Цветанка Еленкова
| Цветанка Еленкова | |
| българска поетеса, преводачка и книгоиздателка | |
 Цветанка Еленкова в Литературно кафене, Сантяго де Компостела, 2010 | |
| Родена |
1968 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Учила в | Университет за национално и световно стопанство Богословски факултет на СУ |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, есе |
| Дебютни творби | „Кладите на легиона“ (1995) |
| Награди | „Дъбът на Пенчо“ (2019) „Английският ПЕН“ (2022) |
| Семейство | |
| Съпруг | Джонатан Дън |
| Уебсайт | www.tsvetankaelenkova.com |
| Цветанка Еленкова в Общомедия | |
Цветанка Еленкова е българска поетеса и преводачка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Цветанка Еленкова е родена в София през 1968 г. Бакалавър по икономика на Университета за национално и световно стопанство (1991) и магистър по богословие на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2018).
Публикувала е в престижни издания за литература и култура като Goma de borrar (Аржентина); International Literary Quarterly, Modern Poetry in Translation, Orient Express, Poetry Review, New Humanist и Poem (Великобритания); Anti, Athens News, Balkan Reporter, E-Poema, Helios, Poetix, Temata Logotehnias и The Books' Journal (Гърция); Luzes (Испания); Ilantron (Кипър); Наше писмо (Северна Македония); La Otra, Posdata и Vida Universitaria (Мексико); Absinthe, Zoland и The Massachusetts Review (САЩ); Златна греда, Квартал, Книжевне новине, Книжевни магазин, Матица Српска, Mejay и Polja (Сърбия); Cumhuriyet и Siirden (Турция); Potjah 76 (Украйна); Autre Sud и Europe (Франция); Libra Libera (Хърватия); Aerea (Чили).
Нейни стихотворения са публикувани в престижните антологии And There Will Be Singing (60-та годишнина на сп. Масачузетс Ревю) и Happiness: The Delight-Tree (Антология на ЮНЕСКО).
Книгата ѝ „Седмият жест“ (2005) има издания в Англия от „Shearsman Books“, в Испания от „Vaso Roto", в Сърбия от „Повеля“ и във Франция от „Tertium Editions“. Книгата ѝ „Изкривяване“ (2011) има издания в САЩ от „Tebot Bach“ и във Франция от „Corps Puce“.
Била е гост на международни фестивали: Чортановци (Сърбия), Виленица (Словения) (2008)[1], Поетека (Албания) (2009), Тинос (Гърция) (2010)[2], Струга (Северна Македония), Лодев (Франция), Истанбул (Турция) и Омнибус (Германия).
Работила е като редактор на списанията „Ах, Мария“, „Европа 2001“ и „Хелиос“ (Гърция).
Превежда от английски, гръцки и македонски. Преводач е на антологията „Късмет“ със стихотворения от Реймънд Карвър, на стихосбирки от Богомил Гюзел, Фиона Сампсън и Джонатан Дън, както и на редица гръцки поети в литературния печат – Ангелос Сикелянос, Такис Синопулос, Никос Карузос и др. Преводът ѝ на четирима средновековни индийски поети „Слова за Шива“ (2000) е номиниран за Националната литературна награда „Христо Г. Данов“. Сред превежданиете от нея съвременни автори са и испаноезичните Розалия де Кастро, Лоис Перейро, Мануел Ривас и Чус Пато.
Тя е съставител и редактор на антологията от осемнадесет съвременни български поети „На края на света: Съвременна поезия от България“ за английското издателство „Шиърсмън Буукс“.[3][4][5]
Съуправител е на издателство „Смол Стейшънс Прес“.
