Иван Цанев
| Иван Цанев | |
| български поет | |
 Иван Цанев, 23 април 2009 г. | |
| Роден | Иван Цанев Иванов
30 ноември 1941 г.
село Острица, Царство България |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | поет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Течение | „тихи поети“ |
| Известни творби | „Седмица“ |
| Награди | „Петко Р. Славейков“ (1991) „Калина Малина“ (1993) „Иван Николов“ (1997) „Пеньо Пенев“ (2002) „Атанас Далчев“ (2005) „Константин Константинов“ (2009) Голямата награда за литература на Софийския университет (2012) „Иван Динков“ (2016) |
| Семейство | |
| Съпруга | Малина Томова |
| Деца | 3 |
Иван Цанев Иванов е известен български поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 30 ноември 1941 г. в село Острица. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка“ и след отбиване на военната служба следва руска и българска филология във филологическия факултет на Софийския държавен университет.
Работи за кратко като литературен консултант във в. „Студентска трибуна“ и сп. „Родна реч“. От средата на 1973 до 1981 г. е редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. За кратко време през 80-те години е редактор в сп. „Славейче“, изд. „Български художник“ и изд. „Български писател“, а през 1990 г. само за три дни е главен редактор на сп. „Картинна галерия“. През 90-те години инцидентно е консултант във в. „Литературен форум“, а в началото на ХХІ век – в сп. „Родна реч“. Съпруг на поетесата Малина Томова.
Дебютира през пролетта на 1968 г. със стихосбирката „Седмица“, която е посрещната като едно от явленията в младата българска поезия. Следващите му поетически книги излизат през паузи от четири-пет и повече години: „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995) и „Дърво на хълма“ (2001).
През 70-те и 80-те години се утвърждава и като един от най-добрите български поети за деца. Издава над десет книги със стихотворения и поеми за деца.
Стиховете му са превеждани на почти всички европейски езици.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия
- Седмица, С.: Народна младеж, 1968.
- Неделен земетръс, С.: Български писател, 1973.
- Телеграма, Варна: Георги Бакалов, 1977.
- Едничка дума, Варна: Георги Бакалов, 1981.
- Седмоднев, С.: Народна младеж, 1987.
- Стихове и междустишия, С.: Прозорец, 1995.
- Дърво на хълма, Велико Търново, 2001.
- Ранни стихотворения. 1960 – 1967. С.: Кралица Маб, 2014. ISBN 978-954-533-138-1.
- Поезия на чужди езици
- Versei [Стихове], Budapest: Európa Kiadó, 1985.
- Книги за деца
- Дневно щурче, С.: Български писател, 1975.
- Чухалче, С.: Български писател, 1979.
- Седем вятърчета, С.: Български писател, 1982.
- Огънче алено, С.: Народна младеж, 1984.
- Три сестрички. Три поемки за деца, С.: Български художник, 1985.
- Училище за слънчогледи. Малка лятна читанка, С.: Български писател, 1986.
- Помничета, С.: Български художник, 1986.
- Барабур, веселият въртокъщник, С.: Списание „Славейче“, 1987.
- Светлоструй, С.: Военно издателство, 1987.
- Питанки и чуденки, С.: Български художник, 1988.
- Зарчета-велизарчета. Задачки и закачки, С.: Български писател, 1989.
- Тригласо момче, С.: Народна младеж, 1990.
- Весела мистерия, С.: Лада, 1996.
- Книжка-сбъдница, С.: Стигмати, 1998.
- 5 за 4, С.: Стигмати, 2001.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1991).
- Носител на наградата за детска литература „Калина Малина“ (1993).[1]
- През 1997 година е отличен с наградата „Иван Николов“ за цялостно литературно творчество и става лауреат на международната академия на изкуствата.[2]
- През 2002 година е удостоен с националната награда за поезия „Пеньо Пенев“.[3]
- През 2005 година получава наградата „Атанас Далчев“.[4]
- Книгата му „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература „Христо Г. Данов“ през 2002 година,[5] а през 2008 година е избрана да представлява българската детско-юношеска литература на „Европейски културен сезон“ в Париж, организиран от Френското председателство на Европейския съюз.[6]
- През 2009 г. получава националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.[7]
- През 2011 г. е удостоен с наградата Паметна сабя „Балинт Балаши“.
- В средата на декември 2011 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Иван Цанев в българската литература и култура“.[8]
- Удостоен е с Голямата награда за литература на Софийския университет за 2012 година.[9]
- През 2015 г. е отличен с наградата „Орфеев венец“.[10]
- През 2015 г. е отличен с наградата „Милош Зяпков“ в Ракитово за книгата си „Ранни стихотворения“[11]
- През 2016 г. е отличен с Националната литературна награда „Иван Динков“.[12][13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Игов, Светлозар. Поезията на Иван Цанев. Четири статии. Стигмати, С., 2001.
- Костадинов, Димитър. Четирисезонни кодировки. Поезията за деца на Иван Цанев. Писателско дружество – Бургас, 2005.
- Иван Цанев в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съст. Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга 8, С.: Кралица Маб, 2013. ISBN 978-954-533-120-6.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
- ↑ Иван Цанев – лауреат на Международната академия на изкуствата – 1997, в-к „България днес“, брой 26, 15 – 28 февруари 1998
- ↑ Националната награда „Пеньо Пенев“ за Иван Цанев, Слово.бг
- ↑ Литературна награда „Атанас Далчев“ Архив на оригинала от 2013-07-31 в Wayback Machine., сайт на издателство „Обнова“.
- ↑ Информация за книгата „5 за 4“ от сайта на издателство Стигмати // Архивиран от оригинала на 2011-06-09. Посетен на 2009-04-24.
- ↑ Книгата „5 за 4“ а Иван Цанев впечатли „Европейския културен сезон“ в Париж, сайт на Министерство на културата.
- ↑ „В Сливен Иван Цанев получи голямата награда „Константин Константинов“, sliven.net, 11 май 2009 г.
- ↑ Програма на Националната научна конференция „Иван Цанев в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 04.12.2011 г.
- ↑ Иван Цанев – носител на Голямата награда за литература на СУ за 2012 // Официална страница на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 14.12.2012. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 15.12.2012.
- ↑ Димитър Владимиров, „Поетът Иван Цанев се окичи с „Орфеев венец“, dariknews.bg, 15.06.2015 г.
- ↑ „Национална литературна награда „Милош Зяпков“. Наградата се присъжда на Иван Цанев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 18.06.2015 г.
- ↑ „Двама са носителите на наградата „Иван Динков“, електронен бюлетин „ПА Медиа“, 29 октомври 2016 г.
- ↑ Стефка Венчева, „Иван Цанев и Пламен Дойнов си поделиха голямата награда „Иван Динков“, pzdnes.com, 29 октомври 2016 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стихове на български поети, посветени на Иван Цанев: Екатерина Йосифова, Георги Белев, Рада Москова, Кристин Димитрова, Иван Теофилов, Владимир Попов, Марин Бодаков, Георги Пашов
- Литературна критика за Иван Цанев
- Произведения на Иван Цанев в
Моята библиотека - Иван Христов, „Иван Цанев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
|
