Джон Малкович
Джон Малкович John Malkovich | |
американски актьор | |
Роден |
9 декември 1953 г.
|
---|---|
Религия | атеизъм |
Националност | САЩ |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1976 г. |
Награди Еми | Най-добър актьор в поддържаща роля в телевизионен филм: 1986 „Смъртта на търговския пътник“ |
Семейство | |
Съпруга | Глен Хейдли (1982 – 1988) Николета Пейран (от 1989 г.) |
Деца | 2 |
Уебсайт | |
Джон Малкович в Общомедия |
Джон Гавин Малкович (на английски: John Gavin Malkovich) е американски киноактьор, продуцент и режисьор от хърватски произход, носител на награда „Еми“ и номиниран за „Сателит“, БАФТА, две награди „Сатурн“, две награди „Оскар“ и три награди „Златен глобус“.[1] Известни филми с негово участие са „Място в сърцето“, „Империята на Слънцето“, „Опасни връзки“, „Под прицел“, „Желязната маска“, „Развратникът“, „Ерагон“, „Бесни страшни пенсии“ и други.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джон Малкович е роден на 9 декември 1953 г. в Кристофър, Илинойс. Предците му по бащина линия са хървати от Озал. В детските си години Малкович е бил пълничък, но до влизането си в гимназията влиза в норма и дори става спортист. Записва се в Илинойския държавен университет с интерес към екологията.
През 1976 става един от основателите на чикагския театър „Степенулф“. Мести се в Ню Йорк през 1983 и се появява в пиесата „True West“. Играе на Бродуей с Дъстин Хофман в „Death of a Salesman“ (1984). За тази роля получава награда Еми, когато пиесата става телевизионен филм. Дебютира в киното с филма „Място в сърцето“ (1984), за който е номиниран за Оскар за най-добра мъжка второстепенна роля. Отново получава номинация за Оскар през 1994 за ролята си във филма „Под прицел“ (1993), отново в същата категория.
През 2000 г. е създаден филмът „Клетниците“, в който той участва в ролята на Жавер – полицейски инспектор и бивш надзирател от каторгата.
Въпреки че играе главната роля в „Да бъдеш Джон Малкович“ по сценарий на Чарли Кауфман, Малкович изиграва лека вариация на себе си, което личи по презимето на героя му („Хорацио“). Дебютира като режисьор с филма „The Dancer Upstairs“ (2002).
Малкович дълги години живее във Франция, но обяви, че преустановява френското си поданство. Той и приятелката му Николете Пейран имат две деца – Амандин и Лоуи.
Актьорът предизвиква спорове във Великобритания през 2002, след като заявява, че има желание да застреля журналиста Робърт Фиск и политика Джордж Галоуей, които са обвинени в симпатизиране на ислямския тероризъм.
На 4 април 2005 Малкович произнася реч в Илинойския държавен университет и получава диплома по театрално изкуство.
Пиеса „Оръжията и човекът“
[редактиране | редактиране на кода]На 7 ноември 2024 г. в Народния театър „Иван Вазов“ се състоя премиерата на постановката „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович. Пиесата предизвика противоречиви реакции в обществото поради начина, по който са представени българите и събитията от Сръбско-българската война през 1885 г.[2] За първи път постановката е представена през 1894 г. в Лондон. Критиката я намира за „прекалено дълга“, „отвратително патриотична“ и „безсърдечно интелектуална[3] 1903 г. цензурата забранява комедията във виенския „Бургтеатър“. Намира я неудобна заради Илинденското въстание. През 1924 пиесата е поставена в Берлин и Виена и среща протести от гневни българи. В Берлин тя е временно прекратена, а във Виена пада от репертоара. На 07 ноември 2024 Малкович поставя постановката в Народния театър.
