Направо към съдържанието

Саръшабан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саръшабан
Χρυσούπολη
Гърция
40.9833° с. ш. 24.7° и. д.
Саръшабан
Източна Македония и Тракия
40.9833° с. ш. 24.7° и. д.
Саръшабан
Кавалско
40.9833° с. ш. 24.7° и. д.
Саръшабан
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМеста
Географска областСаръшабанско поле
Площ46,89 km²
Надм. височина20 m
Население8000 души (2001 г.)
171 души/km²
ПокровителДимитър Солунски[1]
Пощенски код64200
Телефонен код25910
Официален сайтwww.chrysoupoli.gr
Саръшабан в Общомедия

Саръшабан (на гръцки: Χρυσούπολη, Хрисуполи, катаревуса: Χρυσούπολις, Хрисуполис, до 1925 година Σαρή Σαμπάν, Сари Сабан[2]) е град в Северна Гърция, център на дем Места (Нестос).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Саръшабан е разположен в Саръшабанското поле на 20 m надморска височина, в доста плодородно землище.[3] Отстои на 25 километра източно от областния център Кавала и на 14 километра северно от Керамоти, откъдето с редовни фериботни линии се свързва с близкия остров Тасос. Край града е разположено Международното летище на Кавала „Александър Велики“. За гостите на Саръшабан е уреден музей на река Места.

Южната махала се казва Кенес (Проастио),[4] а северната Секелер (Пондиас).[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Районът е завладян от османците около 1375 – 1376 година, а дотогава тук се е намирало селището Сапей. На днешното си място Хрисуполи възниква през XVII век под името Ески Саръшабан.

В края на XIX век Саръшабан е неголяма паланка център на Саръшабанската кааза на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за Саръшабан:

„ Център на казата е селото „Ханлар“, което е ново и се е образувало от фамилиите на правителствените чиновници и занаятчии чужденци. Това село се е избрало за център поради своето местоположение всред казата и поради важността му от търговска страна. Числото на къщите не е по-голямо от 50. Сега почнали да се заселяват от околията постоянни жители. В „Сари-Шабан“ - така наричат понякога Ханлар - има огнена воденица.[6] “

Към 1900 година Васил Кънчов посочва в статистиката си („Македония. Етнография и статистика“) Сари Шабанъ като селище със 780 жители, от които мнозинството 450 турци, 180 българи и 150 власи, всички християни.[7] Всички християнски жители на Саръшабан са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 180 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи.[8] В града има много българи абаджии, калайджии и дюлгери, а Дечо Ташков притежава бакалски магазин.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война е превзет с бой от четите на Стефан Чавдаров, Асен Хадживасилев и Георги Каролеев на 2 ноември 1912 година.[10] На 11 юли 1913 година по време на Междусъюзническата война Саръшабан е завзет от гръцки военни части и след войната остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 1455 жители, но след Първата световна война населението спада в преброяването от 1920 година на 692.[3]

През 20-те години турското население на Саръшабан се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци-бежанци. През 1923 година в района на Саръшабан действат чети на тракийската вътрешна революционна организация, една от които напада гръцкия гарнизон в село Юрганджилар на 2 март 1923 г.[11] През 1925 година името Саръшабан – от турското sarı (жълт, рус) и личното име Шабан,[12] е сменено на Хрисуполи, златен град. През 1928 година гръцките семейства в града са 41 и се състоят от 185 души, а селището е смесено местно-бежанско.[13] Други данни за 1928 година показват 1590 жители, от които 781 бежанци.[3]

Българска статистика от 1941 година показва 2160 жители.[3]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) година в градчето се заселват много от жителите на съседните планински села.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Саръшабан на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дойран Δοϊράν Профиту Илиу Προφήτου Ἠλιοῦ[14] местност между Саръшабан и Гравуна (Дойранли)
Аркия[15] ῎Αρκια Палиавлако Παλιαύλακο[14] местност Ю от Саръшабан[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1455[3] 692[3] 1590[3] 2189[3] 2649[3] 5779[3] 5745[3] 7119[3] 7208[3] 15678 8885 8824

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Саръшабан

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 250. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 245. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 251. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 37.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 203.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
  9. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 52.
  10. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 115.
  11. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2
  12. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187.
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
  15. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Саръшабан&oldid=12194354“.