Анна Карафа дела Стадера

Анна Карафа дела Стадера
I. вицекралица на Неапол II. Принцеса на Стиляно III. Суверен на Херцогство Сабионета
Родена	1607 г. Портичи, Неаполитанско кралство
Починала	1644 г. Портичи, Неаполитанско кралство
Погребана	църква „Санта Мария дела Консолационе“ в Ерколано, после базилика „Сан Доменико Маджоре“ в Неапол
Управление
Период	I. 13 ноември 1637 – 6 март 1644 II. 22 януари 1630 – 24 октомври 1644 III. 10 февруари 1637 – 24 октомври 1644
Предшественик	I. Елеонора де Гусман и Пиментал II. Луиджи Карафа дела Стадера III. Изабела Гонзага
Наследник	I. Луиза де Сандовал-Рохас и де Падиля II. и III. Никола Мария де Гусман и Карафа
Други титли	херцогиня на Траето херцогиня на Мондрагоне графиня на Фонди баронеса на Калонтоне, Пиадена и Спинеда господарка на Алианело, Сант'Арканджело, Роканова, Ачетура, Горгольоне, Гуардия, Лавиано, Кастелгранде, Рапоне, Риардо, Теано, Каринола, Мадама Порпора, Рокамонфина, Минервино, Торе ди Маре, Рока Империале, Волтурара, Молитерно, Арменто, Монтемуро, Пречина, Сан Никандро, Пиетравайрано, Галучо, Казафреда, Кайвано, Каполунго, Итри, Фрата, Кастелфорте, Спиньо, Сперлонга, Пастена, Сауви, Казалнуово, Кастелорато, Монтичело, Изола, Кампомеле, Караманико и Торчело
Герб
Семейство
Род	Карафа: Карафа дела Стадера по рождение
Баща	Антонио Карафа дела Стадера
Майка	Елена Алдобрандини
Братя/сестри	Брат Онофрио Карафа Джузепе Карафа
Съпруг	Рамиро Фелипе Нунес де Гусман
Партньор	Франческо Мария Карафа Джузепе Стораче д'Афлито
Деца	Доменико де Гусман и Карафа Никола Мария де Гусман и Карафа Доменико де Гусман и Карафа Аниело де Гусман и Карафа Антонио де Гусман и Карафа Мария Джузепа де Гусман и Карафа

Дона Анна Карàфа дела Стадèра (на италиански: Anna Carafa della Stadera; * юли 1610, Палат „Капуано“, Портичи, Неаполитанско кралство, † 24 октомври 1644 пак там) е италианска благородничка, универсална наследница на много титли и владения. В допълнение към различните феодални владения и второстепенни титли тя е принцеса на Стиляно, графиня на Фонди, херцогиня на Траето и херцогиня на Мондрагоне, и чрез брак вицекралица на Неапол. Наследява и Херцогство Сабионета, но без херцогската титла, тъй като тя преминава с императорска концесия към друг клон на рода Гонзага.

Тя е и баронеса на Калонтоне, Пиадена и Спинеда, и господарка на Алианело (днес подселище на Алиано), Сант'Арканджело, Роканова, Ачетура, Горгольоне, Гуардия, Лавиано, Кастелгранде, Рапоне, Риардо, Теано, Каринола, Мадама Порпора, Рокамонфина, Минервино, Торе ди Маре, Рока Империале, Волтурара, Молитерно, Арменто, Монтемуро, Пречина, Сан Никандро, Пиетравайрано, Галучо, Казафреда (днес подселище на Теано), Кайвано, Каполунго, Итри, Фрата, Кастелфорте, Спиньо, Сперлонга, Пастена, Сауви, Казалнуово, Кастелорато, Монтичело, Изола, Кампомеле, Караманико и Торчело.

Произход

Родена е в едно от най-старите, най-важни и влиятелни благороднически семейства на Кралство Неапол, това на Карафа, и принадлежи към един от двата основни кадетски клона, този на Карафа дела Стадера. Тя е последното от трите деца на Антонио Карафа дела Стадера, херцог на Мондрагоне (* 1586, † 1610), и на съпругата му Елена Алдобрандини (* 1590, † 1663). Чрез баща си Анна може да се похвали с много знаменито потекло. Има сред своите предци трима папи (Юлий II, Павел III и Павел IV), един крал (Фердинанд I от Неапол), семейство Гонзага, семейство Колона, семейство Орсини и кралския дом Трастамара от Арагонската корона. Чрез майка си е роднина на още един папа, тъй като Елена е дъщеря на племенница на папа Климент VIII. По бащина линия Анна е внучка на Луиджи Карафа дела Стадера, 4-ти принц на Стиляно и 4-ти принц на Мондрагоне, и на Изабела Гонзага, херцогиня на Сабионета, а по майчина – на Джовани Франческо Алдобрандини, 1-ви княз на Мелдола и Сарсина, и на Олимпия Алдобрандини. Има трима братя:

