Цитрин
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Цитрин | |
Обработен цитрин. | |
Общи | |
---|---|
Категория | оксиден минерал |
Формула (повтаряща се единица) | SiO2 |
Характеристики | |
Твърдост по Моос | 7 |
Цитрин в Общомедия |
Цитринът е скъпоценен камък, разновидност на минерала кварц.[1] Името му произлиза от латинската дума citrus – лимоненожълт. Цветовата му гама обхваща всички оттенъци на жълтото.[2] В природата се среща относително рядко, но още през Средновековието са го получавали по изкуствен път чрез нагряване на аметистови кристали. Често бива бъркан с жълтия топаз.
Както всички форми на кварца, цитринът е член на оксидната група минерали. Въпреки това, трябва да се отбележи, че тъй като е оксид на силиция, понякога се класифицира и като част от силикатната група. Всяка молекула се състои от един атом силиций, свързан с два атома кислород. Има също така и примеси от желязо.
Кристалите цитрин имат тригонална симетрия. Те често се срещат като шестостенни (хексагоннални) призми с пирамиди и с двата си края. Някои кристали се развиват заедно − явление познато като двойникуване (сдвоени като близнаци).
Цитринът е със степен на твърдост 7 по скалата на Моос и може лесно да надраска стъкло и желязо.
Всички форми на кварца са изключително чувствителни към топлина. В резултат на това цитринът лесно се създава изкуствено чрез нягряване на аметист (лилавата разновидност на кварца), докато приеме желаното жълто оцветяване.[1] Някои кварцови образци се състоят от комбинация между аметист и цитрин: те се наричат аметрин, и са високо ценени.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|