Археологически комплекс „Дуранкулак“

Археологически комплекс „Дуранкулак“
	Археологически комплекс „Дуранкулак“
Местоположение
	Археологически комплекс „Дуранкулак“ Местоположение в България Област Добрич
Страна	България
Област	Област Добрич
Археология
Вид	Селище
Период	VI хилядолетие пр.н.е. – X век
Епоха	Късен неолит до Средновековие; култури Хаманджия и Варна
	Археологически комплекс „Дуранкулак“ в Общомедия

Археологическият комплекс „Дуранкулак“ е комплексен археологически обект, разположен в района на Дуранкулашкото езеро при село Дуранкулак, североизточна България.

Тук е открита най-ранната фаза на култура Хаманджия (начало 5500– 54000 г. пр. Хр.) наречена Блатница, старото име на Дуранкулашкото езеро.^[1] Има учени които и днес приемат откритията в Дуранкулашкия археологически комплекс като аргумент в подкрепа на хипотезата за „Потопа в Черно море“,^[2] катаклизъм който имал фатални последици за обитателите на Големия остров и носителите на късноенеолитната култура Варна.

Праисторически паметници

Археологическите проучвания в Дуранкулак започват през 1974 година Те са ръководени от Хенриета Тодорова, Кирил Ботов и Тодор Димов. След 2015 година те се ръководят от Иван Вайсов и Владимир Славчев. Според резултатите от проучванията:^[3]

Първо е бил заселен югозападният бряг на Дуранкулашкото езеро където е открито късно неолитно селище с частично вкопани куполовидни едноетажни жилища. Първото заселване на Добруджа се е осъществила през периода 5500/5400 — 5100/5000 г. пр. Хр. От това време е и късно неолитното селище при Дуранкулашкото езеро. Това е най-ранната фаза Блатница на културата Хаманджия.
Към 5100 – 5000 г. пр. Хр. обитателите изоставят селището на брега и се установяват на естествено защитения полуостров срещу него (днес Големия остров с площ около 20 декара). Тук те изграждат едно ново, енеолитно селище съществувало от 5100/5000 до 3800 г. пр. Хр. Неговите сгради са с правоъгълен план с късата страна от към север и юг, ориентирани по посоките на света. Досега тук са проучени 27 сгради, всяка от които обитавана от по един род от 15 – 20 души. Енеолитната селищна могила на Големия остров има осем хоризонта. Първите два (хоризонти VIII и VII) са от времето на ранния енеолит – култура Хаманджия. Следващите 4 (хоризонти VI — III) са от времето на късния енеолит — култура Варна. В ранно енеолитното селище от времето на култура Хаманджия е открита една значима обществена сграда (сграда 8) вероятно дворец и/или храм с площ над 220 m². Основите на стените на енеолитните сгради са направени от каменни плочи, със западина височина до 0,70 м. Те са надзидани с широки глинени пояси. Някои от сградите са били с едноскатен покрив, но повечето — с двускатен такъв. Покривното покритие е направено от стеблата на блатна растителност (тръстика), слама и/или сено. Площта на праисторическите жилищата в Дуранкулак варира от 80 до 250 m² с пропорции — дължина към ширина приблизително 1/3. Повечето от сградите имат две основни помещения. Възможно е във височина подпокривното пространство частично или изцяло да е оформяло втори етаж. Стените на сградите са измазани отвътре с пречистена глина. В една от репрезентативните сградите (сграда 5/VII) са открити следи от оцветявани с минерални бои и геометрични рисунки. Постройките са разделени улици с ширина 1.00 – 1.50 метра. В праисторическите селища са и открити плътно прилепени една към друга постройки, като разстоянието между тях е само 10 – 20 см.

Енеолитното население в Дуранкулак е отглеждало пшеница, ечемик, фий, леща и домашни животни. Населението е поддържала разменна търговия и със Средиземноморието от където си е доставяло ценните раковини спондилус и денталиум употребявани според проф. В. М. Массон и проф. Х. Тодорова като паричен еквивалент. Те са използван за изработката на луксозни украшения и майсторска изработка на изискани облекла. Ежедневната хранителна диета на енеолитното население включва и продукти набавяни чрез лов и риболов. Керамичните съдове са правена без използване на грънчарско колело.

Енеолитното население е имало металургични познания, както по отношение обработватката на злато, така и на медта. Изготвяли са украшения от малахит, халцедон серпантинит и раковини, за което са ползвани и вносни материали.

Обществото е имало йерархична социална система съставена от първенци, войнствени младежи и жрици. По това време са развити култовете към: плодородието, огъня, слънцето и мъртвите. „Идолите “– женски фигурки с обобщен образ са грижливо изработени, полирани. По тях се откриват и врязани знаци.

На брега, южно от изоставеното първоначално селище, в местността „Нивата“ възниква най-големият в света известен на праисторически некропол, в който са локализирани над 1400 погребения от които са проучени – 1204 гроба. Той е ползван над 1000 години до към 3800 г. пр.н.е. Мъжете са погребвани изпънати по гръб с глава на север, а жените и децата свити в поза хокер на страни. Около тях са полагани сечива, храна, дарове, съдове и вотивни фигури.
На западния бряг на езерото. между острова и некропола, през протобронзовата епоха (към 35 – 34 в. пр.н.е.) са издигнати няколко погребални могили, обединени в могилен некропол. Според някои изследователи те отбелязват началото на обитаването на тези земи от прото-траките.

