Спасово (област Добрич)

За другото българско село вижте Спасово (Област Стара Загора).

---

Спасово
Спасово 43.702257, 28.301012 Спасово
Общи данни
Население	856 души (15 март 2024 г.) 18 души/km²
Землище	47,487 km²
Надм. височина	100 m
Пощ. код	9561
Тел. код	05738
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	68196
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015)
Кметство    – кмет	Спасово Андреан Симеонов (ГЕРБ)

Спàсово е село в Североизточна България, община Генерал Тошево, област Добрич.

География

Село Спасово се намира в Южна Добруджа, на около 40 km изток-североизточно от областния център град Добрич, 21 km източно от общинския център град Генерал-Тошево и 30 km северно от град Каварна. На около 5 – 6 km на север от него отстои границата с Румъния, а на около 20 km на изток – брегът на Черно море при село Дуранкулак. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в източната част на Добруджанското плато. Плитък суходол минава през селото в посока от запад към изток. Надморската височина в центъра на Спасово при сградата на кметството е около 101 m и нараства слабо на север и юг. Климатът е умерено континентален с черноморско климатично влияние; почвите в землището са предимно черноземи и рендзини.

През село Спасово минава третокласният републикански път III-2904, водещ на изток през селата Бежаново, Захари Стояново и Стаевци до село Дуранкулак, а на запад – през селата Рогозина и Чернооково до село Кардам и връзка в него с второкласния републикански път II-29, който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град Варна. Третокласният републикански път III-2963 води от Спасово на юг през селата Сърнино, Белгун и Челопечене до село Вранино и нататък по републикански път III-296 до Каварна.

Землището на село Спасово граничи със землищата на: село Вичово на север; село Бежаново на североизток; село Александър Стамболийски на изток; село Сърнино на юг; село Сираково на юг; село Великово на югозапад; село Рогозина на запад.

Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на повечето от тях.

Числеността на населението на село Спасово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1357 1946 1512 1956 1821 1965 1859 1975 1643 1985 1380 1992 1162 2001 1046 2011 895 2021 755

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	895	100
Българи	366	40,89
Турци	124	13,85
Цигани	172	19,22
Други	30	3,35
Не се самоопределят	12	1,34
Неотговорили	191	21,34

История

През 1960-те години при прекопаването и подравняването на мястото за парк в западната част на Спасово е открита надгробна могила (днес разрушена), свързана с тракийско селище, търгувало с гръцките колонии по Черно море. В нея е имало кръгло култово съоръжение от големи необработени камъни; намерени са тракийска и гръцка вносна керамика с черен фирнис, археологически материали от римската епоха, средновековна керамика и византийски монети от 6 – 11 век.

Селото е споменато в османотурски регистри от 1573 г. и 1676 г. под името Сюлейманлък. През първата половина на 16 век в селото се заселват турски и татарски семейства. През средата на 19 век селото има турски облик.

След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.

След Освобождението в селото се заселват отново много българи, дошли основно от Котел и от село Голям Дервент, Елховско. През 1891 г. селото е център на община, съставна на Балчикска околия.

Жителите на Спасово участват активно във войните, в които България преследва целта национално обединение в етнически и исторически граници – Балканската и Междусъюзническата войни и Първата световна война. След подписването на Солунското примирие през 1918 г. румънските власти започват цялостно усвояване на заеманата до тогава от България Южна Добруджа, която и след Ньойския договор от 1919 г. продължава да бъде в пределите на Румъния. След връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г. по силата на Крайовската спогодба в село Спасово са настанени преселници от село Долно Чамурлии, Румъния. Преди да дойдат в него, българите от село Долно Чамурлии – будни хора, възрожденци, добри стопани и земеделци – изминават дълъг и сложен исторически път.

Началото на църковна дейност в село Сюлейманлък (Спасово) се поставя след Освобождението със заселването на българи в него. Със средства, събрани от населението, през 1894 г. е построена църквата „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) – солидна каменна сграда и камбанария на три етажа. По време на първата румънска окупация (от 1913 г. натаък) богослужението продължава да се извършва на български. През периода 1924 – 1940 г. в църквата има румънски свещеник. След връщането на Южна Добруджа към България, отново се връща богослужението на български език от свещеник Кирил.

Училище в село Спасово е открито през 1882 г. като начално (1 – 4 клас). През периода с войни 1913 – 1916 г. то преустановява дейността си и я възобновява през учебната 1917 – 1918 г. През периода 1919 – 1940 г. училището е румънско. След връщането на територията в границите на България от 1940 г. училището е българско основно. През 1942 г. училището е наименувано „Йордан Йовков“. През 1964 г. е построена нова голяма училищна сграда.

Читалището „Отец Паисий“ е основано през 1985 г. под името „Княз Борис I“. През 1960 г. е построена нова читалищна сграда. В читалището през годините се изявяват смесен хор, женски хор, мъжки хор, театрална трупа, танцов състав, естрадно-сатиричен състав, битово женска вокална група, детска музикална група, духов музикален състав, фанфарен оркестър.

Религии

В село Спасово се изповядват православно християнство (предимно) и ислям.

Обществени институции

Село Спасово към 2024 г. е център на кметство Спасово.

В село Спасово към 2024 г. има:

• действащо читалище „Отец Паисий 1897“;
• действащо общинско основно училище „Йордан Йовков“;
• православна църква „Свето Възнесение Господне“;
• джамия;
• Целодневна детска градина;
• пощенска станция.
• Клуб на пенсионера „Лазар Спасов“;

Редовни събития

Всяка година на Спасовден, четиридесет дена след Великден в селото се провежда събор.

Личности

• Доротея Тончева, българска актриса, родена в село Спасово през 1946 г,

• Стоян Гамолов – Гамала (Гамата), акордеонист (20.10.1945 – 24.10.2023). Роден е в село Спасово през 1945 г. Завършва музикалното училище във Варна с отличие.; титулярен акордеонист е в оркестъра на Радио Варна, ръководител и акордеонист на дамската вокална група за стари градски песни „Мелодии на зрелостта“.

Библиография

• „История на рода Спасови от село Спасово“ от Георги Топалов, изд. „Матадор 74“. 2008 г.

Външни препратки

• Информация от Официален сайт на Община Генерал Тошево
• bulmaps.bg
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: k-35-009
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-009-4 Актуалност: 1985 г. Издание: 1991 г.