Направо към съдържанието

Иван Костов (геолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Костов.
Иван Костов
български геолог и минералог-кристалограф
Роден
Починал
31 март 2004 г. (90 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Имперски колеж Лондон
Научна дейност
Областгеология
Работил вБългарска академия на науките; Софийски университет
Семейство
БащаКоста Николов
МайкаФанка Апостолова
СъпругаМария Згурова Славова
ДецаРуслан Иванов Костов и Фани Иванова Братанова (Костова)
Иван Костов в Общомедия

Иван Костов Николов, известен като Иван Костов, е български геолог, минералог-кристалограф.[1][2][3]

Работи главно в областта на минералогията. Той е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на Българската академия на науките.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пловдив на 24 декември 1913 г. стар стил.[4][5] Гимназиалното си образование получава в родния си град.[5] Завършва „Естествени науки“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1936 г.

От 1937 г. е сътрудник на Минералого-петрографския институт, а от 1938 г. успоредно преподава в Софийския университет. През 1940 г. заминава на специализация в Лондонския имперски колеж, където защитава дисертация на тема „Генезис на желязорудното находище Крепост“ и остава до края на Втората световна война.[5]

След завръщането си в България Костов продължава да работи в областта на минералогията. През 1953 г. става професор и оглавява новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в Софийския университет. През 1958 г. открива неизвестна дотогава оловно-бисмутова сулфосол, която нарича бончевит на името на своя учител академик професор Георги Бончев.[6] От 1960 г. ръководи сектора по минералогия в Геологическия институт. През 1961 г. е избран за член-кореспондент, а от 1966 г. е редовен член на БАН.[5]

През 1960-те години ръководи екип от учени, които изследват зеолитите. През 1967 г. основава лаборатория при Геологическия институт, която от 1971 г. се трансформира в самостоятелен Институт по приложна минералогия (Централна лаборатория по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“; от 2010 г. Институт по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“). От 1974 до 1988 г. е директор на Националния природонаучен музей при БАН, а от 1978 до 1982 г. – и на Геологическия институт на БАН.

Работи в областта на кристаломорфологията, систематиката на минералите, разпределението на минералите в България и на Балканите.[7] Създава нова класификация на минералите, базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип. Автор е на повече от 250 научни труда, голяма част от които са публикувани в чуждестранни издания. Неговият монографичен учебник по „Минералогия“ (последно издаден в 1993 г.) е преведен на английски и руски език. Учебникът му „Кристалография“ е с 4 издания в България и превод на руски език. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите.

През 1966 г. става член на Английското геологическо дружество.[5] През 1990 г. основава Българското минералогическо дружество и става негов пръв председател, после почетен председател след 1995 г. Почетен член е на Българската академия на науките и на редица чуждестранни научни дружества. Чуждестранен член е на Руската академия на науките и на Германската академия на природоизпитателите „Леополдина“.

В периода 1982 – 1986 е председател на Международната минералогическа асоциация.[8]

Иван Костов умира през 2004 г. Погребан е в парцел 4 на Централните софийски гробища.[9] Има дъщеря Фани и син Руслан от съпругата Мария. Синът му Руслан Костов също е изтъкнат минералог.

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  • Костовит, минерал, наречен на името на Иван Костов
Семейният гроб на Иван Костов в парцел 4 на Централните софийски гробища (42°42′45.3″ с. ш. 23°20′09.6″ и. д. / 42.712583° с. ш. 23.336° и. д.)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Who's who in Science in Europe: A Biographical Guide in Science, Technology, Agriculture, and Medicine. Т. 4. Longman, 1991. с. 56.
  2. ↑ World Directory of Crystallographers and of Other Scientists Employing Crystallographic Methods. International Union of Crystallography, 1986. с. 16.
  3. ↑ Балючева, Елка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 290.
  4. ↑ Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 418.
  5. ↑ а б в г д Каров, Чавдар. Академик Иван Костов на 85 години // Historia naturalis bulgarica. 1998.
  6. ↑ Kostov, Ivan. Bonchevite, PbBi4S7, a New Mineral // Mineralogical Magazine 31 (241). June 1958. с. 821-828. Посетен на 9 декември 2024.
  7. ↑ Кратка българска енциклопедия, Издателство на БАН, София, 1966, том 3, стр. 152
  8. ↑ Виж интернет страницата на Международната минералогическа асоциация (International Mineralogical Association)
  9. ↑ ПАРЦЕЛ 3 - СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Костов_(геолог)&oldid=12435824“.