Вевчани
| Вевчани Вевчани | |
| — село — | |
  | |
 Стара къща във Вевчани | |
  Вевчани  Вевчани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вевчани |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 1000 m |
| Население | 2433 души (2002) |
| Пощенски код | 6335 |
| Телефонен код | 00389 – 46 |
| Официален сайт | www.vevcani.gov.mk |
| Вевчани в Общомедия | |
Вѐвчани (варианти на името Вехчани, Весчани, на македонска литературна норма: Вевчани) е село в югозападната част на Северна Македония, център на едноименната община, в която е единственото населено място.
География
[редактиране | редактиране на кода]Вевчани се намира на 14 km северно от град Струга, в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг – Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща. Голяма част от землището на селото се намира над 1000 m надморска височина.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името произлиза от старобългарското 
– село. Сравними са Долгаец и Белевехчево. Началното име е *Весчане, което е селищно име *Весец + jane. От него произлиза формата Вешчан(е), а от нея Вехчан(е).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото са намерени следи от жилища от II век преди Христа. След IX век и официалното приемане на християнството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви. В 1342 година е споменато в грамотата на Стефан Душан като Вешчани.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от Охридския вилает от 1633 – 1634 година селото е отбелязано под името Вешчано със 154 джизие ханета (домакинства).[2] Има сведения за училище в селото през 1835 година. От 1868 година в селото работи българско мъжко училище „Свети Спас“ (според други данни – от 1873 година,[3]) а от 1890 година – девическо училище „Надежда“.
Жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година двама вевчанци – Янко Трифонов Янков (1852 – 1922) и Василий Григоров Василев (ок. 1847 – 1917) взимат участие в Българското опълчение.[4][5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Весчани (Vestchani) е посочено като село с 865 домакинства с 2430 жители българи.[6]
Според Васил Кънчов в 90-те години Вехчани е богато село с 400 християнски къщи с добро училище и църква.[7] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вехчани се обитава от 2590 жители българи.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вешчани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 360 къщи.[9]
В края на 1900 година на голямо събрание по инициатива на Милан Матов са заклети 50 вевчанци за членове на ВМОРО.[10]
На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и убити.
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:
| „ | Всичкото население от с. Вехчани, състояще се от 500 къщи, от най-старо време се намира под ведомството на Св. Екзархия; напоследък само 12 къщи под натиска и заплашванията на няколко злодейци станаха сърбомани. Последните се отнесоха до властта да им разреши да отворят училище и правителството им разреши. Предвид обстоятелството, че с убийството на 9 декемврий м.г., извършено от сърби върху българина Аврам Трифонов и съпругата му, се създадоха вълнения между населението, молим да се вземат нужните мерки за отстраняването на всяка опасност.
От селския кмет.[11] |
“ |
В 1907 година селото има 2347 жители и 440 къщи.[12] От тях към 1908 година 12 къщи се отделят в сръбска община. През 1910 година техният брой е 17.[13][14]
Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише:
| „ | Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите „на река“ (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парите на реката.[12] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Вевчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
| Вевчани Вевчани | |
| село | |
| |
 Община Вевчани на картата на Северна Македония | |
| Страна | Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Област | Дримкол |
| Адм. център | Вевчани |
| Площ | 22,8 km² |
| Население | 2433 души (2002) 107 души/km² |
| Селища | 1 |
| Телефонен код | 046 |
| Официален сайт | http://www.vevcani.gov.mk/ |
 | |
| Карта на общината. | |
| Вевчани в Общомедия | |
Община Вевчани граничи единствено с община Струга. Площта ѝ е едва 22,8 квадратни километра и като се изключат някои от общините, съставляващи град Скопие, общината е най-малката по площ в Северна Македония. Според преброяването от 2002 година Вевчани има 2433 жители.[16]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2419 |
| албанци | 3 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 7 |
На 13 и 14 януари, Василица, се провежда ежегодният Вевчански карнавал. На 14 януари 2021 г. по време на карнавала демонстративно е изгорено националното знаме на Република България, а видеоклип с оскверняването на флага е качен в популярна интернет социална мрежа и става причина за остра дипломатическа реакция на Министерството на външните работи на Република България чрез българския посланик в Скопие.[17][18][19]
От юни 2010 година се провежда ежегодна международна художествена колония „Вевчански видувания“.[20][21]
Църкви
[редактиране | редактиране на кода]
