Направо към съдържанието

Роман Кисьов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роман Кисьов
български поет и художник
Роден
6 юли 1962 г. (62 г.)
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияНационална художествена академия
Направлениеживопис
ПовлиянСветлин Русев
Литература
Период1987 –
Жанровестихотворение
Семейство
БащаЗдравко Кисьов

Роман Кисьов е български поет и художник.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в град Русе. Син е на поета Здравко Кисьов. Основно и прогимназиално образование завършва в Русе. През 1981 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък (днес Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“), а през 1991 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност живопис, в класа на проф. Светлин Русев.

Работил е като художник-изпълнител в Държавна опера – Русе (1983 г.), като художник в Държавно предприятие „Книгоразпространение“ – Русе (1984 г.), като уредник в Художествената галерия в Казанлък (1985 г.), като преподавател по рисуване в профилирана гимназиална паралелка по Изобразително изкуство в СОУ „Възраждане“ – Русе (1991 – 2000 г.) и др. От 2000 г. живее и твори в София.

Поезия започва да пише като студент и от 1987 г. публикува активно в литературния печат. Негови стихове са печатани в почти всички централни и някои регионални литературни издания в България, излъчвани са по Българската национална телевизия и Българското национално радио, а също по Националното радио на Румъния, в телевизия „Метрополис“ в Белград (Сърбия) и др. През 1996 г. Регионалният телевизионен център в Русе заснема кратък филм – „Вратите на рая“, по едноименната поетична книга на Роман Кисьов (реж. Пенка Шопова), а през 2021 г. с подкрепата на Национален фонд „Култура“ е реализирана филмова импресия по стихове на Роман Кисьов – „Човекът“ (сц. и реж. Нина Томашова-Иванова). Стихове на Роман Кисьов са включени в поетически антологии в България, Италия, Румъния, Полша, Украйна, Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Йордания, Индия, Армения и Нагорни Карабах, както и в международната антология на английски език „Poets for World Peace“, Vol. 3 (Publishing house „Dhira Verlag“ – Switzerland, and Srephen Gill World Peace Academy – Canada, 2011)[1]. Също така той е включен в авторитетни литературни списания и издания в Русия, Великобритания, Австрия, Полша, Армения, Румъния, Грузия, Турция, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Република Северна Македония, Албания, Косово, Нагорни Карабах, Индия. Публикуван е в електронни литературни и културни издания в Русия, Италия, Франция, Испания, Румъния, Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Армения, Индия, Китай, Египет, Ирак, Ливан, Мароко, Бразилия и др.

Поезията му е превеждана и публикувана на английски[2][3][4], немски, френски[5], испански, португалски, италиански[6][7][8], нидерландски, датски, гръцки[9][10][11], турски, румънски[12][13], руски[14], полски, украински, сръбски, хърватски, босненски[15], македонски, албански[16], арменски[17][18][19], грузински, иврит, арабски[20] [21][22][23][24], китайски[25], хинди и бенгалски.

Участвал е в различни престижни международни фестивали на световната поезия, като Стружките вечери на поезията (Струга, Република Северна Македония)[26][27][28], Смедеревска поетична есен (Смедерево, Сърбия), Международната писателска среща в Белград (Сърбия), Международен поетически фестивал в Инджия (Сърбия), Поетически нощи в Куртя де Арджеш (Румъния), Ньегошеви поетически вечери (Черна гора), Международни литературни срещи в Баня Лука (Република Сръбска – Босна и Херцеговина), Международния литературен фестивал „Дни на приятелите на книгата“ в Риека (Хърватия), Световния поетичен фестивал в Патра (Гърция)[29][30], Международния поетичен фестивал „Дните на Наим (Фрашери)“ в Тетово (Република Северна Македония), Международен поетичен фестивал в Нагорни Карабах, в Печ / Pejë (Косово) и др.[1]

През 2006 г. е куратор на проекта „Поезия в метрото“ на Метромедия – София.

Член е на Българския ПЕН център, почетен член на Съюза на писателите на Армения. Член е и на редакционния съвет на международното многоезично списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.