Умира в София на 5 ноември 2023 г.[6]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Цветанка Еленкова е автор на шест стихосбирки и две книги с есета. Тя е измежду най-превежданите български автори в чужбина. Книгата ѝ „Седмият жест“ е излизала в Англия, Испания, Сърбия и Франция, а „Изкривяване“ в Англия (второ издание), САЩ и Франция. През 2022 г. печели Английската ПЕН награда за стихосбирката ѝ „Увеличение четиридесет“. За нейните стихотворения има множество положителни рецензии в България и чужбина. В чужбина поезията ѝ е определяна като „поетическо уравнение“ (Джон Тейлър, Абсинт), „кинематографско преживяване“ (Сарада Субриън, МРТ), „калейдоскоп от анекдоти, образност и домашна мъдрост“ (Сара Краун, Поетри Ревю), „пътепис в стихове“ (Мича Вуичич, Йелоу Каб), „вертикалната памет на човешкия епидермис“ (Карлос Оливарес, Ла Разон), като особено се набляга на възвисеността и чистотата на мислите, на имагинерната чувствителност, на метафизичния смисъл и същественото място, което поетесата отдава на смъртта, религията и ероса. В своя предговор пък към испанското издание на „Седмият жест“ галисийският писател и поет Мануел Ривас определя стиховете ѝ като пророчески, а авторката ситуира в „епицентъра на творческия трус, там където сюрреалистите откриха, че се сливат противоположностите“ (Портал Култура, прев. Лиляна Табакова). Българските критици пишат за „дежа-вю“ в нейната поезия, „където вече преживяното и наново възприетото се срещат“ (проф. Милена Кирова, Литернет), за „метафизиката под повърхността, красивия ред на света по-дълбоко от погледа“ (Марин Бодаков, в-к Култура), за „силните шифри в нейната поезия, заложени от майстор с богословско образование“ (Патриция Николова, сп. Съвременник), за „писане, тактилно като тяло, летливо като дихание“ (Кристина Йорданова, Предговор към „Седмият жест II“). Поетесата е определяна като „глас на любовта към света, жонглиращ с научните термини“ (Мая Горчева, сп. Море) и като автор на „най-своевременната съвременна българска християнска поезия“ (Марин Бодаков, в-к Култура).
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Номинация за Националната награда „Христо Г. Данов“ (2000) за превода на антологията „Слова за Шива“
- Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2011) за стихосбирката „Изкривяване“[7]
- Носител на Националната награда „Дъбът на Пенчо“ (2019) за поетическо творчество[8][9]
- Номинация за Националната награда за поезия „Николай Кънчев“ (2019) за стихосбирката „Седмият жест II“[10]
- Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2019) за стихосбирката „Седмият жест II“[11]
- Носител на Наградата на Английския ПЕН (2022) за стихосбирката „Увеличение четиридесет“[12]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия
- Кладите на легиона. София: Нава, 1995.
- Амфиполис на деветте пътя. София: Нов Златорог, 1999. ISBN 954-492-127-3
- Седмият жест, София: Захарий Стоянов, 2005. ISBN 954-07-2115-6
- ((sr)) Ране од слободе (Повеля, 2009)
- ((en)) The Seventh Gesture. Translated by Jonathan Dunne. Shearsman Books, 2010. ISBN 978-1-84861-082-8 [13][14][15][16]
- ((fr)) Le Septième geste. Traduit par Krassimir Kavaldjiev. Tertium Editions, 2018. ISBN 978-2-490429-02-8 [17]
- ((es)) El séptimo gesto. Edición bilingüe. Traducción de Reynol Pérez Vázquez. Vaso Roto, 2021. ISBN 978-84-123598-0-0 [18]
- Изкривяване, София: Стигмати, 2011, 76 с. ISBN 978-954-336-124-3 [19][20]
- ((en)) Crookedness. Tebot Bach, 2013. ISBN 978-1-893670-95-2 [21][22]
- ((fr)) Distorsion. Traduit par Krassimir Kavaldjiev. Corps Puce, 2018.[23]
- Увеличение четиридесет, София: Ерго, 2015, 112 с. ISBN 978-954-8689-78-6 [24]
- Седмият жест II. София: ВС Пъблишинг, 2019, 98 с. ISBN 978-619-7390-03-2 [25]
- Есеистика
- Времето и връзката. Девет есета за Балканите и др., есета, София: Смол Стейшън Прес, 2007, 80 с. ISBN 978-954-384-002-1
- Български фрески: празник на корена, есета, София: Омофор, 2013, 118 с. ISBN 978-954-2972-13-6 [26][27]
- Преводи
- Слова за Шива: Средновековни индийски поети. София: АБ, 2000
- Джонатан Дън, Въпреки това. София: Проксима-РП, 2004 (с Рада Панчовска)
- Реймънд Карвър, Късмет. София: Смол Стейшънс Прес, 2008. [28]
- Фиона Сампсън, Дистанцията между нас. София: Балкани, 2008
- Богомил Гюзел, Остров на сушата. София: Балкани, 2010 (с Димитър Христов)
- Лоис Перейро, Събрани стихотворения. София: Смол Стейшънс Прес, 2013.[29]
- Розалия де Кастро, Галисийски песни. София: Смол Стейшънс Прес, 2014
- Мануел Ривас, Изчезването на снега и други стихотворения. София: Смол Стейшънс Прес, 2015
- Чус Пато, Левиатан и други истории. София: Смол Стейшънс Прес, 2016
- Гьокченур Ч., Паметник на неизразимото. София: Смол Стейшънс Прес, 2016 (с Людмила Миндова, Йорданка Бибина и Стефан Иванов)
- Розалия де Кастро, Нови листа. София: Смол Стейшънс Прес, 2017
- Фиона Сампсън, Колсхил. София: Смол Стейшънс Прес, 2019
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Guests of Vilenica 2008 Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine. на сайта на фестивала. ((en))
- ↑ First Tinos International Literary Festival, 29 – 31 юли 2010 Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine. на сайта Ideogramma-cy.com. ((en))
- ↑ „At the End of the World: Contemporary Poetry from Bulgaria“ на сайта на издателство „Шиърсмън Буукс“.
