Халкопирит
| Халкопирит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | CuFeS₂ |
| Класификация на Щрунц | 2.CB.10a |
| Класификация на Дана | 2.9.1.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 3,5 |
| Халкопирит в Общомедия | |
Халкопирит (от гръцки χαλκóς „мед“ + пирит) е минерал със следния състав CuFeS2, където съдържанието на мед е около 35%.[1] В България се добива в Средна гора. Той е един от главните източници на мед.[2][3] Цветът му е розов, лилав, син, червен, оранжев и жълт.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 686-691.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 445.
- ↑ халкопирит (chalcopyrite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 25. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 42- 47. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 121 – 125.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 186 – 187.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 686-691.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 197.
