Берил
Облик
Берил | |
![]() Берил (разновидност аквамарин) | |
Общи | |
---|---|
Категория | силикатен минерал |
Формула (повтаряща се единица) | Be3Al2Si6O18 |
Класификация на Щрунц | 09.CJ.05 |
Класификация на Дана | 61.1.1.1 |
Характеристики | |
Кристална система | хексагонална |
Лом | мидест или неправилен |
Твърдост по Моос | 7,5 – 8 |
Цвят на чертата | бяло |
Берил в Общомедия |
Берилът е силикатен минерал на берилия и алуминия с хексагонална кристална решетка.[1][2] Някои от разновидностите на берила (например смарагда и аквамарина) са скъпоценни камъни.
Химичният му състав е: 14,1% ВеО, 19% Al2О3, 66,9% SiO2. Често има примеси на натрий, калий, литий, цезий, рубидий, желязо, ванадий, понякога и хром.[3] [4]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a8/Beryl_%28Strelcha%2C_Panagyurishte%2C_Srednogorie%29_Collection_of_Georgi_Bonchev_at_the_Sofia_University_%22St._Kliment_Ohridski%22_Museum_of_Mineralogy%2C_Petrology_%26_Mineral_Resources.jpg/220px-thumbnail.jpg)
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Наименованието берил произлиза от латинското beryllus, berillus.[3][5]
Разновидности[редактиране | редактиране на кода]
Берилът се среща в много разновидности с различни цветове в зависимост от примесите съдържащи се в него. Много от тях са скъпоценни камъни.
Нешлифован | Шлифован | Разновидност | Цвят | Примеси обуславящи цвета |
---|---|---|---|---|
![]() |
![]() |
аквамарин | син, синьозелен | желязо |
![]() |
![]() |
морганит | розов | манган |
![]() |
![]() |
хелиодор | златисто-жълт | желязо |
![]() |
![]() |
смарагд (=изумруд) |
прозрачен, зелен | хром, понякога ванадий |
![]() |
![]() |
червен берил (=биксбит) |
червен, розов | манган |
![]() |
![]() |
гошенит | безцветен |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/13/BERYL_%26_TOURMALINE_M_2792_FROM_GAYTANINOVO%2C_PIRIN%2C_COLL._IVAN_KOSTOV_-_MUSEUM_OF_MINERALOGY_AT_SOFIA_UNIVERSITY.jpg/200px-BERYL_%26_TOURMALINE_M_2792_FROM_GAYTANINOVO%2C_PIRIN%2C_COLL._IVAN_KOSTOV_-_MUSEUM_OF_MINERALOGY_AT_SOFIA_UNIVERSITY.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110-112.
- ↑ берил // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ а б Информация за Берил (Beryl) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
- ↑ Берил в каталог на минералите
- ↑ Kluge, Friedrich (2002): „Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache“
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 143-144. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 217-223.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 426 – 427.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110 - 112.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 16-20.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- берил // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
- Информация за Берил (Beryl) // webmineral. Посетен на 13 май 2024. (на английски)
|