Направо към съдържанието

Свети Никола (Вевчани)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в община Вевчани
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоВевчани
Посветен наНиколай Чудотворец
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ВероизповеданиеМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоСтружко
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1864 г.
Статутдействащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“, известна като Горна Церков (на македонска литературна норма: „Свети Никола“), е възрожденска църква в стружкото село Вевчани, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3]

Строежът на църквата е започнат в 1834 година, след като вевчанци успяват с голям подкуп да получат разрешение.[2] Храмът е завършен в 1864 година.[3] В архитектурно отношение е голяма невкопана трикорабна базилика с женска църква. Размерите ѝ̀ са 18 m на 12,5 m. Зидарията е от дялан камък. Над входната врата има релефи с библейски символи.[2] Камбаната е отлята в Румъния, дарение от братя Насто и Кръстан Костойчиновски, гурбетчии в Турно Северин.[2]

Праведно изповедание, стенопис на Аврам Дичов от 1879 година

Повечето икони са изработени от видния дебърски майстор Дичо Зограф. Първата негова икона е тази на Света Богородица, подписана и датирана 1849 г. [4] Останалите Дичови икони са от 1867 година.[5] По иконите има изписани тропари, рядко срещано явление, характерно за Дичовото творчество.[6]

Иконата (52 х 34 cm) на Светите братя Кирил и Методий е дело на дебърския майстор Евтим Спасов. На нея солунските братя са изобразени в обичайната си поза до престол покрит с чаршаф, на който има няколко дебели книги, мастилница и чаша. В горната част на иконата, над гъстите облаци е изобразен Исус Христос благославящ. Иконата е надписана: „Български просвѣтители С. Меθодіи С. Кириллъ“.[7] На долната рамка е подписана „Иконописецъ Евтимиа Спасевъ отъ с. Гари Деборско 1899“.[8]

Стенописите в храма са изработени от сина на Дичо Зограф Аврам Дичов в 1879 година.[9]

  1. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. а б в г Светилишта // Вевчани Info. Посетен на 27 август 2018.
  3. а б Духовни светилишта во Вевчани // Низ Вевчани. Архивиран от оригинала на 2014-08-28. Посетен на 27 август 2018.
  4. Коцевски, Викторија Грозданова. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  5. Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  6. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
  7. Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 56.
  8. Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 57.
  9. Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.