Елафохори (дем Места)
| Елафохори Ελαφοχώρι | |
| — село — | |
  Елафохори  Елафохори  Елафохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Места |
| Географска област | Урвил |
| Надм. височина | 500 m |
| Население | 34 души (2021 г.) |
Елафохори или Караджова (на гръцки: Ελαφοχώρι, на катаревуса: Ελαφοχώριον, Елафохорион, до 1926 година Καρατζόβα, Карадзова[1]) е планинско село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е североизточно от Кавала, на надморска височина от 520 метра, в планината Урвил.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век е село в Саръшабанска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Караджа Обаси (Karadža Obasi),[3] също и на картата на Йоргос Кондоянис – Карадза Оваси (Καρατζά Οβασή).[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Караджа Ова е турско селище и в него живеят 80 турци.[5]
Според гръцка статистика към 1911 година селото е изцяло мюсюлманско с 409 жители мюсюлмани.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според статистика от 1913 година има население от 409 души.[4] През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 62 семейства с 222 души, като селището е изцяло бежанско.[6]
По време на Втората световна война селото е база на така наречената Гръцка народна освободителна армия.
В селото са запазени ценни образци на традиционната архитектура. Уникални за бившия дем Орино, са запазени в селото двуетажните къщи с плоски фасади с чардаци от широката страна на приземния етаж.
Българска статистика от 1941 година показва 300 жители.[2]
Селяните произвеждат тютюн, като се занимават и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кестени[7] | Κεστενὲς | Кастаниес | Καστανιές[8] | връх в Урвил (1006,5 m), Ю от Елафохори[7] |
| Камберликия[7] | Καμπερλίκια | Кокинос | Κόκκινος[8] | връх в Урвил, ЮЗ от Елафохори[7] |
| Еникьой[7] | Νενήκιοι | Петрохори | Πετροχώρι[8] | развалини ЮЗ от Елафохори[7] |
| Али Кури[7] | Ἀλῆ Κουρῆ | Кумариес | Κουμαριές[8] | река, течаща С от Елафохори[7] |
Става част от тогавашния дем Орино по закона Каподистрияс от 1997 година. С въвеждането на закона Каликратис, Елафохори става част от дем Места.[9]
Според преброяването от 2001 година има 118 жители, а според преброяването от 2011 година има 62 жители.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 409[2] | 385[2] | 234[2] | 174[2] | 253[2] | 213[2] | 111[2] | 140[2] | 75[2] | 118 | 62 | 34 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Елафохори
Михаил Полиурас (Μιχαήλ Παληούρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 245. (на македонска литературна норма)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Ο πληθυσμός της περιοχής Σαρί Σαμπάν (Χρυσούπολη) // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2020 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
- ↑ Καρατζόβα (Καβάλας) // «ΕΕΤΑΑ-Ελληνική Εταιρία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης Α.Ε.». Посетен на 5 август 2020 г.
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011 Архив на оригинала от 2020-08-11 в Wayback Machine.», σελ. 10494 (σελ. 20 του pdf)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
