Сакулево
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Секулово.
| Сакулево Μαρίνα | |
 Селяни в Сакулево през Първата световна война | |
  Сакулево  Сакулево  Сакулево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 598 m |
| Население | 75 души (2021 г.) |
| Сакулево в Общомедия | |
Саку̀лево (произношение в местния говор Саку̀льо, на гръцки: Μαρίνα, Марина, до 1928 година Σακούλεβο, Сакулево, катаревуса Σακούλεβον, Сакулевон[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено край десния бряг на река Сакулева, на 13,7 км североизточно от демовия център Лерин (Флорина), на 9,4 км източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северния край на Леринското поле, близо до границата със Северна Македония.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Сакулова с 28 джизие ханета (домакинства).[3]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Секулево като българско село.[4]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Сакуленио (Sakuljenio) като смесено българо-албанско село.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година в Сакулево (Sakoulévo) има 250 домакинства с 500 жители българи.[6]
В началото на XX век Сакулево е смесено българо-турско село в Леринска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Сакулево има 380 жители българи-християни и 80 жители турци.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сакулево е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 42 къщи.[8]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 336 българи екзархисти.[10]
Според сръбския географ Боривое Милоевич, преди премахването на османската власт през 1912 г. селото се състои от 52 домакинства, от които 37 къщи на славяни-християни и 15 къщи на турци. При избухването на Балканската война и съюзническите успехи, турците от Сакулево бягат в Лерин.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
През 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Сакулево попада в Гърция.[12]
По време на Първата световна война в селото е разположена френска полева болница.[13]
При теренната си работа в Южна Македония през 1917 – 1918 г. Боривое Милоевич посещава селото. Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сакулево има 37 къщи славяни християни и 13 къщи турци.[14] Проучвайки местните родове, ги разделя на староселци и преселници.[15]
- Староселци: Доневци – 4 къщи и Трайче Богое – 1 къща, Линга – 1 къща, Бешлийовци – 2 къщи, Бишкаровци – 3 къщи.
- Преселници: Джулуковци – 2 къщи (дошли от Сович ок.1837 г.), Коте Азуро – 1 къща (дошъл от Сович ок. 1852 г.), Пуфтевци – 6 къщи (дошли от Сливица ок. 1857 г.), Тайевци – 2 къщи (дошли от Рамалия ок. 1862 г.), Ристо Неделко – 1 къща (дошъл от Паралово ок. 1867 г.), Параловци – 2 къщи (дошли от Паралово ок. 1882 г.), Кара Йоан – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1887 г.), Стойче Ярик – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1887 г.), Трайко Сербез – 1 къща (дошъл от Попължани ок. 1892 г.), Васил Марко – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1897 г.), Неделко Рамалиец – 1 къща (дошъл от Рамалия ок. 1902 г.), Кривашия – 4 къщи (дошли от Асаново ок. 1903 г.), Сърбин – 1 къща (дошъл от Рамалия ок. 1904 г.), Ричко – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1904 г.), Найдо Цуце – 1 къща (дошъл от Долно Каленик ок. 1914 г.)[16]
Също така Милоевич установява и наличието на няколко задруги, наричани от местните „друства". Това са къщите на Кара Йоан, Неделко Рамалиец, Сърбиновци и една къща на Джулуковци.[17] Отбелязва че къщите в селото са изградени от кирпич.[18]
В 1928 година селото е прекръстено на Марина.[12]
През март 1946 година съдът в Лерин съди 40 души от Сакулево за участие в българската паравоенна организация Охрана.[19]
- Преброявания
- 1928 - 329 души
- 1951 - 370 души
- 1961 - 373 души
- 1971 - 265 души
- 1981 - 230 души
- 1991 - 266 души
- 2001 - 200 души
- 2011 - 120 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сакулево
Ване Ядров, български революционер- Васил Дафовски, български революционер
- Георги Стоянов Ричков, български революционер
- Дельо Атанасов Бешлиев[20]
- Илия Страхила, български революционер от ВМОРО
- Ило Марчев, деец на ВМОРО, войвода на селска чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на Алексо Джорлев, действащ в Каймакчалан[21]
- Лазар Николов, български революционер
- Лазо Дафов Неделков, български революционер
Ламбо Г. Дафовски, комунист- Леонида Д. Бешлиевски, комунист
- Менка Кривошиевска, комунист
- Михали Д. Дафовски, комунист
- Никола Параловски (? – 1909), деец на ВМОРО, влиза в организацията в 1901 година, заклет от Марко Лерински и става сакулевски селски войвода[22]
- Пандо Л. Дафовски, комунист
- Петре Бешлиев, български революционер
- Петре Т. Дафовски, комунист
- Ристо Л. Бешлиевски, комунист
- Улян Л. Дафовски, комунист
- Филко Кривошиев, комунист
- Починали в Сакулево
- Георгиос Василиу, (1885 – 1927), гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, починал в Сакулево или в Попължани
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ www.google.bg/maps (посетен на 26.10.2014 г.)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с.21, 103.
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 44, 45
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 98-99. (на сръбски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 99. (на сръбски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 47 – 48. (на сръбски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 84. (на сръбски)
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
| |||||||||||||||||||||||