• Брат (*/† 1604 бебе);
• Онофрио (* 1605, † 1607);
• Джузепе (* 1609, † 1624)

Биография

Универсална наследница

Тримата по-големи братя на Анна умират като малки, а баща й умира през 1610 г. Баба й и дядо й са все още живи при смъртта им. Поради тази причина тя се оказва единственият жив член на прочутата династия Карафа от клона на принцовете на Стиляно и херцозите на Мондрагоне. Така тя е определена за универсална наследница на огромните богатства на своите баба и дядо. Дядо й Луиджи Карафа дела Стадера умира на 22 януари 1630 г., а на 10 февруари 1637 г. умира и съпругата му Изабела Гонзага. По този начин Анна се оказва притежателка на големи богатства, много титли и много владения, сред които най-известните са Херцогство Сабионета, Княжество Стиляно, Херцогство Мондрагоне и Графство Фонди. Наследството е оценено на 1 500 000 скуди, както и 650 000 дуката в движимо имущество, което я прави една от най-богатите наследници в цялото Кралство Неапол от този период. Със Сабионета тя получава и Херцогство Траето и Графство Фонди като потомка на Веспасиано I Гонзага.

Карта с обозначение на Херцогство Сабионета (маркирана с оранжево-червени граници, вляво, с квадратна форма).

Феодалното владение на Херцогство Сабионета се държи от нея до живот, но не и херцогската титла, която преминава с императорска заповед у Шипионе Гонзага, първият принц на Сабионета. Тя управлява териториите с твърдост и лекота, използвайки много феодални прерогативи в своя полза, докато съпругът й потиска неаполитанските поданици с данъци и налози.

През 1630 г. Анна има връзка с графа на Сориано Франческо Мария Доменико Карафа, а по-късно има – с поета Джузепе Стораче д'Афлито, на когото изневерява.

Брак и живот в зряла възраст: вицекралица на Неапол

Палат „Дон'Анна“ на ул. „Позилипо“ в Неапол, място на една от най-известните неаполитански легенди, написана от Матилде Серао. В книгата си „Неаполитански легенди“ тя го описва така: „Сивият дворец се издига в морето. Не е в руини, но никога не е бил завършен; не пада, няма да падне, защото силният морски бриз втвърдява и потъмнява стените, защото морската вълна не е коварна като тази на езерата и реките, тя напада, но не разяжда. Високите широки прозорци без стъкла приличат на очи без мисли; във вратите, където стъпалата на прага са изчезнали, синята вълна влиза шеговита и засмяна, инкрустира черупките си върху камъка, насипва пясък в дворовете, оставяйки там зелените и лъскави насаждения от водорасли. През нощта дворецът става черен, наситено черен; небето над главата му се избистря, високите и красиви звезди блестят, морето на Позилипо свети фосфоресциращо, от вилите, изгубени в гората, идват меланхоличните песни на любовта и меланхоличните нотки на мандолината: дворецът остава тъмен и под неговите сводове бушува морската вълна..." В народните вярвания дона Анна се бърка с известната и противоречива кралица Джована I Анжуйска, посрещала тук младите си любовници, избрани измежду красиви рибари и с които прекарвала страстни любовни нощи, след което ги е убивала на зазоряване, като ги карала да паднат от сградата. Легендата разказва, че душите на тези нещастни млади мъже все още се скитат из подземията на двореца, гледат към морето и издават стонове. Други казват, че кралицата изпращала любовника си с гребна лодка от входа с изглед към морето, който днес може да се види от плажа и все още се използва от жителите за достъп до лодките. Друга градска легенда, разказана от Серао, разказва за призрака на младата и красива Мерседе де лас Торес, която в театрална сцена целунала благородника Гаетано ди Казапесена, любовник на вицекралицата Анна Карафа. Младата жена, племенница на Анна, изчезнала мистериозно. Серао завършва с това по отношение на легендата за палата: „Това призраци на влюбени ли са? О, божествени, божествени призраци! Защо и ние като вас не можем да копнеем за любов дори след смъртта?“

26-годишната Анна се омъжва през юни 1636 г. за испанския благородник дон Рамиро Фелипе Нунес де Гусман, 2-ри херцог на Медина де лас Торес и 2-ри маркиз на Торал де лос Гусманес, който малко след това, на 13 ноември 1637 г., е назначен за знаменитата позиция на вицекрал на Неапол (назначаването е условие на сватбения договор).

