Направо към съдържанието

Кронцелево

Кронцелево
Κερασιά
— село —
Гърция
40.8772° с. ш. 21.9626° и. д.
Кронцелево
Централна Македония
40.8772° с. ш. 21.9626° и. д.
Кронцелево
Воденско
40.8772° с. ш. 21.9626° и. д.
Кронцелево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина700 m
Население458 души (2021 г.)

Кронцелево или Кронцелово (на гръцки: Κερασιά, официално Κερασιές Керасиес, до 1926 година Κροντσέλοβον, Кронцеловон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 455 жители (2001).

Селото е разположено на 700 m надморска височина в югоизточните склонове на Каймакчалан.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ е от 1800 година.[3]

В 1866 година в Кронцелево е открито българско училище.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грунцелово (Grountzelovo) е посочено като село във Воденска каза със 120 къщи и 375 жители българи и 170 помаци.[5]

След окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, в 1879 година османските власти заселват в чисто българското село бежанци босненски мюсюлмани.[2]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Кронцелево (Грунчел) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 175 души и 44 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кронцелево живеят 300 българи християни и 280 българи мохамедани.[7]

Селото е чисто екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кронцелово (Krontzelovo) има 416 българи екзархисти и работи българско училище.[8]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 22 октомври войска окупира селото и Ристо Крезов, Дине Крезов, Вани Миндев, Аламан Минов и Вани Минов са смазани от бой.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кронцелево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кронцелево има 60 къщи славяни християни и 50 къщи славяни мохамедани.[11]

Малкото мюсюлмани се изселват от селото в 1924 година по силата на Лозанския договор и на тяхно място идват 115 гърци бежанци.[2] В 1928 година Кронцелево е представено като смесено местно-бежанско с 39 бежански семейства и 170 души бежанци.[12] В 1928 година е прекръстено на Керасие, в превод Череши.[2] В 1940 от 579 жители 500 са местни и 79 бежанци.[2]

Селото силно пострадва от Гражданската война (1946 - 1949). Населението намалява - много от местните жители бягат в Югославия, а всички бежанци се изселват.[2]

Селото произвежда много череши, откъдето идва и новото му гръцко име. Тъй като землището му е голямо и планинско, е развито и скотовъдството.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 311[2] 488[2] 474[2] 579[2] 338[2] 422[2] 378[2] 374[2] 451[2] 455[13] 473 458
Родени в Кронцелево
  • Атанас Диев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Вани Минов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Вани Търпанов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Георги Георгиев, български революционер от ВМОРО, секретар[14]
  • Георги Диев, български революционер от ВМОРО, ръководител[14]
  • Диме Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[15]
  • отец Димитър Попатанасов, български екзархийски свещеник, арестуван и убит от бой във Воден от гръцките окупационни власти[16]
  • Дине Крезов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Дине Колов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Ефтим Пейов, български революционер от ВМОРО, селски войвода през 1902 година[14]
  • Иван Шамарданов – Илинденски (1921 – 1948), гръцки комунистически партизанин
  • Наси Георгиев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Никола Иванов - Кулиман (1887 – 1909), български революционер[14]
  • Никола Чичо, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[17]
  • Ташо Атанасов (Танасов), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[18]
  • Ташо Диев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Ташо Пашалиев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Ташко Георгиевски (1935 - 2012), писател от Северна Македония
  • Тръпче Пашалиев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Тръпче Стоянов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Туши Караиванов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Христо Чичов (1871 – ?), български революционер
  • Чиче Сотиров, български революционер от ВМОРО[14]
  • Чичо Диев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Видоески, Божидар, Коста Пеев. Кронцелево (Общеславянский лингвистический атлас 111). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 791-800.
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)
  3. Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 4. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
  4. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  9. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73 и 855.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 254. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 октомври 2008.
  14. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 209.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  16. Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 15.
  17. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27, 54