Направо към съдържанието

Георги Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Бончев
български геолог
Роден
Георги Бончев Николов
Починал
7 март 1955 г. (88 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЗагребски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приГюро Пилар
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаБончо Николов
МайкаКера Георгиева
СъпругаАнка Димитрова
ДецаБоянка Бончева, Милка Парова, Зорка Сливенска, Кирил Бончев[1]
Георги Бончев в Общомедия

Георги Бончев Николов, известен като Георги Бончев, е български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България, академик.[2][3]

Биография и научна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бончев е роден на 6 август 1866 г. стар стил (18 август 1866 г. нов стил) в с. Жеравна, Котленско.[4] Завършва гимназия в гр. Габрово. Следва естествени науки в Загребския университет от 1888 до 1893 г., където през 1891 – 1893 г. е асистент по минералогия и геология на Гюро Пилар, а през 1893 г. става и доктор по философия, като защитава докторска дисертация: Bichromat kalija (Revizija osnih elemenata).[5] От 01.10.1893 е извънреден преподавател по минералогия и геология във Висшето училище, а от 1895 е редовен доцент при катедрата по минералогия и геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 1905 г. до октомври 1936 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по минералогия и петрография. Декан на физико-математическия факултет през учебните 1906/07, 1907/08, 1919/20, 1927/28 г. Ректор на университета през 1914/15 г.[6] Курсовете, които той води в университета са: Стратиграфия и геология; Кристалография; Обща и специална минералогия; Обща и специална петрография; Практическо ползване на скалите; Трайност и издръжливост на скалите при строене и др.

По време на Балканските войни и Първата световна война професор Георги Бончев е директор на Бюрото за военнопленните[7], като изпълнява тази длъжност на доброволни начала и без възнаграждение, "че и ако му е давал законът право да бъде освободен от армията, както неговите другари професори.".[8][9]

Автор на над 140 научни труда и университетските учебници Петрография; Обща минералогия; Специална минералогия.

Паметна плоча на акад. Георги Бончев на ул. „Асен Златаров“ № 2, София

Георги Бончев е действителен член на БАН от 1900 г. Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1944 – 1948). Пръв председател на Българското геологическо дружество (1925).[10] [11] През 1910 г. съставя геоложка карта на България съвместно с Георги Златарски. Основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

През 1958 г. Иван Костов ще нарече минерала бончевит с неговото име.[12][13][14]

Неговото име носи улица в академичен комплекс „БАН IV километър“, на която са разположени някои от институтите на БАН (Карта).[15]

През декември 2016 година и по случай 150 години от рождението на Георги Бончев е издадена пощенска марка с неговия лик.[16]

Почетен гражданин на София и Шумен.[15]

Погребан е в парцел 48 на Централните софийски гробища.[17]

Проф. Георги Бончев, първият седнал от ляво надясно, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно наляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, прав на стълбите е проф. Георги Златарски, а в дъното зад цветята – проф. Степан Юринич.
Диплома на Кузман Йосифов от Софийския университет, подписана от ректора Георги Бончев, 7 юли 1915 г.

Избрани произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988. с. 6, 48.
  2. ↑ Bourchier, James. Bulgaria/Language // Encyclopædia Britannica. 11th. Cambridge University Press, 1911. с. 786.: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."
  3. ↑ Бончев, Георги в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 271
  4. ↑ Маврудчиев, Божидар. Акад. проф. д-р Георги Бончев – живот и творчество // Списание на Българското геологическо дружество 67 (1 – 3). 2006. с. 159 – 165.
  5. ↑ G. Bončev. Bichromat kalija: (Revizija osnih elemenata) // Rad Jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti. Matematičko-prirodoslovni razred 16 (113). 1893. с. 79-103. Посетен на 24 юли 2023.
  6. ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 233.
  7. ↑ Бюрото е създадено съгласно член 14 на Правилника за законите и обичаите на сухоземната война към Хагска (IV) конвенция относно законите и обичайте на сухоземната война от 1907 година. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но и до този момент (13 декември 2024 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.
  8. ↑ Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988. с. 20, 87. През 1916 година Георги Бончев получава поръчение от Щаба на действащата армия: "Като знае и високо цени Вашите досегашни научни трудове, Вашата преданост на науката и голямото ви родолюбие, Щабът на действуващата армия не се съмнява, че в настоящите исторически времена Вие с готовност ще му се притечете на помощ, като веднага предприемете едно научно пътешествие из новите земи с цел да съберете материали по познанието на природните им богатства.".
  9. ↑ Виж също и сравни спомените на американския дипломат, дипломатически представител (chargé d'affaires) в София по време на войната Луис Айнщайн, който е бил натоварен да защитава интересите и да облекчи злочестата съдба и лошите условия, при които са държани британските военнопленници, жалвайки се пред официалните власти в Царство България.Einstein, Lewis. Sofia during the War // A Diplomat Looks Back. New Naven and London, Yale University Press, 1968. с. 165.: "...Авторитетът по камъните отговори, че е прекалено зает да ни приеме...Професорът намери за благоразумно да не говори с чуждестранни дипломати...Истинската причина за неговия отказ беше, че той беше без реална власт, назначен само за украшение и само защото другите цивилизовани държави имаха такива бюра."
  10. ↑ The Near East Year Book and Who's who: A Survey of the Affairs, Political, Economic and Social, of Yugoslavia, Roumania, Bulgaria, Greece and Turkey. Near East Limited, 1927. с. 597.
  11. ↑ Николов, Тодор; Маврудчиев, Божидар. 80 години Българско Геологическо Дружество: една забележителна история // Списание на Българското геологическо дружество 66 (1-3). 2005. с. 26. Посетен на 10 април 2024.
  12. ↑ Kostov, Ivan. Bonchevite, PbBi4S7, a New Mineral // Mineralogical Magazine XXXI (241). June 1958. с. 821 - 828. Посетен на 6 август 2023.
  13. ↑ Bonchevite // mindat.org. Посетен на 6 август 2023.
  14. ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 777-778.
  15. ↑ а б Маврудчиев, Божидар. Акад. проф. д-р Георги Бончев – живот и творчество // Списание на Българското геологическо дружество 67 (1 – 3). 2006. с. 163.
  16. ↑ В Софийския университет се провежда научната конференция „Геонауки 2016“ // Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, 7 декември 2016.
  17. ↑ ПАРЦЕЛ 48 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 289.
  • Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 20 – 25.
  • Бресковска, Веселина. Академик Георги Бончев и съвременната минералогия // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski". Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 90 (1 - Геология). 1999. с. 207 – 213. Посетен на 7 април 2024.
  • Димитров, Цоньо. Академик Георги Бончев – жизнен и творчески път // Спомени за Софийския университет. Т. 1. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 237 – 242.
  • Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988.
  • Казват че: Весели случки из живота на Алма Матер (събрали Румен Яновски и Димитър Томов). Софийски университет „Климент Охридски“, стр. 11 – 12, 1984.
Гробът на Георги Бончев в парцел 48 на Софийските централни гробища (42°42′49.9″ с. ш. 23°20′00.6″ и. д. / 42.713861° с. ш. 23.3335° и. д.)
  • THE EUROPA YEARBOOK: AN ANNUAL SURVEY OF EUROPEAN POLITICS, ART, AND LITERATURE, A EUROPEAN WHO'S WHO AND DIRECTORY AND A STATISTICAL REVIEW OF EUROPE. 4th. London, Europa Publishing Co. Limited; George Routledge & Sons, Limited, 1929. с. 103.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „География“         Портал „География“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Бончев&oldid=12440529“.