Диалекто (дем Места)
Диалекто Διαλεκτό | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Места |
Надм. височина | 130 m |
Население | 62 души (2021 г.) |
Диалекто или Беклемеш (на гръцки: Διαλεκτό, до 1926 година Μπεκλεμέ, Беклеме или Μπεκλεμής, Беклемис[1]) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Диалекто е разположено в долината на Места, на надморска височина от 130 m.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век е изцяло мюсюлманско село в Саръшабанска каза на Османската империя. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Беклемишъ е турско селище и в него живеят 830 турци.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 149 семейства с 500 души, като селището е изцяло бежанско.[4]
Българска статистика от 1941 година показва 835 жители.[2]
Населението традиционно произвежда тютюн и жито.[2]
Селото е част от дем Саръшабан по закона Каподистрияс от 1997 година. С въвеждането на закона Каликратис, Диалекто става част от дем Места.
Според преброяването от 2001 година има 128 жители, а според преброяването от 2011 година има 107 жители.[5]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 735[2] | 424[2] | 522[2] | 594[2] | 443[2] | 367[2] | 217[2] | 167[2] | 118[2] | 128 | 107 | 62 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 238. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011 Архив на оригинала от 2017-11-24 в Wayback Machine.», σελ. 10495 (σελ. 21 του pdf)
|