Нешка Робева

Нешка Робева
българска треньорка по художествена гимнастика
Родена	26 май 1946 г. Русе, Царство България
Народен представител в: IX НС
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb

Медали

Световни първенства
	1969 Варна	многобой
	1969 Варна	без уред
	1969 Варна	обръч
	1971 Хавана	въже
	1967 Копенхаген	без уред
	1969 Варна	въже
	1971 Хавана	обръч
	1973 Ротердам	обръч
	1973 Ротердам	топка

Нешка Стефанова Робева е известна българска състезателка, по-късно треньорка по художествена гимнастика и хореографка, заслужил майстор на спорта, заслужил треньор. Била е членка на Българската комунистическа партия.

Тя е успешна треньорка по художествена гимнастика през 80-те и 90-те години на ХХ век. С нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика и на българските „златни момичета“, както и развитието на световната художествена гимнастика. Като хореограф Нешка Робева създава стотици съчетания за своите гимнастички, както и спектакли на ръководената от нея танцова трупа.

Биография

Родена е на 26 май 1946 година в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ (1973). Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова. Участничка е в 4 световни първенства: Копенхаген (1967), Варна (1969), Хавана (1971) и Ротердам (1973). Вицесветовна шампионка и сребърна медалистка е в многобоя на първенството във Варна, носителка на още 8 медала на отделните уреди от световните първенства.

След приключване на състезателната си кариера е асистент във ВИФ, а след това работи в Българската федерация по художествена гимнастика. От 1976 година е на работа в дружеството за физкултура и спорт „Левски-Спартак“.

През периода 1974 – 1999 година е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. През този период на световни и европейски първенства, олимпийски игри и световни купи състезателките на Нешка Робева са спечелили 294 медала, сред които: 7 абсолютни световни, 10 абсолютни европейски титли и 1 вицеолимпийска титла индивидуално, както и 7 абсолютни световни, 6 абсолютни европейски титли и 1 вице-олимпийска титла при ансамблите.

От 1993 година до 1997 година е членка на Европейския комитет по гимнастика.

Известни композиции на Робева в гимнастиката са по „Лятно време“, „Жар птица“, „Токата и фуга в ре минор“, „Болеро“, „Кармина Бурана“, „Кармен“, „Аве Мария“, „Лунната соната“, „Лебедово езеро“, „Горещ вятър“, „Интродукция и рондо капричиозо“, „Шанз-Елизе“ и много други.

Рефренът „Нешка няма грешка!“ се появява за пръв път по време на световното първенство във Варна през 1969 година за Нешка като състезателка, но се утвърждава най-вече вследствие от успешната работа на Робева като треньорка.

През 2000 година Робева спира треньорската си дейност и се връща към първата си специалност, като създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която си поставя за цел да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. В нея Нешка Робева е ръководител, постановчик и хореограф на спектаклите. Трупата на Нешка Робева има близо 1000 представления в страната и чужбина, преминали при голям успех.

Президент е на клуба по художествена гимнастика „Левски“.

Удостоена е със званието „Герой на социалистическия труд на България“ и 2 ордена „Георги Димитров“, с „Орден на изгряващото слънце, златни лъчи с розетка“ (Япония), званието „Почетен гражданин“ на София, Пазарджик, Кюстендил, Русе, Детройт (САЩ) и на много други градове в България и по света.

Обществена позиция

Освен с постиженията си като състезател, треньор, хореограф, постановчик и ръководител на танцова трупа, Нешка Робева е известна и с честната си и смело отстоявана гражданска позиция, с активното си участие в политическия живот на България преди и след 10 ноември 1989 г.. Депутат е в две Народни събрания. Тя е сред само двамата депутати, които се осмеляват да се обявят и да гласуват против Закона за административното деление през 1987 г., свиващ окръзите до 9 области и окрупняващ общините в селищни системи. Съучредител на създадения през 1988 г. Обществен комитет за екологична защита на Русе – първата неформална дисидентска група в България.

