Надя Шаркова
| Надя Шаркова | |
| българска оперна певица | |
| Родена | Надя Анастасова Шаркова
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Национална музикална академия |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий (1959) |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Глас | сопран |
Надя Анастасова Шаркова е българска оперетна и оперна певица (сопран).[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 2 юни 1924 г. в Русе. В ученическите си години участва в самодейни оперетни представления и свири на цигулка. Дебютира през 1943 г. в оперетата „Любов и трон“ в оперетния театър „Одеон“. През 1944 г. постъпва в Държавната музикална академия в класа на Людмила Прокопова. Пее в Художествения оперетен театър, Народната оперета и Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.[1] През 1946 г. подписва договор за солистка на Пражката опера, а по-късно получава договор и за Германия, но не ѝ е разрешено да напусне България.[2] От 1953 г. е артистка в Народната опера в София. Дебютът ѝ е в ролята на Аида от едноименната опера на Джузепе Верди. През 1955 – 1956 г. е изпратена на специализация в Болшой театър в Москва. Гастролира в СССР, Чехословакия и Румъния.[1]
Носителка е на първа награда и златен медал от IV световен младежки фестивал в Букурещ през 1953 г. През 1954 г. получава премията „Ема Дестинова и Карел Буриан“ от певческия конкурс „Пражка пролет“. През 1959 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ III степен.[1]
Умира на 15 април 2019 г.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 454. (на български)
- ↑ а б Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Ентусиаст, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 69 – 74.
- ↑ Контохов, Борис. Надя Шаркова // operastars.de. 2 юни 2020. Посетен на 17 януари 2024.
