Джон Малкович

Джон Малкович John Malkovich
американски актьор
Роден	9 декември 1953 г. Кристофър, Илинойс, САЩ
Религия	атеизъм
Националност	САЩ
Актьорска кариера
Активност	от 1976 г.
Награди Еми	Най-добър актьор в поддържаща роля в телевизионен филм: 1986 „Смъртта на търговския пътник“
Семейство
Съпруга	Глен Хейдли (1982 – 1988) Николета Пейран (от 1989 г.)
Деца	2
Уебсайт	Страница в IMDb
Джон Малкович в Общомедия

Джон Гавин Малкович (на английски: John Gavin Malkovich) е американски киноактьор, продуцент и режисьор от хърватски произход, носител на награда „Еми“ и номиниран за „Сателит“, БАФТА, две награди „Сатурн“, две награди „Оскар“ и три награди „Златен глобус“. Известни филми с негово участие са „Място в сърцето“, „Империята на Слънцето“, „Опасни връзки“, „Под прицел“, „Желязната маска“, „Развратникът“, „Ерагон“, „Бесни страшни пенсии“ и други.

Биография

Джон Малкович е роден на 9 декември 1953 г. в Кристофър, Илинойс. Предците му по бащина линия са хървати от Озал. В детските си години Малкович е бил пълничък, но до влизането си в гимназията влиза в норма и дори става спортист. Записва се в Илинойския държавен университет с интерес към екологията.

През 1976 става един от основателите на чикагския театър „Степенулф“. Мести се в Ню Йорк през 1983 и се появява в пиесата „True West“. Играе на Бродуей с Дъстин Хофман в „Death of a Salesman“ (1984). За тази роля получава награда Еми, когато пиесата става телевизионен филм. Дебютира в киното с филма „Място в сърцето“ (1984), за който е номиниран за Оскар за най-добра мъжка второстепенна роля. Отново получава номинация за Оскар през 1994 за ролята си във филма „Под прицел“ (1993), отново в същата категория.

През 2000 г. е създаден филмът „Клетниците“, в който той участва в ролята на Жавер – полицейски инспектор и бивш надзирател от каторгата.

Въпреки че играе главната роля в „Да бъдеш Джон Малкович“ по сценарий на Чарли Кауфман, Малкович изиграва лека вариация на себе си, което личи по презимето на героя му („Хорацио“). Дебютира като режисьор с филма „The Dancer Upstairs“ (2002).

Малкович дълги години живее във Франция, но обяви, че преустановява френското си поданство. Той и приятелката му Николете Пейран имат две деца – Амандин и Лоуи.

Актьорът предизвиква спорове във Великобритания през 2002, след като заявява, че има желание да застреля журналиста Робърт Фиск и политика Джордж Галоуей, които са обвинени в симпатизиране на ислямския тероризъм.

На 4 април 2005 Малкович произнася реч в Илинойския държавен университет и получава диплома по театрално изкуство.

Пиеса „Оръжията и човекът“

На 7 ноември 2024 г. в Народния театър „Иван Вазов“ се състоя премиерата на постановката „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович. Пиесата предизвика противоречиви реакции в обществото поради начина, по който са представени българите и събитията от Сръбско-българската война през 1885 г. За първи път постановката е представена през 1894 г. в Лондон. Критиката я намира за „прекалено дълга“, „отвратително патриотична“ и „безсърдечно интелектуална 1903 г. цензурата забранява комедията във виенския „Бургтеатър“. Намира я неудобна заради Илинденското въстание. През 1924 пиесата е поставена в Берлин и Виена и среща протести от гневни българи. В Берлин тя е временно прекратена, а във Виена пада от репертоара. На 07 ноември 2024 Малкович поставя постановката в Народния театър.

Критици определиха пиесата като осмиваща българската нация и националните ни герои, докато Джон Малкович заяви, че тя е сатирична комедия, осмиваща идеализираната любов и безсмислието на войната, а не българския народ в частност. Според самия Малкович филма е с антивоенна насоченост. (Малкович удобно пропуска, че не българите започват войната, а сърбите.) Според много общественици подбирането на датата 7 ноември когато са боевете при Сливница е гавра с България (според мнозина пиесата атакува точно тези сражения). Над 40 патриотични организации осъждат поставянето на пиесата Станислав Балабанов от партия ИТН, също прави изказване, в което намеква че подбраната за премиера дата показва нетактичност на директора на Народния театър. Срещу постановката реагират потомъкът на Димитър Талев – Димитър Панчев, Нешка Робева, а поне седмица преди поставянето на постановката има реакция от Съюза на българските писатели. Според Стоян Чапразов, преводачът на „Оръжията и човекът“ българите имат право да се гневят, когато някой чужденец изкарва кирливите им ризи.

Премиерата предизвика множество вербални нападки, а дори и физически сблъсъци. Демонстратите затрудняват влизането в Народния театър. Накрая е взето решение на премиерата да бъдат допуснати само журналисти, а парите за билети да бъдат върнати на желаещите. Актьорите играят пред полупразна зала. В интерес на истината пиесата е поставяна и друг път в България, но това е ставало в провинцията – Враца и Русе. Освен това режисьорът Николай Поляков е използвал друг превод Нещо повече - той е използвал друго заглавие (Шоколадовият войник) и своя постановъчна версия. Дори тогава е имало възражения срещу поставянето на пиесата от патриотични организации

Частична филмография

• „Място в сърцето“ (1984)
• „Полетата на смъртта“ (1984)
• „Смъртта на търговския пътник“ (1985)
• „Елени“ (1985)
• „Стъклената менажерия“ (1987)
• „Империята на Слънцето“ (1987)
• „Опасни връзки“ (1988)
• „Чай в пустинята“ (1990)
• „Сенки и мъгла“ (1991)
• „За мишките и хората“ (1992)
• „Дженифър 8“ (1992)
• „Под прицел“ (1993)
• „Сърцето на мрака“ (1994)
• „Отвъд облаците“ (1995)
• „Мери Райли“ (1996)
• „Водопадите Мълхоланд“ (1996)
• „Въздушен конвой“ (1997)
• „Желязната маска“ (1998)
• „Комарджии“ (1998)
• „Преоткрито време“ (1999)
• „Да бъдеш Джон Малкович“ (1999)
• „Жана д'Арк“ (1999)
• „Клетниците“ (2000)
• „Силни души“ (2001)
• „Рекетьори“ (2001)
• „Играта на Рипли“ (2002)
• „Джони Инглиш“ (2003)
• „Развратникът“ (2004)
• „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (2005)
• „Поверително от училището за изкуства“ (2006)
• „Ерагон“ (2006)
• „Беоулф“ (2007)
• „Изгори след прочитане“ (2008)
• „Бесни страшни пенсии“ (2010)
• „Бесни страшни пенсии 2“ (2013)
• „Deepwater Horizon: Море в пламъци“ (2016)

Външни препратки

• Джон Малкович в kino.dir.bg
• Джон Малкович в Internet Movie Database
• Сблъсъци пред Народния театър „Иван Вазов“