Седянковци
| Седянковци | |
  Седянковци  Седянковци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Землище | –[2] km² |
| Надм. височина | 493 m |
| Пощ. код | 5300 |
| Тел. код | 067194 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 65989 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
Седянковци е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Седянковци се намира на около 5 km север-северозападно от центъра на град Габрово. Разположено е в южния край на западната част на платото Стражата, върху склон с наклон на югоизток. На около 2,5 km изток-югоизточно от селото река Янтра навлиза в Стражанския пролом. Надморската височина по северозападната граница на Седянковци е около 600 m, а в южния край на селото намалява до около 550 m. Климатът е умереноконтинентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято.
През Седянковци минава третокласният републикански път III-4403, който на юг през село Рязковци води към Габрово, а на северозапад през селата Ветрово, Читаковци, Шипчените и Сейковци – до Кози рог.
Населението на село Седянковци, наброявало 129 души при преброяването към 1934 г., намалява до 15 души към 1985 г., а след нарастване през следващите години наброява към 2019 г. (по текущата демографска статистика за населението) 32 души.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според най-разпространената легенда, село Седянковци е основано от Рачо Христов – Чучаров. Преданието разказва, че при разбойнически нападения по време на турското робство много от населението на Габрово търси спасение извън селището, по-далеч от пътищата. В един такъв тревожен ден, група жители побягнали извън него, като за водач сред тях бил избран Рачо Христов. Не тръгнали по пътя за Севлиево, защото било опасно, а го пресекли и качили баира към с. Козирог. След няколко часа спрели да си починат. До близкото дере имало рекичка и извор със студена вода. Мястото им харесало, при което хората разчистили терена и си построили колиби. Оттам им се появило прозвището „колибари“. По-късно издигнали къщи, обори за добитък, засадили плодови дръвчета. След като отсядат на това място, Рачо Христов получил името Чучар – човек, който се чучнал, който се е заседял. Селището станало известно като Седянковци.
През 1995 г. дотогавашното населено място колиби Седянковци[4] придобива статута на село.[5][6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 47 | 100,00 |
| Българи | 43 | 91,48 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 2 | 4,25 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Ангел Рачев Христов (1889 – 1980) – известен производител на кожени изделия през 30-те години на XX век.
- Гено Гутев, (1905 – 1993)[8], бивш кмет на Варна
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Седянковци е разположено в землището на село Гръблевци
- ↑ Справка за населението на с. Седянковци, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑ Справка за с. Седянковци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.; населено място (колиби)
- ↑ Справка за с. Седянковци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство); населено място (село)
- ↑ След влизането в сила през 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Историкии Том 12. 2019. стр. 134