Критици определиха пиесата като осмиваща българската нация и националните ни герои, докато Джон Малкович заяви, че тя е сатирична комедия, осмиваща идеализираната любов и безсмислието на войната, а не българския народ в частност. Според самия Малкович филма е с антивоенна насоченост. (Малкович удобно пропуска, че не българите започват войната, а сърбите.) Според много общественици подбирането на датата 7 ноември когато са боевете при Сливница е гавра с България (според мнозина пиесата атакува точно тези сражения). Над 40 патриотични организации осъждат поставянето на пиесата[4] Станислав Балабанов от партия ИТН, също прави изказване, в което намеква че подбраната за премиера дата показва нетактичност на директора на Народния театър[5]. Срещу постановката реагират потомъкът на Димитър Талев – Димитър Панчев[6], Нешка Робева, а поне седмица преди поставянето на постановката има реакция от Съюза на българските писатели[7]. Според Стоян Чапразов, преводачът на „Оръжията и човекът“ българите имат право да се гневят, когато някой чужденец изкарва кирливите им ризи.[8]
Премиерата предизвика множество вербални нападки, а дори и физически сблъсъци. Демонстратите затрудняват влизането в Народния театър. Накрая е взето решение на премиерата да бъдат допуснати само журналисти, а парите за билети да бъдат върнати на желаещите. Актьорите играят пред полупразна зала. В интерес на истината пиесата е поставяна и друг път в България, но това е ставало в провинцията – Враца и Русе. Освен това режисьорът Николай Поляков е използвал друг превод[3] Нещо повече - той е използвал друго заглавие (Шоколадовият войник) и своя постановъчна версия.[9] Дори тогава е имало възражения срещу поставянето на пиесата от патриотични организации[3]
Частична филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Място в сърцето“ (1984)
- „Полетата на смъртта“ (1984)
- „Смъртта на търговския пътник“ (1985)
- „Елени“ (1985)
- „Стъклената менажерия“ (1987)
- „Империята на Слънцето“ (1987)
- „Опасни връзки“ (1988)
- „Чай в пустинята“ (1990)
- „Сенки и мъгла“ (1991)
- „За мишките и хората“ (1992)
- „Дженифър 8“ (1992)
- „Под прицел“ (1993)
- „Сърцето на мрака“ (1994)
- „Отвъд облаците“ (1995)
- „Мери Райли“ (1996)
- „Водопадите Мълхоланд“ (1996)
- „Въздушен конвой“ (1997)
- „Желязната маска“ (1998)
- „Комарджии“ (1998)
- „Преоткрито време“ (1999)
- „Да бъдеш Джон Малкович“ (1999)
- „Жана д'Арк“ (1999)
- „Клетниците“ (2000)
- „Силни души“ (2001)
- „Рекетьори“ (2001)
- „Играта на Рипли“ (2002)
- „Джони Инглиш“ (2003)
- „Развратникът“ (2004)
- „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (2005)
- „Поверително от училището за изкуства“ (2006)
- „Ерагон“ (2006)
- „Беоулф“ (2007)
- „Изгори след прочитане“ (2008)
- „Бесни страшни пенсии“ (2010)
- „Бесни страшни пенсии 2“ (2013)
- „Deepwater Horizon: Море в пламъци“ (2016)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ John Malkovich Awards // IMDb. Посетен на 2 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Сблъсъци с полицията пред Народния театър, скъсаха ризата на директора (ВИДЕО+СНИМКИ) // 2024-11-07. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
български
) - ↑ а б в https://clubz.bg/155536
- ↑ https://news.bg/society/chiy-e-narodniyat-teatar-talpa-svalya-afishi-blokira-na-vhoda-i-nahlu.html
- ↑ https://offnews.bg/politika/i-stanislav-balabanov-poiska-ostavkata-na-vatreshnia-ministar-833717.html
- ↑ https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/363437-rodstvenik-na-dimitar-talev-orazhiyata-i-chovekat-osmiva-armiyata-ni
- ↑ https://www.dnes.bg/art/2024/10/11/zaradi-gotvena-piesa-syiuzyt-na-pisatelite-v-bylgariia-skochi-sreshtu-djon-malkovich.623078
- ↑ https://clubz.bg/155536
- ↑ https://www.24chasa.bg/Media/2024/11/08/9e7eec2f-0434-4e69-b032-89707e0cd07c.pdf Човекът и оръжията, страница 9, Мария Тодорова. Предговор
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Джон Малкович в kino.dir.bg
- Джон Малкович в Internet Movie Database
- Сблъсъци пред Народния театър „Иван Вазов“
|