Направо към съдържанието

Чарково

Чарково
България
42.7847° с. ш. 25.3588° и. д.
Чарково
Област Габрово
42.7847° с. ш. 25.3588° и. д.
Чарково
Общи данни
Население150 души[1] (15 март 2024 г.)
4,89 души/km²
Землище30,719 km²
Надм. височина587 m
Пощ. код5309
Тел. код066
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ81904
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ; 2011)

Чàрково е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

Село Чарково се намира се намира на около 11 km юг-югоизточно от центъра на град Габрово. Разположено е в северните разклонения на Шипченската планина, в долината на река Сивяк, ляв приток на Янтра.

Общинският път за село Чарково излиза от Габрово на юг покрай Етнографския музей на открито „Етър“ и след селото продължава през село Поток на юг, при следващия разклон неасфалтирано дясно разклонение води до село Езерото, а пътят – вече черен планински, продължава по сложен терен до връзка при надморска височина около 1193 m с третокласния републикански път III-5005 (Шипченски проходПаметник на Бузлуджа).

Надморската височина на пътя при сградата на кметството в центъра на Чарково е около 560 m, в северния край на селото – 555 m, а в южния – около 580 m.

Населението на село Чарково, наброявало 114 души при преброяването към 1934 г. и максимум – 246, към 1992 г., намалява постепенно до 127 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[2]

Село Чарково е създадено през 1951 г. при сливането на колиби Власовци[3] и колиби Чарковете[4].[5]

През 1971 г. село Чарково е закрито и присъединено към град Габрово[6]. През 1983 г. селото е отделено от град Габрово и възстановено.[7]

Село Чарково към 2020 г. е център на кметство Чарково.[8] Населените места в кметството са селата Чарково, Червена локва, Езерото, Бойчета и Поток.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от колиби Власовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

Численост Дял (в %)
Общо 151 100,00
Българи 129 85,43
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 22 14,56

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

На 2 – 3 km от село Чарково се намира Етнографският музей на открито „Етър“. На реката в селото има съоръжение за пране (на черги, килими и подобни), диалектно наричано перѝло.

  •  Ангел С. Горски (1890 – ?), роден в колиби Власовци, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[12].

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. Справка за населението на с. Чарково, общ. Габрово, обл. Габрово
  3. Справка за събитията за колиби Власовци, община Етърът, Габровска околия, Търновски окръг; Закриване при сливане, 06.03.1951
  4. Справка за събитията за колиби Чарковете, община Етърът, Габровска околия, Търновски окръг; Закриване при сливане, 06.03.1951
  5. Справка за с. Чарково, общ. Габрово, обл. Габрово към 06.03.1951 г.; създаване при сливане
  6. Справка за с. Чарково, общ. Габрово, обл. Габрово към 08.05.1971 г.; Събитие: закриване при присъединяване
  7. Справка за с. Чарково, общ. Габрово, обл. Габрово към 06.05.1983 г.; Събитие: възстановяване при отделяне
  8. Справка за събитията за кметство Чарково
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Чарково
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с.  181 и 835.
  11. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 181.