През ноември 2016 г. е обявен от Столичната библиотека за „Поет на месеца“ в едноименната ежемесечна инициатива на библиотеката, стартирала през октомври 2016 г.

Претворявал е в отделни книги или поетически цикли съвременни руски, арменски, румънски, сръбски, босненски и македонски поети.

Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Правил е самостоятелни изложби в София, Виена, Берлин и Скопие[31][32][33][1] Участвал е в групови изложби в България, Италия, Унгария, Република Северна Македония и САЩ (представителна изложба на НХА в Ню Йорк и Вашингтон през 1990 г.), както и в международни пленери по живопис (в България, Унгария, Гърция и Република Северна Македония). Илюстратор и оформител на книги,[1] сред които поети като Хьолдерлин, Томас Бернхард, Кристине Буста, Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Кайетан Кович, Имант Зиедонис, Михаил Ренджов, Ацо Шопов, Радой Ралин, Кръстьо Станишев, Здравко Кисьов и др. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия в Русе, Художествената галерия в Казанлък, Дом на културата „Средец“ в София, Дом „Витгенщайн“ – Виена, Българския културен институт в Берлин, Дом на културата в Струмица (Република Северна Македония), Градската художествена галерия в Куманово (Република Северна Македония), Музей на град Скопие (Република Северна Македония), както и на частни колекции в България и по света. През 2013 г. международното списание за култура DIOGEN посвещава цял брой на Роман Кисьов като художник, с обширна информация за него и публикация на 70 негови живописни творби и рисунки.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Вратите на рая“, стихотворения. Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1995. Книгата е спечелила Националната награда за поезия на Държавното издателство „Христо Г. Данов“ (Пловдив) през 1995 г. по повод 140-годишния юбилей на най-старото издателство в България.
  • „Сянката на полета“, поезия. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2000.
  • „Пилигрим на Светлината“, стихОткровения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2003.
  • „Криптус и други стихотворения“. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2004 (второ издание – 2007).[34]
  • „Гласове“, стихотворения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2009.[35][36][37]
  • „Градината на тайните“, стихотворения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2014.[38][39][40][41][42][43][44]
  • „Яйца на феникс“, лапидарии. Изд. „Ерго“, София, 2014. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.[45][46][47][48][49][50]
  • „Мистичната роза“, избрани стихотворения. Изд. „Ерго“, София, 2016. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.[51][52][53]
  • „Насън и наяве“, кратки истории. Изд. „Ерго“, София, 2021. Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата.[54][55][56][57]
  • „Светът на думите“, избрани и нови стихотворения. Изд. „Ерго“, София, 2022. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.[58][59][60]
  • "Епитафии", поезия. Изд. "Ерго", София, 2024. Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

На чужди езици

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Hodočasnik svjetla“ (Пилигрим на Светлината), Избрани стихове в Хърватия. Подбор, превод на хърватски език и послеслов: Жарко Миленич (Žarko Milenić) – izdavačka kuća „Slovo“, Zagreb (2008), (Книгата е спечелила конкурс за финансиране от Министерството за култура на Хърватия.)[61];
  • „Словото Пастир“, Избрани стихове в Република Северна Македония. Подбор, препев и послеслов: Ефтим Клетников. (Издавач „Макавеј“ – Скопје, 2010), (Книгата е спечелила конкурс за финансиране от Министерството за култура на Република Македония.)
  • „কবিতা / Poems“ (Стихотворения), Избрани стихове в Калкута, Индия. Издание на Световния поетически фестивал в Калкута. Превод на бенгалски и предговор: Alok Bandyopadhya; С предговор от проф. Ашис Санял (Ashis Sanyal) – директор на Световния поетически фестивал в Калкута. (Published by: 7th World Poetry Festival from Kolkata, India, 2013).[62][63][64]
  • „Lumea cuvintelor“ (Светът на думите), Избрани стихове в Румъния. Подбор, превод на румънски език и предговор: Мариус Келару (Marius Chelaru) – издателство „Timpul“ (Време), Iași (Яш), Romania, 2014 (в сътрудничество с международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „Kado“).[65][66]
  • „ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение“, Избрани стихове в Нагорни Карабах. Триезична – на арменски, български и руски. Превод на арменски език: Гагик Давтян. Превод на руски език: Кирил Ковалджи (Кирилл Ковальджи), Александър Говорков (Александр Говорков) и Владимир Щокман (Владимир Штокман); С предговор от Вардан Хакобян. Издателство „Вачаган Барепащ“, Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014. (Книгата излиза с подкрепата на Съюза на писателите на Нагорни Карабах и под егидата на Международния поетически фестивал в Нагорни Карабах.)[67][68]
  • „Јајца од Феникс“, Избрани поетически лапидарии в Република Северна Македония. Подбор и препев: Иван Шопов. Електронна книга – издателство „Темплум“, Скопие, 2016. [69]
  • „Мистичната роза“, Избрани стихове в Република Северна Македония. Подбор и препев: Михайло Свидерски. Издателство „Восток“, Битоля, 2019. (Книгата е публикувана с подкрепата на Националния център за книгата при Националния дворец на културата – Конгресен център, София, България.)
  • „Ходочасник светла“ (Пилигрим на Светлината), Поезия, в Сърбия. Превод на сръбски език: Александър Марич (Александар Марић). Рецензент: Стеван Тонтич (Стеван Тонтић). Издателство „Поетикум“, Краљево (2021).
  • „Мiстична троянда“ (Мистичната роза), Избрани стихове в Украйна. Подбор и превод от български на украински език: Любов Цай. Издателство "Янтар", Киев (2024).

