Боженците

Боженците
	Боженците
	; Централната част на Боженците
	Боженците Боженците
Общи данни
Население	34 души (15 март 2024 г.); 4,65 души/km²
Землище	7,335 km²
Надм. височина	547 m
Пощ. код	5349
Тел. код	067193
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	04964
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община; – кмет	Габрово; Таня Христова ; (ГЕРБ; 2011)
	Боженците в Общомедия

Божѐнците (Боженци)^[2] е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

География

Боженците се намира на около 9 km източно от центъра на град Габрово и 6 km западно от град Трявна. Разположено е в южните разклонения на Габровските възвишения, в началото на долината на извиращата при селото и течаща на север река Андъ̀ка (наричана от местното население Божанка), заобиколено отвсякъде от височини и оттичащи се към селото долчини между тях.

Климатът е умереноконтинентален, с прохладно лято и мека зима.^[3] Релефът на селото е раздвижен, надморската височина при сградата с администрацията на Архитектурно-историческия резерват – Боженците и музея „Новото школо“ е около 530 m, при църквата е около 555 m, в югозападния и югоизточния краища нараства до около 570 m, а на пътя в северозападния край намалява до около 520 m.

Третокласният републикански път III-5524, достигащ до центъра на Боженците, води на северозапад през селата Трапесковци, Черневци и Болтата до село Донино, където чрез малък участък на третокласния републикански път III-5522 се свързва с първокласния републикански път I-5 (Русе – Велико Търново – Дряново – Габрово – Казанлък – ГКПП Маказа - Нимфея), частично съвпадащ с Европейски път Е85.

Землището на село Боженците граничи със землищата на: село Кметовци на северозапад; село Бижовци на североизток и изток; село Бангейци на югоизток и юг; село Жълтеш на югозапад.

Населението на село Боженците, наброявало 339 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 17 към 1992 г., наброява 27 души (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.^[4]

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	21	100,00
Българи	19	90,48
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	2	9,52

История

След Руско-турската война (1877 – 1878) по Берлинския договор 1878 г. колиби Боженци – дотогава в Османската империя, попадат в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. колибите фигурират – вероятно погрешно, като село Божанци в окръг Севлиево, околия Габрово, община Божанци с население 483 души.^[6] При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1893 г. вече се посочват колиби Боженци с 489 жители.^[7] Селището е признато от колиби за село през 1978 г.^[8]

Основаване

Според легенда, Боженците е основано от болярката Божана, избягала заедно с децата си от Търново през 1393 г. след падането му под османска власт,^[3] когато много търновци бягат от там и се заселват в по-труднодостъпни части на Балкана. Първи писмени сведения за Боженците има в турски данъчен регистър от 1750 г.^[3]

Развитие до Освобождението

През втората половина на XVIII век Боженците се оформя като административен и търговски център за околните колибарски селища. Развиват се овцевъдство, пчеларство, бубарство и различни занаяти (ковашки, кожухарски, абаджийски, мутафчийски^[9]), производство на пчелен восък, точене на коприна и други и търговия с вълна, кожи и восък (търгува с Измаил и Кагул в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин, Цариград, Александрия и други).^[3] Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейният разцвет, започнал през XVIII век, продължава и през XIX век. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът.

През 1839 – 1840 г. е построена от майстор Лазар Стоянов от село Трапесковци църквата „Свети Пророк Илия"^[10] – трикорабна псевдобазилика, с килийно училище към нея в долната част на двора ѝ. Класно училище (новото школо) е построено през 1872 г. от майстор Генчо Кънев – масивна сграда в началото на селото. В училищната сграда през 1878 г. се основава и читалище „Наука".

Будното население на Боженците участва дейно в борбата на българския народ за освобождение от османска власт: Христо Стоянов – в четата на Христо Ботев; 10 души, начело с Христо Патрев – в Априлското въстание 1876 г.; като революционери са обесени в Габрово кметът на селото Станьо Лазаров и Иван Карадимитров (1876 г.); в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. участват 6 опълченци.

След Освобождението турските пазари са затворени за българските търговци и зависимото от търговията село Боженците постепенно запада. Част от населението се изселва в Бургас, Варна, Добрич, Габрово, в Румъния и Русия.^[3]

Архитектурно-исторически резерват

Непосредствено преди Освобождението в Боженците има 103 къщи (с 32 дюкяна), покрити с каменни плочи, повечето с обогатени с еркери фасади, с дълбоки покрити чардаци. Дворовете обикновено са с каменни огради и широка двукрила врата. Улиците са тесни, покрити с калдъръм.^[3] Голяма част от къщите са на два етажа (два ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а на втория живеят стопаните.

