Шпинел
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по минералогия. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Шпинел | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | оксид, шпинелова група |
| Формула (повтаряща се единица) | MgAl₂O₄ |
| Класификация на Щрунц | 4.BB.05 |
| Класификация на Дана | 7.2.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | червен, лилав, син, розов, тъмнозелено, кафяв, черен, безцветен |
| Кристална система | кубична |
| Твърдост по Моос | 8 |
| Цвят на чертата | бяла |
| Шпинел в Общомедия | |
Шпинелите (spinel) са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ2О4.[1] Най-известният от тях е обикновеният шпинел – MgAl2O4.[2]
В природата минералите с шпинелова структура се срещат в базични и ултрабазични скали, а в екзогенни условия – в морските и речните пясъци. В зависимост от разположението на йона – заемащ тетраедрична позиция – различаваме шпинели с права и обратна (обърната) структура (инверсни шпинели). Минералът кандилит е шпинел с обратна структура – Mg2TiO4. Обикновеният или благороден шпинел MgAl2O4, е скъпоценен камък. В техническата керамика шпинелите намират много широко приложение – като постоянни магнити като основа за производството на процесори и др.
Шпинелова група
[редактиране | редактиране на кода]Шпинелите са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ2О4, където А2+ – Mg, Fe, Mn, Cu, Zn, Co, Ni и др., а В3+ – Al, Fe, Cr и др. Съществуват няколко подгрупи шпинели, изразени с молекулни формули, MIIMIII2O4 (FeCr2O4, ZnAl2O4, BeAl2O4, CoCo2O3 и други), MIVMII2O4 (TiZn2O4,SnCo2O4) и най-редкия клас – MI2MVIO4 (Na2MoO4, Ag2MoO4).[3]
Инверсните шпинели са съответно с формулите – MVIMII2O4 (Zn[ZnTi]O4), но повечето са MIIMIII2O4 (FeII[FeIIICoII]O4, Fe[NiFe]O4).[3]
Те кристализират в хексаоктаедричния клас на кубичната сингония със симетрия Fd3m. В зависимост от тривалентния катион, заемащ В3+ местата, се различават алуминиеви, железни и хромови шпинели със значителна смесимост между алуминиевите и хромовите. Шпинелите са метаморфогенни минерали, но се срещат и като акцесорни минерали в някои магмени скали, а в екзогенни условия – в речните и морските пясъци.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Шпинелите и γ-оливинът с шпинелна структура са предполагаеми съставки на горната мантия на Земята. Шпинелите участват в състава на подкоровата литосфера като основни минерали в шпинеловия лерцолит, а γ-оливинът – в преходната зона на горната мантия като твърд разтвор на гранат + γ-оливин с шпинелна структура.
Шпинелите са главни минерали във високоогнеупорната шпинелна керамика, в магнезиево-шпинелните, хромитовите и магнезиево-хромитовите огнеупори. На основата на шпинели се изготвят висококачествени керамични пигменти. Ферошпинелите, известни още като ферити, притежават уникално съчетание на магнитни, електрични и други свойства. Именно с тях са свързани успехите на изчислителната и свръхвисокочестотната техника, телемеханиката, радиоелектронната техника и други.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 477.
- ↑ * Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. с. 211-212.
- ↑ а б Willkinson, Cotton. Advanced Inorganic Chemistry. 1980. ISBN 0-471-02775-8. с. 17.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 170-171.
- Костов-Китин, Владислав. Шпинел Spinel // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 761-763.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- шпинел // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 29 април 2024.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||