Аквамарин
Тази статия е за минерала. За цвета вижте аквамарин (цвят).
| Аквамарин | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Be₃Al₂Si₅O₁₈ |
| Аквамарин в Общомедия | |
Аквамаринът е скъпоценен камък, разновидност на минерала берил с нежносин до синьозелен цвят.[1][2] Името му произлиза от латинското aqua marina – морска вода, защото цветът на камъка напомня този на морската вода.[3][4]
Най-богатите находища на аквамарин се намират в Бразилия. Там е открит и най-големият кристал аквамарин с тегло 110,5 кг, височина 45 – 50 см и диаметър 40 см. Той е идеално прозрачен, отвън светлозелен, в дълбочина – небесносин, а в междинната зона е жълтеникавозелен. В Бразилия е открит и 34-килограмовият аквамарин Марга Роха, който се използва като еталон за оценка на чистотата и интензивността на цвета на бразилските камъни от този вид.[3]
Най-големият известен обработен камък тежи 2594 карата. За един от най-големите остенени аквамарини се приема този, вграден в короната на английската кралица с маса 920 карата. Друг голям и известен камък е аквамаринът, вложен на скиптъра на полския крал Станислав Август Понятовски с дължина около 30 см.[3]
Големи и красиви екземпляри са открити в Източното Забайкалие (82 кг), Урал (125 см), Алтай (61х15 см), Украйна (27 см), Индия, САЩ и на много други места.[3] Макар и рядко в България аквамарин се среща сред пегматитите на Рила и Родопите.[5]
Смята се, че аквамаринът може да укротява морските бури. Той е талисман на вярната любов, съхранява приятелството и справедливостта. Някога се е считало, че укрепва сърцето, помага при заболявания на белия дроб, кожата и нервната система. Астролозите го препоръчват на родените под знака на Близнаци, Везни, Водолей и Риби. Някога аквамарините украсявали царските корони.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 16.
- ↑ Информация за Aквамарин (Aquamarine) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
- ↑ а б в г Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 6.
- ↑ аквамарин // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 111.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Нешева, Лариса. Експозиция "Минерали на България" // Национален музей "Земята и хората". Посетен на 24 април 2024.
- аквамарин // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||