Герондас (дем Места)
| Герондас Γέροντας | |
  Герондас  Герондас  Герондас | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Места |
| Надм. височина | 110 m |
| Население | 378 души (2021 г.) |
Герондас или Бойну Къзълъ (на гръцки: Γέροντας, до 1926 година Μποϊνού Κισλή, Бойну Кисли[1]) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Герондас е полупланинско село, разположено на около 28 километра североизточно от град Кавала, на надморска височина от 110 m.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век е изцяло мюсюлманско село в Саръшабанска каза на Османската империя. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бойну Къзълъ е турско селище и в него живеят 125 турци.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 119 семейства с 416 души, като селището е изцяло бежанско.[4]
Българска статистика от 1941 година показва 670 жители.[2]
Основното производство на селяните е тютюнът.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Аладжагьол[5] | Αλατζά Γκιόλ | Мегали Лимни | Μεγάλη Λίμνη[6] | езеро ЮИ от Герондас и С от Саръшабан[5] |
| Фидангьол[5] | Φινταν Γκιόλ | Капнофитория | Καπνοφυτώρια[6] | езеро ЮИ от Герондас и С от Саръшабан[5] |
| Куру чешме | Κουροῦ Τσεσμὲ | Ксировриси | Ξηρόβριση[6] | |
| Куру дере[5] | Κουροῦ Ντερὲ | Ксирорема | Ξηρόρεμα[6] | река в Урвил, десен приток на Места[5] |
Селото е част от дем Саръшабан по закона „Каподистрияс“ от 1997 година. С въвеждането на закона „Каликратис“, Герондас става част от дем Места.
Според преброяването от 2001 година има 450 жители, а според преброяването от 2011 година има 468 жители.[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 121[2] | 124[2] | 576[2] | 713[2] | 795[2] | 818[2] | 872[2] | 544[2] | 493[2] | 450 | 468 | 378 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 239. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011 Архив на оригинала от 2021-10-04 в Wayback Machine.», σελ. 10495 (σελ. 21 του pdf)
| |||||||||||||||||||||||||||||