През 1962 г. специална комисия от експерти предлага целият селищен ансамбъл на село Боженци да се обяви за архитектурно-исторически резерват. Същата година започва реставрирането на стари къщи в селото. На 6 септември 1964 г. селото е обявено за Архитектурно-исторически резерват. През 1977 г. е издадена Наредба за застрояването, благоустрояването и опазването на резервата и правилник за приложението ѝ.^[11]

Реставрирани са почти всички къщи, старото кафене механа в центъра на селото, възстановени са ковачница, кожухарска работилница и менгемата – малка работилница за извличане на восък от вощината^[12] чрез дървена преса. За музейни са обявени къщите на Дончо Иванов Попов (Дончо Попа), търговец на вълна и дарител за народната просвета, на баба Райна и други. В двора на църквата са паметниците на загиналите във войните 1912 – 1918 г.^[13] и на Иван Карадимитров. Училищната сграда от 1872 г. (музей „Новото школо“) е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. В салона, ползван от читалището, е уредена литографска изложба; има малка художествена галерия.^[3]

Културни и природни забележителности

В непосредствена близост до Боженците има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.

Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват „Боженци“ има лятно работно време 08:30 – 20:00 часа и зимно работно време 08:30 – 19:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които билет се купува от Информация (първата сграда вдясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.

В селото има къщи-музеи, различни експозиции. Всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история.

Редовни събития

За официалните празници в резервата се правят възстановки и концерти.

Литература

„Из общественото и културно минало на Габрово – Исторически приноси“, книга, автор д-р Петър Цончев (1867 – 1947). Издателство Гута-Н, 2020 г.

Личности

Стоян Милчев Мутафчиев (1852 – 1925) – хъш и опълченец от III Опълченска дружина, ранен в битката при Стара Загора, почетен гражданин на Габрово;^[14] баща на
Петър Мутафчиев
Светослав Лучников
Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859 – 1918) – участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877 – 1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово.^[15]

Други

На Боженци е наречена улица в квартал „Карпузица“ в София (Карта).

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Николай Мичев, Петър Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 41; Боженците (Боженци).
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Енциклопедия „България“, том 1, стр. 328, Издателство на БАН, София, 1978 г.
↑ Справка за населението на с. Боженците, общ. Габрово, обл. Габрово
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 8 (15). Окръг Севлиево / Околия Габрово / Община Божанци: с. Божанци, жители 483.
↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 39. Окръг Севлиево / Околия Габрово / Община Боженци: к. Боженци, жители 489.
↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БОЖЕНЦИТЕ (Боженци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26.XII.1978) (Справка към 13 май 2024.)
↑ Речник на българския език; мутафчия МУТАФЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Занаятчия, който произвежда, изработва постелки, торби, чулове и други от козя вълна; козинар.
↑ Учители БГ; Боженци, 18.11.2015
↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 582, Архитектурно-исторически резерват – с. Боженците
↑ Речник на българския език; вощина Пчелна восъчна пита с меда или без меда.
↑ Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война
↑ Почетни граждани на Габрово.
↑ Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Боженците.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Николай Мичев, Петър Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 41; Боженците (Боженци).

[ЕБ-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Енциклопедия „България“, том 1, стр. 328, Издателство на БАН, София, 1978 г.

[4] Справка за населението на с. Боженците, общ. Габрово, обл. Габрово

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-5] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[6] Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 8 (15). Окръг Севлиево / Околия Габрово / Община Божанци: с. Божанци, жители 483.

[7] Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 39. Окръг Севлиево / Околия Габрово / Община Боженци: к. Боженци, жители 489.

[8] Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БОЖЕНЦИТЕ (Боженци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26.XII.1978) (Справка към 13 май 2024.)

[9] Речник на българския език; мутафчия МУТАФЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Занаятчия, който произвежда, изработва постелки, торби, чулове и други от козя вълна; козинар.

[10] Учители БГ; Боженци, 18.11.2015

[11] Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 582, Архитектурно-исторически резерват – с. Боженците

[12] Речник на българския език; вощина Пчелна восъчна пита с меда или без меда.

[13] Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война

[14] Почетни граждани на Габрово.

[15] Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]