Сепетчилер
Сепетчилер Καλαθάς | |
— село — | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Места |
Географска област | Урвил |
Надм. височина | 660 m |
Сепетчилер (на гръцки: Καλαθάς, Калатас, до 1926 година Σεπετσιλέρ, Сепечелер[1]) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сепетчилер е било разположено на 660 m надморска височина в Урвил, на 4 km източно от Платамонас (Оладжак).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Сепетчилер е турско село в Саръшабанската каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Сепетчилер (Sepetčiler).[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сепетчилеръ е турско селище и в него живеят 130 турци.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място в селото (Σεπετδζιλέρ) са заселени 17 семейства гърци бежанци, или 63 души.[5] В 1926 година името му е сменено на Калатас.[2]
Българска статистика от 1941 година показва 75 жители.[2]
Селото се разпада по време на Гражданската война (1946 – 1949).[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 247[2] | 146[2] | 61[2] | 75[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 251. (на македонска литературна норма)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
|