Черневци
Черневци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 15 души[1] (15 март 2024 г.) |
Землище | – [2] km² |
Надм. височина | 480 m |
Пощ. код | 5349 |
Тел. код | 067193 |
МПС код | ЕВ |
ЕКАТТЕ | 80889 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Габрово |
Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
Чèрневци е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Черневци се намира на около 8 km източно от центъра на град Габрово и 2 km север-северозападно от село Боженците. Разположено е в южните разклонения на Габровските възвишения, по западния склон на нисък рид[3] между долините на два малки притока на река Андъка, която тече западно от селото. Около 3 km източно от Черневци, на съседния от юг рид, се намира местният Черни връх (779,4 m)[4].
Минаващият през Черневци третокласен републикански път III-5524, достигащ на юг през село Трапесковци до Боженците, води на северозапад покрай село Редешковци и през село Болтата до село Донино, където чрез малък участък на третокласния републикански път III-5522 се свързва с първокласния републикански път I-5 (Русе – Велико Търново – Дряново – Габрово – Казанлък – ГКПП Маказа - Нимфея), частично съвпадащ с Европейски път Е85.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1995 г. дотогавашното населено място колиби Черневци[5] придобива статута на село.[6][7]
Легендата казва, че селището е създадено от болярски син на име Черньо, който избягал при превземането на Търново от Османската империя.
При отстъплението на турската армия през 1878 г. селото е напълно опожарено, границите му са изместени и новите къщи са построени в близост до пътя, който води към Боженци. Има поверие, че в пещера до Черневци е заровено злато от трезора на отстъпващата турска армия. В опит да го открият иманяри взривяват динамит и по този начин погребват входа на пещерата под тонове пръст.
Във фондовете на Държавния архив Габрово,[8] фондове от масив „С“, фонд 886 се съхраняват документи на/за Народно читалище „Георги Димитров“ – с. Черневци, Габровско от периода 1946 – 1970 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Черневци наброява 181 души при преброяването към 1934 г. и намалява до 17 към 1985 г., наброява 8 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[9] Коренното население на селото е от православни християни и потомствени балканджии. Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 6 | 100,00 |
Българи | 6 | 100,00 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Въздухът в Черневци и околностите е чист. Когато е трябвало да бъде построен белодробният санаториум за деца в град Трявна, Черневци е било алтернатива.
Архитектурно-историческият резерват – село Боженците е на около 2 km юг-югоизточно от Черневци.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Черневци е разположено в землището на село Кметовци
- ↑ География, речник; Рид Линейно простираща се част от планина, разположена между две речни долини.
- ↑ Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-039
- ↑ Справка за с. Черневци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.
- ↑ Справка за с. Черневци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство)
- ↑ След влизането в сила през 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
- ↑ Справка за населението на с. Черневци, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)