Джума махала
Тази статия е за валовищкото село. За бившето нигритско вижте Джума махала (Нигритско).
| Джума махала Λιβαδιά | |
  Джума махала  Джума махала  Джума махала | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 37 m |
| Население | 1094 души (2001) |
Джума махала, Бутковска Джумая или Ливадово (на гръцки: Λιβαδιά, Ливадия, катаревуса: Λιβαδειά или Λειβάδια, до 1923 Τζουμά Μαχαλέ, Джума Махале[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 1094 жители според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Сярското поле на 45 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма, северно от Бутковското езеро (Керкини).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името идва от турското cuma, събор, петък.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Джума махала е посочено два пъти - веднъж като село в Сярска каза Djoumaa-mahla с 82 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 100 жители българи[3] и втори път като село в Демирхисарска каза (Djoumaali-mahlè) с 30 домакинства и 70 жители мюсюлмани[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Джума махала, чифлик на серския чорбаджия Андонаки Париш, между Бутково и Порой; равно място. 60 къщи турци и 40 българе.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Джума Махала) брои 150 жители, всички българи християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Djoumata-Mahala) се състои от 560 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Джума махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] През октомври 1912 селото е освободено от части на българската армия.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Джума махала е опожарена от гръцката армия.[9]
След войната селото попада в пределите на Гърция. Населението му се изселва и в него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Джумая махала е чисто бежанско село със 191 бежански семейства със 731 души.[10] В 1923 година селото е прекръстено на Ливадия. Новото име добива обългарената форма Ливадово сред местното население.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Коджа чинар | Κοτζά Τζινάρ | Мегалопиги | Μεγαλοπηγή[11] | |
| Дарбали[12] или Дорбали | Ντόρμπαλη | Валтотопос | Βαλτότοπος[11] | местност Ю от Джума махала[12] |
| Кара гьол[12] | Καρά Γκιόλ | Маври Лимни | Μαύρη Λίμνη[11] | местност ЮИ от Джума махала, по брега на Бутковското езеро[12] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Джума махала
Коста Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[13]- Лечо Петров, македоно-одрински опълченец, четата на Тошо Стоянов[14]
- Стоян Велев Хаджиев – Вампиро (1886 - ?), български разузнавач, горянин[15]
- Свързани с Джума махала
- Иван Хаджийски, тук през 1943 година довършва третия си том от „Бит и душевност на нашия народ".
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 112.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 851.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561 и 842.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561.
- ↑ Ценкова, Искра, Ирина Вагалинска. По следите на Вампира // Тема (43). София, Теманюз АД, 2013. с. 15 – 21.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
