 1927, S. 5 – 131.
  3. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2008-09-30. Посетен на 2023-04-01.
  4. http://www.scuola.alto-adige.it/ipsct-demedici/
  5. Sito web delle scuole di Malles
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Claudia de' Medici в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​