Направо към съдържанието

Русенци

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Някои личности, свързани с Русе, са категоризирани тук според обществената дейност, с която са били значими.

С наклонен шрифт са маркирани имената на онези от тях, които не са родени в града (нито в близката му околност), но са били по някакъв съществен начин свързани с него.

Български революционери и антифашисти

[редактиране | редактиране на кода]

Политици, предприемачи, общественици

[редактиране | редактиране на кода]

Лекари

[редактиране | редактиране на кода]
  • д-р Пашова, лекар педиатър, преподавател по майчинство и детство
  • Жорж Канети (1911 – 1971), френски лекар
  • Георги Хубчев (1954 – 2020), български лекар акушер-гинеколог, дългогодишен началник на АГ отделение в УМБАЛ „Канев“ в Русе, началник на АГ отделение в УМБАЛ „Дева Мария“ в Бургас, „Лекар на годината“ за 2019 година, професор

Военни дейци

[редактиране | редактиране на кода]
  • генерал Никола Рибаров, български офицер (генерал-лейтенант), началник 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война
  • генерал Върбан Винаров, български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България
  • генерал Васил Кутинчев, български офицер, генерал от пехотата, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
  • майор Атанас Узунов (1857 – 1887), български офицер, майор, ръководил отбраната на Видин през Сръбско-българската война, разстрелян след Русенския русофилски бунт в 1887 г.

Дейци на литературата, киното, театъра, телевизията

[редактиране | редактиране на кода]

Архитекти, скулптори, художници

[редактиране | редактиране на кода]

Музиканти

[редактиране | редактиране на кода]

Спортисти

[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци

[редактиране | редактиране на кода]
  • Михаил К. Аргиров, 31-годишен, търговец, IІІ курс, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[9]
  • Оник Аладженян, 23-годишен, жител на Русе, бакърджия, основно образование, 2 рота на 12 лозенградска дружина[10]
  • Смиле Антонов, 18-годишен, бояджия, IV клас, 4 рота на 9 велешка дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[11]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.8
  5. ↑ Вела Пискова
  6. ↑ Бюст-паметник на Вела Пискова - Шумен, Опознай.bg.
  7. ↑ Здравко Чампоев&event=1629 Починал Здравко Чампоев[неработеща препратка], Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе.
  8. ↑ Ана Аврам Вентура - женското Лице на борбата срещу Холокоста в Русе, Сайтът на Русе, 01.03.2015.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русенци&oldid=12406983“.