Подкрепа за Николай Бареков

През 2014 година Нешка Робева подкрепя водената от Николай Бареков политическа партия „България без Цензура“ преди парламентарните избори. Ансамбълът на Нешка Робева провежда турне в страната заедно с Николай Бареков. През 2015 г. Робева се разграничава от Бареков и партията му, като определя Бареков за свой „провал и урок“.

Рязката смяна в позицията на Робева към Бареков дава повод на сатиричното предаване "Господари на ефира" да наградят Робева с пародийната награда Златен Скункс.[3] „Господари на ефира“ подчертават коренната промяна в позцията на Робева за период от 4 месеца между септември 2014 г. и януари 2015 г.[4]

Обвинения на Робева за насилие

Нешка Робева е обвинена във физическо насилие и психически тормоз от гимнастичките Бианка Панова през 1999 г. и непълнолетната тогава Стела Салапатийска през 1997 г. Робева признава, че е удряла свои състезателки, както и дъщеря си, с думите: „Да, и това го знаят всички. Удряла съм и дъщеря си, вас не са ли ви удряли вашите родителите?“. През 2016 г. Робева отново признава, че е удряла гимнастичка.[5]

Робева срещу режисьора Джон Малкович

На 7 ноември 2024 г., чрез социалната мрежа Фейсбук, Робева призовава за протест срещу премиерата на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и Човекът“, поставена на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ от режисьора Джон Малкович. Събралата се после призивите на Робева, ПП „Възраждане“, ВМРО и други, главно националистически, организации тълпа, успява да провали премиерата. На следващия ден, след като в подкрепа на пиесата се изказват много културни дейци (Стефан Цанев, Юлиан Вергов, Недялко Йорданов, Теодор Ушев и др.), както и обикновени граждани, премиерата се състоява при пълна зала и бурни овации.

