Направо към съдържанието

Техово (дем Воден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Техово (Ном Пела))
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Теово (община Чашка).
Техово
Καρυδιά
— село —
Гърция
40.845° с. ш. 21.9567° и. д.
Техово
Централна Македония
40.845° с. ш. 21.9567° и. д.
Техово
Воденско
40.845° с. ш. 21.9567° и. д.
Техово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина580 m
Население385 души (2021 г.)
Телефонен код23810

Техово или Теово, произнасяно и като Тейво, (на гръцки: Καρυδιά, Каридия, до 1926 година Τέχοβο, Техово, катаревуса: Τέχοβον, Теховон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 13 километра северозападно от Воден (Едеса), на 580 m надморска височина в подножието на планината Нидже (Ворас).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водене (Воден) от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Техова с 81 джизие ханета (домакинства).[3]

Външната църква „Света Петка“ е отпреди 1817 година, а „Свети Георги“ в центъра е отпреди 1850 година.[4]

По време на Негушкото въстание в 1822 година 25 теховчани заедно с 40 държиловчани под командването на Йоанис Папарескас осигуряват изтеглянето на жените и децата от Негуш.[5]

В края на XIX век Техово е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Теховон (Téchovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Техово (Téhovo) е посочено като селище в каза Водина със 187 домакинства, като жителите му са 880 българи.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Теово живеят 604 българи.[8] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово има 280 българи екзархисти и 440 патриаршисти гъркомани.[9] През 1908 година в селото се открива българско училище.[10] В 1909 година по желание на гръцкия владика Стефан воденският каймакамин разпорежда да се затвори българското училище.[11]

По време на Балканската война 2 души от Техово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1913 година местните жители са подложени на асимилационен натиск от страна на гръцките власти.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Техово има 100 къщи славяни християни.[13]

В 1926 година селото е прекръстено на Каридия, в превод Орехово.[2][14] През 30-те години всички жители независимо от възрастта си са задължени да учат гръцки език, а за употребяване дори на една българска дума са принуждавани да пият рициново масло.[15] През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[16]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 – 1949). Много ог жителите му загиват, а част емигрират в Югославия. През зимата на 1947 година населението е евакуирано от властите във Воден и във Владово. След нормализацията на положението, селото е обновено.[2] След средата на XX век се засилва емиграцията на жителите на селото във Воден и в чужбина.[2]

Главни продукти на селото са орехи, череши и жито, а частично е развито и скотовъдството.[2]

Разрушената статуя на капитан Аграс в Техово

През 1962 година на главния площад на Техово са издигнати паметници на гръцките андарти Андон Минга и капитан Аграс (Телос Агапинос), обесени през 1907 година от чета на ВМОРО на пътя между Владово (днес Аграс) и Техово. Бюстът на капитан Аграс е периодично разрушаван от местното население.[17] През 2008 година статуите на Андон Минга и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Техово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Арамийски камен[19][20] Άραμίτοκ Κάμεν Листу Петра Ληστου Πέτρα[21] хребет на СИ от Техово, между селото и долината на Белояса бара (Карасули)[19]
Божикот[22] Ποζικοντ Корифи ту Тома Κορυφή τού Θωμά връх на СЗ от Техово (1277 m)[22]
Мерджам падина[22] или Мирджам падина[19] Μέρτζαμ Παντίνα Алого ту Теу Άλογο τΰ Θεού[21] местност на СЗ от Техово, на СЗ под Божикот[22]
Ганчиче[19] или Гаганич[22] Γκαγκάντς Рулия Ρουλιά[21] местност на ЮЗ от Кронцелево и на СЗ от Техово[22]
Леската[19][20] Λέσκατα Лептокария Λεπτοκαρυά[21] връх на Ю от Кронцелево и на С от Техово (764 m)[19]
Караули[22] Καραούλι Скопия Σκοπιά[21] връх на СЗ от Техово и на З от Кронцелево[22]
Папрат[22] Παπρα Фтери Φτέρη[21] местност на З от Кронцелево[22]
Мучарите (Голема и Мала)[19] Μπουτσάριτε Неротопи Νεροτόπι[21] местност на З от Кронцелево[22]
Ленище[22] Λένιστε Елени Ελένη[21] местност на СЗ от Кронцелево (913 m)[22]
Сорвисово[22] или Сорвисовок[19] Σορβίσοβον Агуро Άγουρο[21] връх на СЗ от Кронцелево (884 m)[22]
Араил[22] Άραηλ Агриотопос Αγριοτοπος[21] връх на СИ от Кронцелево[19][22]
Ново село[22] Νόβουσελ Неохори Νεοχώρι[21] местност и възвишение на СИ от Кронцелево[19][22]
Голема Костена[22] Γολεμ Κοστεν Мегали Кастания Μεγάλη Καστανιά[21] чешма на Ю от Техово[22]
Обла[20][22] Όμπλα Синефо Σύννεφο[21] връх на СЗ от Кронцелево (913 m)[22]
Селиваново[22] Σελιβανωφ Кипариси Κυπαρίσσι[21] местност на С от Кронцелево и на Ю от Саракиново[22]
Пер[22] Πέρ Тригос Τρύγος[21] възвишение на СИ от Кронцелево (545 m)[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 517[2] 512[2] 525[2] 708[2] 509[2] 603[2] 552[2] 560[2] 498[2] 893 387 385

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Техово
  • Димитър Петров Паришков (1922 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., куриер между селата Родиво, Саракиново, Техово, Кронцелево, войник на ДАГ (1947 – 1949), завършва военно училище в Преспа, сапьор в дружината на Гарефи, тежко ранен в 1949 година е изпратен на лечение в България, установява се във Варна, оставя спомени[23]
  • Вангел Бирозов (Ευάγγελος Βυρώζης), гръцки андартски деец, четник[24]
  • Иван Т. Фудулов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[25]
  • Костас Стафидас (Κώστας Σταφίδας), гъркомански андарт,[26] агент от втори клас, куриер и водач на четите на Карапанос, Мазаракис, Воланис, Гарефис, Караманолис и Спиромилиос[24]
  • Леко Гьошев, деец на ВМОРО, войвода във Воденско през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[27]
  • Христо Кушев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[28]
  • Христо Шаламанов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[29]
Други

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
  4. ↑ Καρυδιά Έδεσσας ... στις πλαγιές του Καϊμάκτσαλάν // Edessa city of waters. Посетен на 2 юни 2021 г. (на гръцки)
  5. ↑ Η επανάστασις και καταστροφή της Ναούσης, Νικόλαος Γ. Φιλιππίδης, Αθήνα 1881, Εκδόσεις Αδελφών Βαρβαρρήγου, σελ. 60
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  10. ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 95.
  11. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 203 – 204.
  16. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. ↑ Καπετάν Άγρας: Μισοκρυμμένη αλήθεια, архив на оригинала от 16 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100216141142/http://www.bulgarmak.org/agras.htm, посетен на 27 декември 2008 
  18. ↑ Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  20. ↑ а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  23. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 325. Посетен на 3 септември 2015.
  24. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 747.
  26. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Техово_(дем_Воден)&oldid=12188432“.