Под прицел
| Под прицел | |
| In the Line of Fire | |
| Режисьори | Волфганг Петерсен |
|---|---|
| Сценаристи | Джеф Макгуайър |
| В ролите | Клинт Истууд Джон Малкович Рене Русо |
| Разпространител | Columbia Pictures |
| Премиера | 9 юли, 1993 г. (САЩ) |
| Времетраене | 128 минути |
| Страна | САЩ |
| Език | Английски |
| Бюджет | 40 000 000 долара |
| Приходи | 176,997 млн. щ.д. |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
Под прицел (на английски: In the Line of Fire) e криминален трилър режисиран от Волфганг Петерсен, който излиза на екран през 1993 година. Главните роли се изпълняват от Клинт Истууд, Джон Малкович и Рене Русо.
Филмът разказва историята на агента от тайните служби Франк Хориган (Истууд), който е в предпенсионните си години след дълга служба за президента на страната, когато се появява психопатът Мич Лиъри (Малкович), изготвящ прецизен план за премахването на настоящия президент. Лиъри започва да разиграва Хориган и екипа, поставяйки на изпитание както отслабващите му физически възможности, така и психическата му устойчивост напомняйки му постоянно, че не се е справил със задачата си при убийството на Джон Кенеди преди години, когато Хориган е бил млад агент на служба точно в деня на инцидента.
На 66-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, „Под прицел“ е номиниран за отличието в 3 категории, в това число за най-добър оригинален сценарий и най-добра поддържаща мъжка роля за великолепното изпълнение на Джон Малкович.[1][2]
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Клинт Истууд | Франк Хориган – агент от тайните служби |
| Джон Малкович | Мич Лиъри |
| Рене Русо | Лили Рейнс – агент от тайните служби |
| Дилън Макдермът | Ал Д`Андреа – агент от тайните служби |
| Гери Коул | Бил Уотс – началник в тайните служби |
| Фред Томпсън | Хари Сарджънт – началник в „Белия дом“ |
| Джон Махони | Сам Кампаня |
| Джим Кърли | президента на САЩ |
Любопитни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Няколко от сцените с президентската кампания са взети от действителната кампания на Бил Клинтън през 1992 година.[3]
- За сцената с убийството на банковата чиновничка и нейната съквартирантка, Джон Малкович е предложил да бъде включено и убийство на тяхното куче, което се забелязва в епизода. Режисьорът Волфганг Петерсен обаче е сметнал, че насилието ще стане твърде много и отхвърля идеята.[3]
- При сцената с преследването по покривите, Малкович импровизира, когато захапва насочения към него пистолет. Режисьора харесва действието и то остава във филма. В същата сцена, 62-годишния тогава Клинт Истууд, изпълнява сам висенето от корниза над шестия етаж (привързан с осигурителен колан). Отскачането към пожарната стълба обаче е изпълнено от каскадьор.[3]
- Телефонния номер, който героят на Истууд открива под леглото при обиска, всъщност е номера на филмовата компания „Сони Пикчърс“.[3]
- Глен Клоуз и Шарън Стоун отхвърлят предложената им роля, изпълнена от Рене Русо.[3]
- Робърт Де Ниро е първия избор за ролята на Мич Лиъри. Той отклонява предложението поради ангажименти с филма История от Бронкс. Имената на Робърт Дювал и Джак Никълсън също са обмисляни за ролята.[3]
- Когато Робърт Редфорд, който първоначално е привлечен за ролята на агент Хориган, напуска проекта, тя е предложена на Шон Конъри но той отхвърля предложението.[3]
- За да се подготви за ролята, Малкович живее в пълно усамотение в продължение на месец в навечерието на снимките, искайки да усети чувството за изолираност на героя си. През този месец, той не излиза от дома си, не отговоря на телефона и почти не пуска телевизора.[3]
- Сценарият на Джеф Макгуайър, за който той е номиниран за награда Оскар, се подхвърля из холивудските студия в продължение на 10 години, преди да му бъде обърнато внимание.[3]
- Компанията на Роб Райнър - „Castle Rock Entertainment“, откупува правата върху сценария на Макгуайър за 1 000 000 долара.[3]
- В един от телефонните разговори, Малкович цитира части от поемата на Алан Сийгър - „I Have a Rendezvous With Death“ (Имам рандеву със смъртта).[3]
Награди и Номинации
[редактиране | редактиране на кода]| Награди[1] | |||
|---|---|---|---|
| Награда | Категория | Име | Резултат |
| Награди „Оскар“ | Най-добър актьор в поддържаща роля | Джон Малкович | номинация |
| Най-добро редактиране | Ани В. Коатс | номинация | |
| Най-добър оригинален сценарий | Джеф Макгуайър | номинация | |
| Награди БАФТА | Най-добър актьор в поддържаща роля | Джон Малкович | номинация |
| Най-добро редактиране | Ани В. Коатс | номинация | |
| Най-добър оригинален сценарий | Джеф Макгуайър | номинация | |
| Награди „Златен глобус“ | Най-добър актьор в поддържаща роля | Джон Малкович | номинация |
| Награди на писателската гилдия (САЩ) | Най-добър оригинален сценарий | Джеф Макгуайър | номинация |
Български дублажи
[редактиране | редактиране на кода]| Озвучаващи артисти | Таня Димитрова Калин Сърменов Димитър Иванчев Светломир Радев Йосиф Шамли Христо Чешмеджиев |
| Преводач | Антонина Иванова |
| Тонрежисьор | Стефан Македонски |
| Режисьор на дублажа | Чавдар Монов |
| Озвучаващи артисти | Ани Василева Христина Ибришимова Васил Бинев Георги Георгиев – Гого Димитър Иванчев Христо Узунов |
| Преводач | Ирина Ценкова |
| Тонрежисьор | Цветомир Цветков |
| Режисьор на дублажа | Димитър Кръстев |
