Кронцелево
Кронцелево Κερασιά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Воден |
Географска област | Нидже |
Надм. височина | 700 m |
Население | 458 души (2021 г.) |
Кронцелево или Кронцелово (на гръцки: Κερασιά, официално Κερασιές Керасиес, до 1926 година Κροντσέλοβον, Кронцеловон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 455 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 700 m надморска височина в югоизточните склонове на Каймакчалан.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Димитър“ е от 1800 година.[3]
В 1866 година в Кронцелево е открито българско училище.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грунцелово (Grountzelovo) е посочено като село във Воденска каза със 120 къщи и 375 жители българи и 170 помаци.[5]
След окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, в 1879 година османските власти заселват в чисто българското село бежанци босненски мюсюлмани.[2]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Кронцелево (Грунчел) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 175 души и 44 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кронцелево живеят 300 българи християни и 280 българи мохамедани.[7]
Селото е чисто екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кронцелово (Krontzelovo) има 416 българи екзархисти и работи българско училище.[8]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 22 октомври войска окупира селото и Ристо Крезов, Дине Крезов, Вани Миндев, Аламан Минов и Вани Минов са смазани от бой.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кронцелево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кронцелево има 60 къщи славяни християни и 50 къщи славяни мохамедани.[11]
Малкото мюсюлмани се изселват от селото в 1924 година по силата на Лозанския договор и на тяхно място идват 115 гърци бежанци.[2] В 1928 година Кронцелево е представено като смесено местно-бежанско с 39 бежански семейства и 170 души бежанци.[12] В 1928 година е прекръстено на Керасие, в превод Череши.[2] В 1940 от 579 жители 500 са местни и 79 бежанци.[2]
Селото силно пострадва от Гражданската война (1946 - 1949). Населението намалява - много от местните жители бягат в Югославия, а всички бежанци се изселват.[2]
Селото произвежда много череши, откъдето идва и новото му гръцко име. Тъй като землището му е голямо и планинско, е развито и скотовъдството.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 311[2] | 488[2] | 474[2] | 579[2] | 338[2] | 422[2] | 378[2] | 374[2] | 451[2] | 455[13] | 473 | 458 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кронцелево
- Атанас Диев, български революционер от ВМОРО[14]
- Вани Минов, български революционер от ВМОРО[14]
- Вани Търпанов, български революционер от ВМОРО[14]
- Георги Георгиев, български революционер от ВМОРО, секретар[14]
- Георги Диев, български революционер от ВМОРО, ръководител[14]
- Диме Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[15]
- отец Димитър Попатанасов, български екзархийски свещеник, арестуван и убит от бой във Воден от гръцките окупационни власти[16]
- Дине Крезов, български революционер от ВМОРО[14]
- Дине Колов, български революционер от ВМОРО[14]
- Ефтим Пейов, български революционер от ВМОРО, селски войвода през 1902 година[14]
- Иван Шамарданов – Илинденски (1921 – 1948), гръцки комунистически партизанин
- Наси Георгиев, български революционер от ВМОРО[14]
- Никола Иванов - Кулиман (1887 – 1909), български революционер[14]
- Никола Чичо, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[17]
- Ташо Атанасов (Танасов), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[18]
- Ташо Диев, български революционер от ВМОРО[14]
- Ташо Пашалиев, български революционер от ВМОРО[14]
- Ташко Георгиевски (1935 - 2012), писател от Северна Македония
- Тръпче Пашалиев, български революционер от ВМОРО[14]
- Тръпче Стоянов, български революционер от ВМОРО[14]
- Туши Караиванов, български революционер от ВМОРО[14]
- Христо Чичов (1871 – ?), български революционер
- Чиче Сотиров, български революционер от ВМОРО[14]
- Чичо Диев, български революционер от ВМОРО[14]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Видоески, Божидар, Коста Пеев. Кронцелево (Общеславянский лингвистический атлас 111). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 791-800.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 4. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73 и 855.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 254. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 октомври 2008.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 209.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
- ↑ Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 15.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27, 54
|