Къдрево
| Къдрево Άγιος Δημήτριος | |
| — село — | |
  Къдрево  Къдрево  Къдрево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Островска котловина |
| Надм. височина | 790 m |
| Население | 22 души (2011 г.) |
Къдрево (на гръцки: Άγιος Δημήτριος, Агиос Димитриос, до 1926 година Κέντροβο/ν, Кедрово/н,[1] до 1950 година Κεδρώνας, Κεδρώνα, Κεδρών, Кедронас, Кедрон, Кедрон,[2]на румънски: Cândrova) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), oбласт Централна Македония с 63 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 17 километра западно от демовия център Воден (Едеса) на 790 m надморска височина в северните склонове на планината Каракамен (Вермио).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кадрево като българско село.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Къдрево (Kydrevo) е посочено като село във Воденска каза с 18 къщи и 78 жители българи.[5]
В началото на XX век Къдрево е влашко село във Воденска кааза на Османската империя. Власите идват от Епир и купуват земята от турски бег.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Къдрево живеят 13 турци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1920 година има 573 жители - всички власи.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Къдрово (Кьдрово) има 100 къщи власи християни.[7]
Селото заедно със съседното Патичино е под влияние на румънската пропаганда и в 1925 година много от жителите му се изселват в Румъния.[3]
В 1926 година селото е прекръстено на Кедронас, а в 1950 – на Агиос Димитриос.[3]
По време на Гражданската война през зимата на 1947 година селяните са изселени във Воден от властите.[3]
Преди изселването селяните се занимават със скотовъдство. След като се изселват във Воден запазват имотите си.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 390[3] | 573[3] | 168[3] | 159[3] | 30[3] | 4[3] | 8[3] | 29[3] | 63 | 22 | 10 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Свързани с Къдрево
Христу Къндровяну (р. 1928), румънски литературен критик и поет, по произход от Къдрево
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919-1971 Από Α έως Λ
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 50. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
| ||||||||||||||||||||||||