- ↑ „Литературна вечер в Лондон с българска поетична антология“, електронен бюлетин „Културни новини“, 23.10.2012.
- ↑ По повод представянето на антологията „At the End of the World: Contemporary Poetry from Bulgaria“ в Лондон Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine., сайт на Българския културен институт в Лондон, 09/10/2012.
- ↑ „В памет на Цветанка Еленкова“, Портал за култура, изкуство и общество, 5 ноември 2023 г.
- ↑ Шестима поети ще се борят за наградата „Иван Николов“, ЛиРа, 13.12.2011
- ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2019 г., електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2019.
- ↑ Литературна награда „Дъбът на Пенчо“, БНТ, 10 юни 2019.
- ↑ „Поетичен Никулден 2019“, блог „Поетичен Никулден“, 15 ноември 2019.
- ↑ Номинации Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2019, електронен бюлетин „Културни новини“, 21 ноември 2019.
- ↑ English PEN Award, Наградата на Английския ПЕН, 4.08.2022.
- ↑ „The Seventh Gesture“ на сайта на издателство „Шиърсмън Буукс“. ((en))
- ↑ Рецензия на Джон Тейлър за „The Seventh Gesture“, сп. Absinthe. ((en))
- ↑ John Taylor, „The Seventh Gesture: Tsvetanka Elenkova“, A Little Tour Through European Poetry, 2015. ((en))
- ↑ Ian Seed, „Barking at the Shape of Air“, Stride, June 2010. ((en))
- ↑ „Le Septième geste“ на сайта на издателство „Tertium Editions“. ((fr))
- ↑ „El séptimo gesto“ на сайта на издателство „Vaso Roto“.((fr))
- ↑ Кристина Йорданова, „Острови от предишни дни“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 4 октомври 2013 г.
- ↑ Марин Бодаков, „С есета и фотоапарат срещу запустението“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2721), 19 април 2013 г.
- ↑ Liv Lansdale, „Tsvetanka Elenkova’s „Crookedness“, Poets at Work, 5 декември 2013. ((en))
- ↑ John Taylor, „Fuse Poetry Review: Epiphanic Wholenesses – The Poems of Tsvetanka Elenkova“, сп. The Arts Fuse, January 30, 2015. ((en))
- ↑ „Distorsion", de Tsvetanka Elenkova“, poesiechroniquetamalle.blogspot.com, 13 décembre 2018. ((fr))
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 4 (3106), 5 февруари 2016 г.
- ↑ Катя Атанасова, „Между земното и отвъдното“, отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 8 август 2019 г.
- ↑ Книгата е посветена на фреските от Софийската Света гора, свързани с делото на свети Пимен Зографски. Изданието съдържа 125 цветни фотографии на Джонатан Дън от 26 манастира, съпътствани от десет есета на християнска тематика. Едно от тях е „Възкресение: Огънят на любовта“, публикувано и в Портал за култура, изкуство и общество, 30 април 2013 г.
- ↑ „Български фрески: празник на корена“ Архив на оригинала от 2020-08-11 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Омофор“, 9 април 2013 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Назад“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2498), 17 април 2008 г.
- ↑ Пейчо Кънев, „Препускане към епитафията“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2739), 11 октомври 2013 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Цветанка Еленкова
- От и за Цветанка Еленкова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Цветанка Еленкова в Литернет
- Текстове на Цветанка Еленкова на сайта на издателство „Small Stations Press“
- Стихотворения на Цветанка Еленкова в Литературен клуб
- Есета и стихотворения на Цветанка Еленкова в Словото
- „The Train“, The Massachusetts Review, Volume 56, Number 1, Spring 2015
- „Poems by Tsvetanka Elenkova“, The International Literary Quarterly, November 2008
- „ONE IS A CROWD – TSVETANKA ELENKOVA“, Crowd, 31 March 2016
- Текстове на Цветанка Еленкова в „Odyssey“, Al-Mothaqaf, March 7, 2018
- „Three Poems“, Strands Lit Sphere, March 23, 2020
|
