Направо към съдържанието

Пироп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пироп
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
Mg3Al2(SiO4)3
Класификация на Щрунц9.AD.25
Класификация на Дана51.4.3a.1
Кристална симетрияIa3d
Характеристики
Кристална системакубична
Твърдост по Моос7,5
Цвят на чертатабяло
Плътност3,745 g/cm³
Разтворимостнеразтворим във вода, слабо разтворим в хидрофлуорна киселина
Пироп в Общомедия

Пироп е минерал от групата на гранатите. Пиропът е единственият член на семейството на гранатите, който винаги показва червено оцветяване в естествени проби и именно от тази характеристика получава името си: от гръцките думи за „огън“ и „око“. Въпреки че е по-рядко срещан от повечето гранати, той е широко използван скъпоценен камък.

Съставът на чистия пироп е Mg3Al2(SiO4)3, въпреки че обикновено други елементи присъстват поне в малки пропорции — тези други елементи включват калции, хром, желязо и манган. Пиропът образува серия от твърди разтвори с алмандин и спесартин, които са известни като пиралспитови гранати (пироп, алмандин, спесартин). Желязото и манганът заместват магнезия в структурата на пиропа. Получените гранати със смесен състав се определят според съотношението им пироп – алмандин. Полускъпоценният камък родолит е гранат с ~70% състав на пироп.

Произходът на повечето пиропи е в ултраосновни скали, обикновено перидотит от мантията на Земята: тези перидотити, получени от мантията, могат да бъдат приписани както на магмени, така и на метаморфни процеси. Пиропът също се среща в метаморфни скали с ултрависоко налягане (UHP), като в масива Дора-Майра в западните Алпи. В този масив почти чистият пироп се среща в кристали до близо 12 см в диаметър; някои от тези пиропи имат съдържание на коезит, а други съдържат енстатит и сапфирин.

Пиропът е често срещан в перидотитови ксенолити от кимбърлитови тръби, някои от които съдържат диаманти. Пироп, открит близо до диаманти, обикновено има съдържание на Cr2O3 от 3 – 8%, което придава отличително виолетово до наситено лилаво оцветяване (често със зеленикав оттенък) и поради това често се използва като минерал-индикатор за кимбърлит в райони, където ерозионната активност затруднява установяването на произхода на жилата. Тези разновидности са известни като хром-пиропи или гранати G9/G10.

Идентификация на минерали[редактиране | редактиране на кода]

Пиропен агрегат.

В дребни екземпляри пиропът е много труден за разграничаване от алмандина; въпреки това е вероятно да покаже по-малко недостатъци и съдържание на химични елементи.

В петрографския тънък разрез най-отличителните черти на пиропа са общи с характеристиките на другите обикновени гранати: висок релеф и изотропия. Гранатите са склонни да бъдат по-слабо оцветени в сравнение с други силикатни минерали в тънък разрез, въпреки че пиропът може да покаже бледорозово лилав оттенък в равнинно поляризирана светлина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pyrope в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​