Карло III Гонзага-Невер
| Карло III Гонзага-Невер | |
| 8. херцог на Мантуа, 7. херцог на Монферат | |
 | |
| Роден |
31 октомври 1629 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1637 – 1665 |
| Предшественик | Карло I Гонзага |
| Наследник | Фердинандо Карло Гонзага |
| Други титли | херцог на Невер и Ретел |
| Герб | |
.png) | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Карло II Гонзага |
| Майка | Мария Гонзага |
| Братя/сестри | Елеонора Гонзага |
| Съпруга | Изабела Клара Австрийска (7 ноември 1649) |
| Деца | Фердинандо Карло Гонзага |
| Карло III Гонзага-Невер в Общомедия | |
Карло III Гонзага-Невер (на италиански: Carlo III di Gonzaga-Nevers; * 31 октомври 1629, Мантуа; † 14 август 1665, Мантуа) от италиано-френския род Гонзага-Невер, е херцог на Невер и Ретел (1637 – 1659), 9-и херцог на Мантуа (Карло II, 1637 – 1665) и Монферат (1637 – 1665). Той наследява дядо си Карло I Гонзага през 1637 г. в назованите херцогства.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на херцог Карло II Гонзага (1609 – 1631) и съпругата му Мария Гонзага (1609 – 1660), наследничка на Мантуа и Монферат. Сестра му Елеонора Магдалена Гонзага (1630 – 1686) се омъжва на 30 април 1651 г. за император Фердинанд III (1608 – 1657).
Карло III се жени на 7 ноември 1649 г. за Изабела Клара Австрийска (* 12 август 1629, † 24 февруари 1685), дъщеря на ерцхерцог Леополд V и Клавдия де Медичи.
Карло III продава през 1659 г. френските херцогства Невер и Ретел на кардинал Джулио Мазарини, регент на Франция.
От 1665 до 1669 г. съпругата му Изабела Клара Австрийска е регент на техния син Фердинандо Карло Гонзага (1652 – 1708) за херцогство Мантуа.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]- Фердинандо Карло Гонзага- Невер (1652 – 1708), последният херцог на Мантуа и Монферат.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Gonzaga 3: Carlo III (II), genealogy.euweb.cz
- Constantin von Wurzbach: Elisabeth auch Isabella Clara von Oesterreich. Nr. 77. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 178.