Критика за него

[редактиране | редактиране на кода]
  1. „POEZIA“, revista de cutura poetica, Anul IX, 2003 (APARE SUB EGIDA UNIUNII SCRIITORILOR DIN ROMANIA, EDITOR „FUNDATIA CULTURALA POEZIA“, Iasi, Romania)
  2. Александр Говорков, „Поэтические ночи в Валахии“, „Литературные Вести“, Газета Союза писателей Москвы, декабрь 2003 /№73/
  3. Велислава Стоянова, „Светци и грешници живописва Роман Кисьов“, в-к „Континент“, бр. 78, 4 април 1995 г.
  4. Валентина Радинска, „Кристалните криле на хармонията“, в-к „Континент“, бр. 144 (974), 23 юни 1995 г.
  5. Елка Димитрова, „Книгата на художника“, в-к „Литературен форум“, бр. 41, 22 – 28.XI.1995
  6. Кръстьо Станишев, „Просветляваща поезия“, в-к „Български писател“, бр. 33 (268), 22.XI.2000.
  7. Крум Гергицов, „В тайната на тайнописа“, „Литературен вестник“, бр. 25, год. 15, 6 – 12.7.2005
  8. Пламен Дойнов, „Литература 2004: повече поезия, по-малко проза“, „Литературен вестник“, бр. 19, год. 15, 25 – 31.5.2005
  9. Ефтим Клетников, „Поезијата како начин на вознесение“ („Есеи и критики“, изд. „Менора“, Скопје, 2009); „Поезията като акт на възнесение“ (Предговор към стихосбирката „Гласове“ от Р. Кисьов, изд. „Авангард принт“, Русе, 2009)
  10. Крум Гергицов, „Поетът е осмото чудо на света“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., „Литературен вестник“, бр. 16, год. 19, 28.04 – 4.05.2010
  11. Вардан Хакобян, „Сътворено с думи и линии“ (Предговор към триезичната поетическа книга „Възнесение“ от Р. Кисьов в Нагорни Карабах, 2014)
  12. Мариус Келару (Marius Chelaru), „Поезията е крило на ангел“, списание „Convorbiri literare“ (Литературни разговори), издание на Съюза на румънските писатели, Яш, Румъния, декември 2014.
  13. Крум Гергицов за книгата с избрани стихотворения от Роман Кисьов "Мистичната роза" (изд. "Ерго", София, 2016), [1], в-к "Бряг", Русе, 28.02.2017.
  14. Росица Чернокожева за книгата "Насън и наяве" на Роман Кисьов, "Преливането ден и нощ", Портал "Култура", 06.07.2022.
  15. Митко Новков за книгата "Светът на думите" на Роман Кисьов, "Ной", Портал "Култура", 28.10.2022.
  16. Георги Цанков, "Спасителят на думите за нов живот" (послеслов в книгата "Епитафии", изд. "Ерго", София, 2024.)
  17. Патриция Николова, "Странстващите епитафии на поета Роман Кисьов" (послеслов в книгата "Епитафии", изд. "Ерго", София, 2024.)
  18. Крум Гергицов за книгата "Епитафии" от Роман Кисьов, "Всеки сам пише своята епитафия", "Литературен вестник", бр. 19, 15-21.5.2024.
  19. Мая Кисьова за книгата "Епитафии" на Роман Кисьов, ""Епитафии" от Роман Кисьов - територия на "превода" на думите на душата", "Културни новини" на сайта LiterNet, 26.04.2024.