Постижения и факти

• През 1969 г. става световна вицешампионка в многобоя.
• Като състезателка печели 4 сребърни и 5 бронзови медала от световни първенства: бронз на съчетание без уред в Копенхаген; сребро в многобоя, на обръч и без уред във Варна и бронз на въже; сребро на въже и бронз на обръч в Хавана; бронз на обръч и топка в Ротердам.
• През периода (1974 – 1999) е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика (с две кратки прекъсвания). През този период златното поколение на възпитаничките на Нешка Робева носи много титли и слава на България.
• За 25 години треньорска работа нейните възпитанички завоюват на световни, европейски първенства, олимпийски игри и световни купи 294 медала – 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови. През този дългогодишен период Нешка Робева успешно създава екипи от изявени български треньорки, балетмайстори и други професионалисти, които допринасят за успехите на индивидуалните гимнастички и ансамблите. Сред тях са: Златка Аврамова-Пърлева, Лушка Бъчварова, Красимира Филипова, Райна Афионлиева, Наталия Моравенова, Светла Колчевска, Ефросина Ангелова, Деспа Кателиева, Димитричка Маслева, Валентина Ганева и други.
• На световното първенство в Лондон (1979) Илиана Раева печели златен медал на бухалки (след контестация и бурна 20-минутна подкрепа от публиката) и сребърен на топка. Първата индивидуална състезателка, подготвяна от Робева – Валентина Ганева, също участва в първенството в Лондон.
• На европейското първенство в Амстердам (1980) българският отбор печели 7 златни и 3 сребърни медала. Илиана Раева е първа в многобоя, на въже, обръч и бухалки и втора на лента.Лилия Игнатова печели сребърен медал в многобоя, злато на бухалки и лента и сребро на обръч.
• На световното първенство в Мюнхен (1981) България печели 5 златни, 7 сребърни и 3 бронзови медала. Анелия Раленкова става абсолютна световна шампионка, а Лилия Игнатова и Илиана Раева си поделят сребърния медал в многобоя. Българският ансамбъл печели златен медал. На отделните уреди Раленкова печели златен медал на бухалки, сребърни на въже и обръч и бронзов на лента. Лили Игнатова печели златни медали на въже и обръч и сребърен на бухалки. Илиана Раева е със сребърни медали на обръч и лента и бронзов на въже. На пилона се издигат три пъти по три български знамена.
• На европейското първенство в Ставангер (1982) състезателките на Нешка Робева печелят 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала. Анелия Раленкова става абсолютна европейска шампионка, а Илиана Раева е трета в многобоя. Ансамбълът печели сребро. В шампионата на уредите Раленкова става шампионка на въже и обръч и втора на бухалки. Раева печели сребърен медал на въже и бронзови на обръч, бухалки и лента. Лилия Игнатова става шампионка на лента.
• На световното първенство в Страсбург (1983) шампионка в многобоя става Диляна Георгиева с асистентки Анелия Раленкова и Лили Игнатова, които поделят сребърния медал. Ансамбълът е със златен медал. На отделните уреди Диляна Георгиева печели на злато на бухалки и лента и бронз на топка. Анелия Раленкова е със златен медал на обръч и бронзови на топка, бухалки и лента. Лили Игнатова става шампионка на топка и бухалки и бронзова медалистка на обръч. България печели общо 7 златни, 2 сребърни и 5 бронзови медала. Отново три пъти по три български знамена се издигат на пилона.
• На европейското първенство във Виена (1984) българският национален отбор печели 8 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала. Анелия Раленковастава е за втори път абсолютна европейска шампионка, a Диляна Георгиева печели бронзов медал. Ансамбълът става европейски шампион. На отделните уреди Раленкова печели злато на обръч, бухалки и топка, както и бронз на лента. Лили Игнатова става шампионка на обръч и сребърна медалистка на топка. Диляна Георгиева става шампионка на бухалки и лента.
• На световното първенство във Валядолид (1985) България за шеста поредна година е на първо място по медали с 8 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала. Диляна Георгиева отново е световна шампионка в многобоя, Лили Игнатова отново е втора, а трета е Бианка Панова. Ансамбълът също печели поредна световна титла. В шампионата на отделните уреди Диляна Георгиева е първа на въже, топка и бухалки и трета на лента. Лили Игнатова печели злато на топка и бухалки и бронз на въже. Бианка Панова печели злато на лента.
• На европейското първенство във Флоренция (1986) момичетата на Нешка Робева печелят 8 златни и 2 сребърни медала. Лили Игнатова и Бианка Панова стават абсолютни европейски шампионки в многобоя, ансамбълът също се окичва със злато. На отделните уреди Лили Игнатова става шампионка на въже и бухалки и сребърна медалистка на лента. Бианка Панова печели същите медали – шампионка на въже и бухалки и сребърна медалистка на лента. Адриана Дунавска става европейска шампионка на топка.