Централната църква на Вевчани е била „Въведение Богородично“ или „Богородица Пречиска“, така наречената Долна Церков. Църквата е разрушена в османско време. В 1921 година започва да се гради на ново, но поради недостиг на средства строежът е прекратен в 1928 година.[22][23] Втората голяма църква на селото е „Свети Никола“ (Горна Церков), завършена в 60-те години на XIX век – една от най-красивите възрожденски църкви в страната с икони на Дичо Зограф и стенописи от Аврам Дичов.[24][25][26]
Северозападно над селото е манастирът от XIX век „Свети Спас Горни“, в новия католикон, завършен в 1990 година, са запазени оригиналните иконостас и икони. „Свети Спас Бела плоча“ или Долни е кръстокуполен манастирски храм, изграден в 1986 – 1996 година на североизточния вход на Вевчани на мястото на стара църква.[22] В Кралска Югославия е изграден параклис „Свети Сава“, който в 1994 година е разрушен и на 20 октомври 1994 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на „Света Варвара и Свети Сава Йерусалимски“.[22][27][27] В 2013 година на Гергьовден на входа на Вевчани са осветени темелите на църквата Свети Георги, градена от дялан камък.[22] Параклисите „Свети Димитър“ и „Света Петка“ са късновъзрожденски, разположени в местността Падарница северно от селото. Параклисът „Света Неделя“ е в местността Извор, на яз. В храма има малък извор, а иконостасът му е изработен от Георги Бубаноски в 1939 година. Параклисът „Свето Преполвение“ („Руса Среда“) е също в местността Извор и също има извор не него, наречен женска вода, тъй като се вярва, че лекува безродие. Изграден е в 1972 година от братята Ристо, Сандре и Леон Шекуткоски. Също в местността Извор е разположено и църквището „Свети Йоан Кръстител“, където на Водици се хвърля кръста в реката.[22]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вевчани
Анастас Кюшкоски (р. 1942), северномакедонски писател
Васил Георгиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[28]- Васил Сърбаков (около 1847 - 1917), български опълченец
- Зарко Спасов, български архитект и деец на Стружкото братство[29]
- Йован Поповски (1916 – 2012), северномакедонски писател
- Кондо войвода (? – 1807), български хайдутин
- Кота Кузман Пупина Костойчинова Христова, българска революционерка
- Кръсте Велкоски (р. 1988), северномакедонски футболист
- Милутин Бебекоски (1941 - 2014), северномакедонски писател
- Мишо Китановски (р. 1941), северномакедонски писател и новинар
- Насто Мурадчев (1869 – 1903), български революционер от ВМОРО и селски кмет
- Наум Попески (р. 1947), северномакедонски писател
- поп Пандел, български революционер, деец на ВМОРО, убит с Леко Терзията през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[30]
- поп Петър, български революционер, деец на ВМОРО, убит от турците в 1906 година[30]
- Ставре Гогов (1884 – 1907), стружки войвода на ВМОРО, самоубил се в родното си село при сражение с турски войски
- Стоян Китка, български революционерк, взел участие в Илинденското въстание в 1903 година[30]
- Яким Алулов (? – 1903), стружки войвода на ВМОРО
- Янко Трифонов Янков (1852 – 1922), български опълченец
- Кметове на Вевчани
- Васил Радиноски (1996 – 2009)
- Перо Илиески (2009 –)
- Свързани с Вевчани
- Яким Беласчиев, български учител от Охрид, преподавал във Вевчани между 1852 – 1857 година[31]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35 – 42;
- Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 136.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 359
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913, София 1983, с. 73
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 348, 388.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 3: VII, VIII, IX, X, XI, XII дружина и конна сотня. Стара Загора, Форум, 2003. с. 94.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
- ↑ а б Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с.72 – 73.
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония, съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 476 – 482
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 75-76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Адресар на општините во Република Македонија // Архивиран от оригинала на 2011-10-20. Посетен на 2011-10-27.
- ↑ Запалиха българското знаме на карнавал в Северна Македония (СНИМКИ) // actualno.com. 14 януари 2021. Посетен на 15 януари 2021.
- ↑ София и Скопие осъдиха палежа на българското знаме // BGNES. 15 януари 2021. Посетен на 15 януари 2021.
- ↑ Македонските власти издирват вандала, който запали българското знаме // novini.bg. 15 януари 2021. Посетен на 16 януари 2021.
- ↑ Почнува меѓународната ликовна колонија „Вевчански видувања“, МИА, 28 јуни 2010[неработеща препратка]
- ↑ Меѓународна ликовна колонија „Вевчански видувања 2011“, Дневник online, 29 юни 2011, архив на оригинала от 30 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110630151949/http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=7FE30EAE8E40014094990593D15A19C1, посетен на 29 юни 2011
- ↑ а б в г д Светилишта // Вевчани Info. Посетен на 27 август 2018.
- ↑ Духовни светилишта во Вевчани // Низ Вевчани. Архивиран от оригинала на 2014-08-28. Посетен на 27 август 2018.
- ↑ Коцевски, Викторија Грозданова. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф – еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 49.
- ↑ а б в Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
| ||||||||||||||||||||