Решението на Анна да се омъжи за него не се радва на одобрението на баба й Изабела, която се надява на италиански младоженец, имащ присърце интересите на онези независими италиански държави, които ще наследи от нея. Само обещанието при назначаването за вицекрал я смекчава. Изабела умира в годината на сватбата и е наследена във феодалните си владения от Анна и новия й съпруг, които работят, за да гарантират, че Херцогство Сабионета ще остане под испански контрол.

Анна е и главното лице на успешен опит за мелиорация (рекултивация) на равнината на Фонди. Освен това нейната фигура е тясно свързана с мистериозния и известен Палат „Медина“ на ул. „Позилипо“ в Неапол, по-късно преименуван на Палат „Дон'Анна“ в нейна чест: сградата е издигната по волята й и народни вярвания витаят над нея, впоследствие разказани от италианската писателка Матилде Серао (в Leggende napoletane, Roma, Edoardo Perino, 1895 г.).

Съпругът й е вицекрал до 6 март 1644 г.

Роклята, която се вижда частично на официалния портрет на Анна, е обект на задълбочен исторически и културен анализ.

Смърт

Анна умира на 36-годишна възраст на 24 октомври 1644 г. в сега известния Палат „Капуано“ в Портичи, където е родена, поради сериозна инфекция в резултат на преждевременно раждане. Майка й я погребва в църквата „Санта Мария дела Консолационе“ в Ерколано, която по това време принадлежи на босите августински монаси. След това тялото й е прехвърлено в базиликата „Сан Доменико Маджоре“ в Неапол.

Брак и потомство

Гравюра от XVII век, изобразяваща дон Рамиро Фелипе Нунес де Гусман, съпруг на Анна Карафа дела Стадера

∞ юни 1636 като негова втора съпруга за испанския благородник дон Рамиро Фелипе Нунес де Гусман (* 29 март 1600, Леон; † 8 декември 1668, Мадрид), 2-ри херцог на Медина де лас Торес и 2-ри маркиз на Торал де лос Гусманес, от когото има пет сина и една дъщеря:

• Доменико де Гусман и Карафа (* 23 март 1637, † 1638);
• Никола Мария де Гусман и Карафа (* 22 март 1638 † 7 януари 1689), маркиз, трети херцог на Торал, втори херцог на Медина де лас Торес, херцог на Мондрагоне и бъдещ херцог на Сабионета; ∞ 21 октовмри 1657 за Мария де Толедо и Веласко (* 1651, † 1710), дъщеря на Антонио де Толедо Бомон, 7-и херцог на Алба де Тормес и 88-и граф на Лерин, от която няма деца;
• Доменико де Гусман и Карафа (* ок. 1639 † април 1674 Болоня, убит); на 22 май 1664 г. убива Гаспар де Мендоса и Москосо, 5-ти маркиз на Алмазан в дуел, като по този начин трябва да бяга в Италия;
• Аниело де Гусман и Карафа (* ок. 1640 † 16 април 1677), чрез брак маркиз на Кастел Родриго, временен вицекрал на Сицилия (1676-1677); ∞ 13 февруари 1664 (чрез представител) за Елеонора де Мура Кортереал и де Арагон Монкада (* 1642?, † 1706), херцогиня на Ночера, маркиза на Кастел Родриго, графиня на Лумиарес, от която има 1 син;
• Антонио де Гусман и Карафа (* ок. 1641, † след 1644);
• Мария Джузепа де Гусман и Карафа (* 1642, † 1643);
• Мъртвородено дете (* 24 октомври 1644)

През 1659 г. вдовецът й се омъжва за трети път за доня Каталина Велес Ладрон де Гевара, 9-а графиня на Оняте, която му ражда една дъщеря.

Библиография

• AA.VV. Palazzo Donn'Anna, storia, arte e natura, a cura di Pietro Belli, Allemandi, Torino, 2017
• Vittoria Fiorelli, Donne di potere nel Rinascimento, Viella, Roma, 2008
• Laura Lucci, Donn'Anna Carafa, tip. Luigi Fierro e figlio, Napoli, 1905
• Onofrio Melvetti, Una viceregina napoletana Anna Carafa, Torre del Greco, 2018
• Horace Roscoe St. John, The court of Anna Carafa, Tinsley Brothers, London, 1872
• Giovanni Conte Colino, Storia di Fondi, Napoli, 1901.
• Vincenzo Palmisciano-Sonia Benedetto, Un amore segreto alla corte vicereale di Napoli, nelle opere di don Giuseppe Storace d'Afflitto, Napoli, KDP (Amazon), 2024.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Carafa della Stadera в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​