• През 1985 – 1986 г. Георги Дюлгеров снима два филма: „За Нешка Робева и нейните момичета“ и „За момичетата и тяхната Нешка Робева“, в които е показан новаторския ѝ̀ стил на работа.
• През 1987 г. първото в историята европейско първенство за девойки завършва с пълен триумф на българските състезателки – 9 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал. Елизабет Колева печели многобоя с максимален сбор (за пръв път в историята на голямо състезание) от 40.00 точки, както и златни медали на всички уреди (също за първи път на голямо състезание).
• През 1987 г. на световното първенство във Варна възпитаничките на Нешка Робева постигат невиждан триумф – 9 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал. Бианка Панова става абсолютна световна шампионка, печели златни медали на всички уреди и всичките ѝ оценки в осемте изиграни съчетания са кръгло 10, поради което е вписана в книгата Световни рекорди на Гинес за най-голям брой максимални оценки, получени на състезание по художествена гимнастика. Адриана Дунавска и Елизабет Колева стават втори в многобоя. Адриана Дунавска става шампионка на въже. Елизабет Колева печели бронз на лента. Ансамбълът с композиции, създадени от Робева, триумфира със златен медал в многобоя и с още два златни медала в двете съчетания.
• На европейското първенство през 1988 г. в Хелзинки възпитаничките на Нешка Робева печелят 11 златни и 1 бронзов медал. Адриана Дунавска и Елизабет Колева стават абсолютни европейски шампионки в многобоя. На отделните уреди Адриана Дунавска печели злато на обръч, бухалки и лента. Бианка Панова печели злато на обръч и лента. Елизабет Колева става шампионка на въже и бронзова медалистка на бухалки. Три златни медала – в многобоя и на двете съчетания, печели и ансамбълът.
• През 1988 г. на Олимпиадата в Сеул възпитаничката на Нешка Робева Адриана Дунавска печели първия и единствен олимпийски медал на българска индивидуална състезателка по художествена гимнастика – сребърен.
• През 1989 г. на световното първенство в Сараево Адриана Дунавска печели бронз в многобоя и сребро на лента и топка. Юлия Байчева е със сребро на лента. Отборно България е първа. Ансамбълът печели злато в многобоя.
• На европейското първенство в Гьотеборг през 1990 г. България спечелва 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала. Възпитаничката на Нешка Робева Юлия Байчева става абсолютна европейска шампионка, печели и сребро на обръч, топка и лента и бронз на въже.
• На световното първенство в Атина през 1991 г. България печели 5 сребърни и 2 бронзови медала. Мила Маринова печели трето място в многобоя, сребърен медал на обръч и бухалки и бронз на топка. Кристина Шекерова е със сребро на въже. Отборно индивидуалистките ни печелят сребърен медал.
• Възпитаничката на Нешка Робева Мария Петрова е състезателката с най-много медали от световни и европейски първенства в историята на българската художествена гимнастика и една от петте гимнастички в света с най-много медали от тези шампионати за всички времена, след украинките Анна Бессонова и Елена Витриченко и рускините Алина Кабаева и Евгения Канаева. Мария Петрова е трикратна абсолютна световна шампионка и двукратна абсолютна европейска шампионка. Тя е неизменно първа в многобоя на три поредни световни първенства: в Аликанте'93, Париж'94 и Виена'95, с което повтаря успеха на Мария Гигова. Освен това е първа в многобоя на европейските първенства в Щутгарт'92 и Солун'94. Само от световни и европейски първенства е спечелила 29 медала.
• На европейското първенство в Щутгарт през 1992 г. България спечелва 2 златни, два сребърни и един бронзов медал. България печели златен медал в отборната надпревара на индивидуалните състезателки. Мария Петрова е първа в многобоя и трета на въже.
• На световното първенство в Брюксел през 1992 г. ученичките на Нешка Робева печелят 3 сребърни и 2 бронзови медала. Мария Петрова е втора в многобоя, втора на топка и бухалки, трета на обръч. Диана Попова печели бронзов медал на бухалки.
• На световното първенство в Аликанте през 1993 г. възпитаничките на Нешка Робева връщат старата слава на българската школа с 6 златни и 1 бронзов медал. България печели първо място в отборната надпревара. Мария Петрова става абсолютна световна шампионка и добавя в шампионата на уредите злато на топка, обръч и лента. А Юлия Байчева печели бронзов медал на въже. Ансамбълът, воден от Робева и Лушка Бъчварова, се завръща на най-високото стъпало на стълбичката на победителките в многобоя.
• На европейското първенство за ансамбли в Букурещ през 1993 г. България спечелва сребро в многобоя и още 1 златен и 1 сребърен медал в двете отделни съчетания.
