Патичино
Патичино Πάτημα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Воден |
Географска област | Малка Нидже |
Надм. височина | 1030 m |
Патичино или Патечино, или Патечина (на гръцки: Πάτημα, Патима; до 1926 година: Πάτοτσιν, Патоцин;[1] на румънски: Paticina) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Развалините на селото са разположени на 1030 m надморска височина в планината Нидже, източно от Ослово (Панагица), близо до старото село Турице.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било българско, напуснато в немирните години на XVIII век. Във втората половина на XIX век власи номади от Епир купуват мястото от турски бег от Ослово и селото е изградено отново.[2]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Пачетин като българско село.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Патичино живеят 100 българи.[4]
След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Патичин (Patitchin) има 72 българи екзархисти.[6]
Според румънски източници Патичино е арумънско село.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Селото е влашко според преброяванията от 1913 и 1920 година.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Патечин има 150 къщи власи християни.[8] Под влияние на румънската пропаганда част от жителите на селото заедно с тези на Къдрево емигрират в Румъния. Други се заселват във Воден и Негуш.[2]
В 1926 селото е прекръстено на Патима.[9]
Селото е изгорено от германците през януари 1944 година. След това пострадва и в Гражданската война и в зимата на 1947 година властите изселват населението му във Воден.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 216[2] | 325[2] | 185[2] | 91[2] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Патичино
- Анастасие Фоту (1923 – 1996), румънски духовник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 55. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Memoriile căpitanului Cola Nicea III, архив на оригинала от 28 август 2013, https://web.archive.org/web/20130828023102/http://axa.info.ro/anul-i/axa-11/item/106-memoriile-capitanului-cola-nicea-iii, посетен на 16 януари 2013
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
|