Под (дем Воден)
- Тази статия е за селото в Гърция. За долната част на стая вижте под.
Под Φλαμουριά | |
— село — | |
Изглед към село Под | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Воден |
Географска област | Каракамен |
Надм. височина | 315 m |
Население | 520 души (2021 г.) |
Под (на гръцки: Φλαμουριά, Фламурия, до 1928 година Πόδος, Подос[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 10 km южно от град Воден (Едеса), на 315 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото първоначално е било разположено на 2 km южно от сегашното село в местността Старо Под. В началото на XIX век под натиска на разбойнически банди селяните се местят на сегашното място.[3]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подос (Podos), Воденска епархия, живеят 112 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Пот (Pote) е посочено като село във Воденска каза с 62 домакинства и 300 жители българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Под живеят 350 жители българи.[6]
Цялото население на Под е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Под (Pod) има 304 българи патриаршисти гъркомани.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Под остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пот има 55 къщи славяни християни.[8]
В 1924 година в селото са заселени 36 гърци бежанци. В 1928 година Под е представено като смесено местно-бежанско с 13 бежански семейства и 39 души бежанци.[9] В 1928 година е прекръстено на Фламурия.[2] В 1940 година от 507 жители бежанците са само 37.[10]
През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[11]
Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година броят на бежанците в селото е 30 души.[10]
През зимата на 1947 година селяните са изселени от властите във Воден. След нормализацията селото е обновено.[10]
Селяните се занимават предимно с овощарство, като произвеждат праскови, ябълки, ягоди, арпаджик и други земеделски продукти. Частично развито е и скотовъдството.[10]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Чешма | Τσέσμα | Вриси | Βρύση[12] | |
Орлов[13] | Όρλώφ | Аетос | Αετός[12] | връх в Каракамен на Ю от Под, на ЮИ от Ошляни и на СЗ от Голема река (649,9 m)[13] |
Смаил[14] или Змаил[13] | Σμάϊλ | Рецини | Ρετσίνι[12] | връх в Каракамен на Ю от Под, на ЮИ от Ошляни и на СЗ от Голема река[13] |
Карутец[13] | Καρούτετς | Потистра | Ποτίστρα[12] | местност в Каракамен на ЮИ от Под, на И от Ошляни и на СЗ от Голема река[13] |
Бела[13] | Μπέλλα | Аспро | Άσπρο[12] | река в Каракамен на ЮИ и И от Под[13] |
Гол рид[13][15] | Γκολίριτ | Гимни Рахи[12] | Γυμνή Ράχη | връх в Каракамен на З от Под[13] (668 m)[14] |
Чиклас[14] или Циклас[13][15] | Τσίκλας | Корифи | Κορφή[16] | връх в Каракамен на ЮЗ от Ошляни (1080 m)[13] |
Гавран камен[13][14] | Καβραν Καμέν | Коракорема | Κορακόρεμα[16] | река на З от Ошляни, началото на Мацарската река[13] |
Бакова нива[13][14][15] | Μπακοβίνιβα | Ликорахес | Λυκοραχες[16] | местност на З от Ошляни[13] |
Бела бара[13] | Μπέλλα Μπάρα | Неролаки | Νερόλακκοι[16] | местност на СЗ от Ошляни[13] |
Орта Тепе[13][14] | Όρτά Λόφος | Дасоменон | Δασωμενον[16] | връх в Каракамен на ЮЗ от Под[13] |
Осово[13] | Όσοβα | Анилион | Άνήλιον[16] | връх в Каракамен на З от Под (1207 m)[13] |
Липици[13] | Λίπιτσι | Фламуриес | Φλαμουριές[16] | местност в Каракамен на З от Под[13] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 161[2] | 273[2] | 381[2] | 507[2] | 525[10] | 634[10] | 621[10] | 665[10] | 661[10] | 650 | 583 | 520 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Под
- Димитър Кицов (Δημήτριος Κίτσιος), гръцки андартски деец от трети клас[17]
- Костадин Цицов (Κωνσταντίνος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, книжар и участник в гръцкия комитет, убит през 1906 година[17]
- Христо Кицов (Χρήστος Κίτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит с други членове на гръцкия комитет от Месимер през 1905 година[17]
- Христо Цицов (Χρήστος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага гръцките чети, вероятно е син на Костадин Цицов[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 55. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 56. (на македонска литературна норма)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)
|