Враниловци
| Враниловци | |
  Враниловци  Враниловци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 347 души[1] (15 март 2024 г.) 22,2 души/km² |
| Землище | 15,625 km² |
| Надм. височина | 277 m |
| Пощ. код | 5347 |
| Тел. код | 06713 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 12168 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
Вранѝловци е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Враниловци се намира на около 9 km запад-северозападно от центъра на областния град Габрово и 16 km югоизточно от Севлиево. Разположено е в широката долина между Черновръшкия рид на юг и югозапад и платото Стражата на североизток, край левия бряг на река Лопушница. През селото тече река Шаварна, ляв приток на Лопушница[2]. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо светлосиви горски[2]. Надморската височина в селото при сградата на кметството е около 285 m, в северния край към устието на Шаварна намалява до около 280 m, а във високия югоизточен край нараства до около 395 m.
През северния край на Враниловци минава второкласният републикански път II-44 (Севлиево – Габрово), а в селото от него се отклонява на юг третокласният републикански път III-4402, минаващ през селата Райновци, Смиловци и Гъбене към село Горна Росица.
На около 600 m северозападно от селото, на река Лопушница, има язовир, източната част от който е в землището на Враниловци, а останалата е в землищата на селата Новаковци и Армените.[3]
Населението на село Враниловци, наброявало 520 души при преброяването към 1934 г., след известни колебания в числеността намалява до 268 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1961 г. дотогавашното населено място колиби Враниловци[5] придобива статута на село.[6]
Между 7 и 4 век пр. Хр. районът е населен от древни тракийски скотовъдни племена. През землището под Витата стена, преминава стар римски път, който в миналото представлява важен военен и търговски маршрут, съединяващ Трансилвания и Мизия с Цариград и Анадола. Селото е основано през първата половина на 17 век от преселници от опожареното и напълно разграбено от турците славянобългарско селище Тахтаклий. Земите са заети от днешното село Драгановци. В продължение на половин век заселниците създават първите задруги със свой имот и постепенно формират 3 махали: Данчевци, Враниловци и Божковци.
Във фондовете на Държавния архив Габрово[7] се съхраняват документи на/за:
- Списък на фондове от масив „K“:
- – Кредитна кооперация „Доверие“ – с. Враниловци, Габровско, 1915 – 1943, фонд 161K (документите от периода 1915 – 1930 са на/за фондообразувателя Земеделско спестовно заемателно сдружение „Доверие“ – с. Враниловци, Габровско);
- – Народно начално училище – с. Враниловци, Габровско, 1905 – 1956, фонд 648K;
- – Народна смесена районна прогимназия – с. Враниловци, Габровско, 1928 – 1944, фонд 650K;
- Списък на фондове от масив „С“:
- – Селкооп „Мир“ – с. Враниловци, Габровско, 1944 – 1956, фонд 43 (промени в наименованието на фондообразувателя: Кредитна кооперация „Доверие“, 1944 – 1948; Всестранна кооперация „Доверие“, 1948 – 1951; Всестранна кооперация „Мир“, 1951 – 1952; Селкооп „Мир“, 1952 – 1956);
- – Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Първи май“ – с. Враниловци, Габровско, 1959 – 1972, фонд 369;
- – Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Враниловци, Габровско, 1956 – 1997, фонд 370 (промени в наименованието на фондообразувателя: ТКЗС „Васил Коларов“, 1956 – 1959; Клоново стопанство – с. Враниловци, 1978 – 1983; Животновъдно-растениевъдна бригада (ЖРБ) – с. Враниловци, 1984 – 1989; ТКЗС „Зора“ – с. Враниловци, 1989 – 1992; ТКЗС „Зора“ в ликвидация, 1992 – 1995);
- – Народно читалище „Наука“ – с. Враниловци, Габровско, 1902 – 1990, фонд 852;
- – Народно основно училище – с. Враниловци, Габровско, 1929 – 2003, фонд 967 (промени в наименованието на фондообразувателя: Основно училище „Константин Величков“, 1998 – 2003; Основно училище „Косьо Маринов“, 1991 – 1998; Народно основно училище „Косьо Маринов“, 1978 – 1991; Народно основно училище – с. Враниловци, 1957 – 1978; Районна смесена прогимназия – с. Враниловци, 1944 – 1957);
- – Държавно земеделско стопанство (ДЗС) – с. Враниловци, Габровско, 1964 – 1979, фонд 1300.
По време на Балканската война от 1912 г. един човек от селото се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 321 | 100,00 |
| Българи | 319 | 95,70 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Враниловци към 2021 г. е център на кметство Враниловци.[10][11]
В село Враниловци към 2021 г. има:
- действащо читалище „Наука -1902“;[12][13]
- действаща само на големи религиозни празници православна църква „Света Параскева“;[14]
- пощенска станция.[15]
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Паметник на площада в центъра на селото на загиналите във войните и в борбата срещу фашизма;
- Възпоменателна плоча на един офицер, 7 подофицери и 53 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г.[16]
Описание на селището
[редактиране | редактиране на кода]В селото към 2020 г. има два магазина, читалище, кметство, библиотека, два жилищни блока, център с красив площад, върху който се издига паметникът на загиналите във войните и в борбата срещу фашизма. Подновен е жилищният фонд, асфалтирани са улиците, селището е водоснабдено и електрифицирано.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Маринов (1909 – 1982), български писател, роден във Враниловци;
- Кольо Атанасов, български журналист и писател, член на СБЖ и СБП, награден с ордените „Кирил и Методий“ – І и ІІ степен; роден на 12 октомври 1922 г. във Враниловци, починал през 2002 г. в Габрово.[17]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1434, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Враниловци, поземлен имот 12168.10.153; към юли 2020 г., архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 1 юли 2020
- ↑ Справка за населението на с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑ Справка за с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово към 07.03.1959 г.
- ↑ Справка за с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово към 26.12.1961 г.; Събитие: промяна на характеристика
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Враниловци
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Враниловци
- ↑ Детайлна информация за читалище „Наука -1902“, село Враниловци, община Габрово, област Габрово
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Наука -1902“, село Враниловци, община Габрово, област Габрово
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Враниловци, област Габрово
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5347 Враниловци // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-07-03.
- ↑ Национален военноисторически музей, Регистър на военните паметници, Враниловци, архив на оригинала от 3 юли 2020, https://web.archive.org/web/20200703173028/http://www.militarymuseum.bg/Pages/Electronic%20records%20and%20catalogs/Military%20register/military_register.html, посетен на 3 юли 2020
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово; Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 659 – 660; Атанасов, Кольо Христов (1922 – 2002)
- Христо Иванов Колев – „История на просветното дело в село Враниловци“ и Протойерей Стефан Стефанов