• На световното първенство в Париж през 1994 г. възпитаничките на Нешка Робева извояват 2 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала. Мария Петрова става абсолютна световна шампионка и добавя в шампионата на уредите злато на обръч, сребро на бухалки и лента и бронз на топка. Ансамбълът е трети в многобоя.
• На европейското първенство в Солун през 1994 г. България печели 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови медала. Мария Петрова е абсолютна европейска шампионка, сребърна медалистка на обръч и бронзова на топка. Диана Попова печели бронзов медал на въже. Отборно българките са трети.
• На световното първенство във Виена през 1995 ученичките на Робева печелят 4 златни и 3 сребърни медала. Мария Петрова става абсолютна световна шампионка за трети пореден път, световна шампионка на бухалки и сребърна медалистка на въже. Отборно българките (Мария Петрова и Диана Попова) са втори. Ансамбълът печели злато в многобоя, злато и сребро в двете отделни съчетания.
• На европейското първенство индивидуално девойки и ансамбли, жени в Прага през 1995 г. Теодора Александрова става абсолютна европейска шампионка, златна медалистка на обръч, сребърна на въже и бухалки, бронзова на лента. Българките печелят бронз отборно. При ансамблите жени България печели сребро в многобоя и злато и сребро на отделните композиции.
• На световното първенство в Будапеща 1996 г. воденият от Нешка национален отбор завоюва 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови медала. Мария Петрова печели сребро на топка и бронз на бухалки. Ансамбълът отново е със златен медал в многобоя. Диана Попова е с бронз на въже.
• На олимпийските игри през 1996 г. в Атланта българският ансамбъл (воден от Робева и Лушка Бъчварова) в състав Ина Делчева, Валентина Кевлиян, Мария Колева, Мая Табакова, Ивелина Талева и Вяра Ваташка печели сребърен олимпийски медал.
• На европейското първенство в Норвегия през 1996 г. състезателката на Нешка Робева Диана Попова печели бронзови медали на въже и лента, а отборно българските индивидуални състезателки заемат третото място.
• Нешка Робева създава или допринася за развитието и на десетки други гимнастички, участнички в националните ни отбори индивидуално като: Тереза Карнич, Даниела Грънчарова, Величка Бонева, Цветомира Филипова, Камелия Дунавска, Албена Димитрова, Мариела Пашалиева, Анастасия Шаренкова, Юлия Мумджиева, Бранимира Иванова (Маркова), Боряна Гинева, Стела Салапатийска и много други. Стотици са имената на състезателките, играли в ансамблите на България през годините, когато Нешка Робева е старши треньор (индивидуално и ансамбли).
• Нешка Робева е ръководител на специализацията в Националната спортна академия в София на президента на Международната федерация по гимнастика (FIG) Моринари Ватанабе.
• През 2000 г. Робева създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. Робева е режисьор, сценарист, хореограф, продуцент на музикално-танцови спектакли, добили изключителна популярност като: „Два свята“, „Орисия“, „Готови ли сте“, „Триптих“, „Арамии“, „Бежанци“.
• През септември 2005 г. е премиерата на филмова версия на „Орисия“ по БНТ и Сателитния канал.
• Премиерата на спектакъла на Нешка Робева, изграден върху предания за Балканите „Арамии“, е на 26 май 2006 г. Спектакълът обединява елементи не само от българския, а и от румънския, турския, гръцкия и албанския фолклор.
• Трупата на Нешка има близо 1000 участия в страната и чужбина – Бродуей, Сингапур „Арт фестивал“, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Италия и Македония. Популярните спектакли „Два свята“ и „Орисия“ (по музика на Исихия) имат над 250 представяния в страната и чужбина.
• През 2016 г. отказва да приеме орден „Стара планина“ I степен, който правителството решава да ѝ връчи след разгорещени спорове.
• Почетен президент е на клуба по художествена гимнастика „Левски“, който за 50 години съществуване е носител общо на 306 медала от големи първенства по художествена гимнастика.
• През 2017 г. Нешка Робева става организитор и режисьор на ново шоу, „Няма такова шоу“, с участието на нейната трупа, на известни музикални изпълнители и на състезателките от всички възрастови групи на клуб „Левски“. Спектакълът обикаля страната в края на 2017 г. с цел събиране на средства за подготовка на младите възпитанички на клуб „Левски“. Турнето преминава при изключителен успех.
• В края на 2018 г. Нешка Робева поема подготовката, организацията и представянето на ново шоу, „Има такова шоу“, целящо подпомагането на клуба по художествена гимнастика „Левски“. Шоуто е изнесено на 12 декември при огромен интерес в препълнената Зала 1 на Националния дворец на културата в София.

Библиография

• Робева, Нешка, Маргарита Рангелова. От Ротердам до Амстердам. Медицина и физкултура, София, 1982.

Външни препратки

• „За Нешка Робева и нейните момичета“ в Internet Movie Database
• „За момичетата и тяхната Нешка Робева“ в Internet Movie Database