Направо към съдържанието

Лазурит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазурит
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
Na[(AlSiO4)SO4]
Класификация на Щрунц9.FB.10
Класификация на Дана76.2.3.4
Характеристики
Твърдост по Моос5,5
Лазурит в Общомедия

Лазуритът е популярен скъпоценен камък.[1][2][3] Като лапис лазули се обозначава или в миналото лазурит, или лазурит-съдържащ агрегат. Цветът му е тъмносин и се среща в различни нюанси. Името му произлиза от персийски lazhward, което означава син. Рядко образува кристали и се среща главно като масивен криптокристален (тоест с кристали, които могат да се наблюдават добре само под микроскоп) вид. Известен с наситения си цвят, камъкът е ценѐн още в древния свят. В древните Вавилон и Египет са го приемали за божествен атрибут. Този камък може лесно да се надраска.

Камъкът, известен като лапис лазули, всъщност е скала, състояща се от няколко различни минерала в допълнение към основния образуващ минерал лазурит (25-40%), а именно (но не задължително всичките) калцит, пирит, содалит, слюда, и кварц. Допълнителни аниони групи в него съдържат (Na,Ca)4(SO4, S3, S2) и ситуацията напомня тази при хакманита, който е содалит, богат на сулфиди. Лазуритът е сходен на богат на сяра хаюин и двата минерала са близки по химичен състав.[4]

Древните народи вярвали, че лазуритът притежава мистични сили, носейки спокойствие и увеличавайки умствената дейност. Тъй като някои лазурити имат тъмен цвят, ги наричали „океан“. Когато погледнел такъв лазурит, наблюдателят моментално бивал заливан от спокойствие и поглъщан сякаш от океан. Находища са известни в Афганистан, САЩ и Канада.

  1. лазурит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 24 март 2024.
  2. лазурит (lazurite) // mindat.org. Посетен на 24 март 2024.
  3. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 207.
  4. а б в г ((en)) MinDat/Lazurite
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lazurite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​