Към 34 до 30 век пр.н.е. климатът съществено се влошава, а нивото на морето се покачва с около 12 – 15 м над сегашното, което, съчетано с предполагаемото нашествията на северни племена, води до обезлюдяването на района.

Антични паметници

През късната бронзова епоха в XIII в. пр.н.е. и началото на ранножелязната на южния склон на острова извън селищната могила възниква укрепено тракийско селище добре проучено от археолозите. Това е единственият изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война, когато започва генезиса на Тракийската племенна общност, част от която са гетите населявали този край в античността.
Друго такова селище от късната бронзова и ранната желязна епоха е локализирано в югоизточния край на с. Дуранкулак отново при езерото. То не е проучвано.
В полята около езерото има десетки тракийски могили. Те са описани при теренни обхождания, но все още не са проучени.
Следващият голям забележителен паметник на езерния остров е от IV в. пр.н.е. – началото на Елинистичната епоха. На 26 м навътре в скалния масив е изсечен елинистически пещерен храм на трако-фригийската Велика майка богиня. Това е позната мощна богиня майка, но вече като Кибела, вариантът възприет в Мала Азия от траките, техните наследници и съседните им други племена, малко по-страховита и близка до първообраза си посестрима на балканските Бендида и Деметра. Този внушителен по размери храм е без аналог в Европа и е единственото нейно открито пещерно светилище на континента. На българска територия са открити и най-ранните за континента култови фигури на богинята. Светилището е изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша състояща са от две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност дооформена в дълъг правоъгълник разделен по средата с преграда. Открит е случайно едва след като е разчистен пропадналият му свод. При разкопките са открити: оброчна плоча на богинята, няколко старогръцки чернофирнисови (червенофигурни) кантароса, амфорна тара, дръжки и др. Храмът на Кибела е разположен в южния склон на Големия остров.
Отново на западния бряг на Дуранкулашкото езеро при другите предходни такива е разкрит и частично проучен античен некропол от елинистическо време. Той е съществувал близо 700 години от III в. пр.н.е. до IV в. Открити са 41 гробни съоръжения. Те са с различна типология, архитектура и културна принадлежност. Между тях се открояват късноантичените гробниците-катакомби, характерни за скито-сарматска племенна общност. Открити са много ценни погребения с бронзови украшения и др. богати дарове.
В местността „Катмера“ (Паткарника) край Дуранкулашкото езеро се намира непроучено късно антично селище. Не е изключена в даден период от съществуването си то да използвано не само от траките, но и от сарматите и обитателите му да използвали споменатият античен некропол.

Средновековни паметници

Забележителни са и находките, свързани с древната българска история. Тук през 1978 г. е открит един прабългарски календар-рабош от периода VII – X век.

През IX век върху целия остров е разположено укрепено прабългарско селище просъществувало до падането под византийска власт в началото на XI век.^[4] Домовете в него са от около 35 – 40 кв. м, някои кръгли като юрти, разположени нагъсто. Обитателите му са били и добри занаятчии. В селището е установено капище, чийто вход е зазидан, а в близост е изградена църква. Това доказва, че селището е съществувало преди покръстването и животът в него е продължил и дълго след това.
На западния бряг е проучен старобългарският некропол с над 500 гроба, от които са разкопани 279 погребения.

Разкопките и проучванията на Дуранкулашкия археологически комплекс продължават с различна интензивност над 45 години. Повечето археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич. В музея в Дуранкулак има малка сбирка, в която могат да се видят експонати от различните епохи. Ценни експонати се намират и в Националния исторически музей гр. София.

В Археологически комплекс Дуранкулак са открити ценни свидетелства както за древните българи, така и за Европейската и световна история за най-древната прото-цивилизация на Европа развила се на това място, преди повече от 70 века, като поселищният живот на това място е продължил цели 6000 години, от новокаменната епоха (неолита) до залеза на Първата българска държава.

Вижте също

Kултура Хаманджия

Източници

↑ Айля Исмаил, Тодор Димов, Археологически комплекс „Дуранколашко езеро – Природа екология и открития
↑ Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове., Варна: „Славена“, ISBN 954-579-278-7
↑ Некрополът при Дуранкулак // Написано от Ивалина Ненова. Статия в „nasamnatam.com“, 1 февруари 2012, раздел: Статии – България. Посетен на 25 октомври 2016.
↑ Проучванията и изследванията са публикувани в „Дуранкулак“ – т.1, София 1990 г.

Външни препратки

[dobrichm-1] Айля Исмаил, Тодор Димов, Археологически комплекс „Дуранколашко езеро – Природа екология и открития

[2] Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове., Варна: „Славена“, ISBN 954-579-278-7

[3] Некрополът при Дуранкулак // Написано от Ивалина Ненова. Статия в „nasamnatam.com“, 1 февруари 2012, раздел: Статии – България. Посетен на 25 октомври 2016.

[4] Проучванията и изследванията са публикувани в „Дуранкулак“ – т.1, София 1990 г.

[1]

[2]

[3]

[4]