Направо към съдържанието

Георги Георгиев – Гого

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.

Георги Георгиев – Гого
Роден
5 ноември 1971 г. (53 г.)
Активност1981 –
РодителиГеорги Г. Георгиев
Кева Апостолова
Брачен партньорДесислава Георгиева (11 юли 2004 г. – )
Деца2
Уебсайт

Георги Георгиев Георгиев – Гого (роден на 5 ноември 1971 г.) е български актьор.[1][2] Занимава се предимно с озвучаване на филми и сериали.[3] Най-известен е с работата си по „Блясък“, „Ренегат“, „Военна прокуратура“, „Али Макбийл“, „Шеметни години“ (сезони 1 – 5), „Фарскейп“, „Дарма и Грег“, „От местопрестъплението: Маями“ и „Хавай 5-0“.[4]

Той е от театрално семейство. Майка му, Кева Апостолова, е драматург и главен редактор на списание „Театър“, а баща му е покойният актьор и режисьор Георги Г. Георгиев.[5]

Една от първите роли е като дете във филма „Оркестър без име“. Започва кариерата си в дублажа през 1998 г.

През 2022 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категорията „Най-добър дублаж“ за ролята на ролята на Луцифер в „Луцифер“, заедно с Симеон Владов за всички роли на Еди Мърфи в „Смахнатият професор“ и Илиян Пенев за Пучини в „Пучини“.[6]

На 1 февруари 2024 г. е номиниран за дублажа на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът, Кода: Смъртта на Майкъл Корлеоне“. Другите номинирани са Васил Бинев за Казин в „Златно момче“, Александър Митрев за ролята на Торфин в „Духове“ и Камен Асенов за Уили Уонка в „Уонка“.[7]

През 2004 г. Гого се жени за приятелката си Десислава. Измежду гостите на сватбата им са Ани Бакалова, Гинка Станчева, Силвия Лулчева, Ивайло Герасков и Кирил Топалов.[8] Гого има също и две деца – Крис Георгиев (роден през 2002 г.) и Георги Георгиев младши през 2005 г.

  1. www.bnt.bg
  2. dariknews.bg
  3. www.24chasa.bg
  4. pazardjik.marica.bg
  5. impressio.dir.bg
  6. НОМИНАЦИИ ИКАР 2022
  7. Номинации за наградите „Икар 2024“, пълен списък // „Площад Славейков“, 1 февруари 2024. Посетен на 1 февруари 2024.
  8. Звезди се събраха на сватба // Стандарт. Стандарт нюз АД, 11 юли 2004. Архивиран от оригинала на 2016-08-22. Посетен на 15 август 2015.