  20. Йоанна Гудалова, "Роман Кисьов – прекрачващият граници творец", [2]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Роман Кисьов // litclub.com. Посетен на 08.03.2008.
  2. ↑ ((en)) Роман Кисьов в международната поетическа антология на английски език „Poets for World Peace“.
  3. ↑ Стихове на български и английски в сп. Carmina Balcanica, 2008, кн. 1, стр. 130 – 132.
  4. ↑ Стихове на Р. Кисьов на английски и български език в сайта „FEKT“ – Международен фонд за културно образование и наследство / Fund for Cultural Education and Heritage.
  5. ↑ Страница на френски език, acosopov.com.
  6. ↑ ((it)) Стихотворения на италиански, 21 октомври 2010.
  7. ↑ Стихотворения на италиански, stanzainternazionale.
  8. ↑ Стихотворения на български и на италиански, poetarumsilva.com, 22 октомври 2018.
  9. ↑ В превод на гръцки на сайта Poeticanet, 13 февруари 2011.
  10. ↑ В превод на гръцки на сайта Poeticanet, 7 април 2013.
  11. ↑ В превод на гръцки език.
  12. ↑ Стихотворения в превод на румънски в сп. Ex Ponto, април-юни 2004, стр. 80.
  13. ↑ Стихотворения в превод на румънски език в сп. Poezia.
  14. ↑ Стихотворения в превод на руски език в сп. „Меценат и Мир“ Архив на оригинала от 2009-11-21 в Wayback Machine., 2009.
  15. ↑ Представяне на Р. Кисьов в сп. „DIOGEN plus“ – Сараево (Босна и Херцеговина).
  16. ↑ Стихотворения в превод на албански език в седмичника Nacional, Тирана Архив на оригинала от 2014-01-07 в Wayback Machine., 22 декември 2013.
  17. ↑ Стихотворения в превод на арменски език, 31 октомври 2012.
  18. ↑ Стихотворения в превод на арменски език в „Гракан Терт“, Ереван (издание на Съюза на арменските писатели), 19 декември 2013.
  19. ↑ Стихотворения в превод на арменски език, 29 октомври 2014.
  20. ↑ В превод на арабски език – в Египет, 27 октомври 2014.
  21. ↑ В превод на арабски език – в прочутия арабски сайт Modern discussion, 5 ноември 2014.
  22. ↑ В превод на арабски език – в Ливан, в сайта „Жамалия“ („Естетика“ или „Красота“) Архив на оригинала от 2015-01-02 в Wayback Machine., 14 ноември 2014.
  23. ↑ В превод на арабски език – в сайта за литература и култура „Алнур – Светлина“, Ирак, 7 ноември 2014.
  24. ↑ В превод на арабски език – в сайта на палестинската информационна агенция „Алхадас – Събитието“, 11 ноември 2014.
  25. ↑ В превод на китайски език Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., 18 декември 2013.
  26. ↑ Страница на Роман Кисьов в официалния сайт на Международния поетически фестивал „Стружки вечери на поезията“ Архив на оригинала от 2018-10-22 в Wayback Machine..
  27. ↑ „Итака“ на Роман Кисьов на английски в сайта на Международния поетически фестивал „Стружки вечери на поезията“ (Struga poetry evenings) Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine.
  28. ↑ Стихотворението „Поетът може“ на Роман Кисьов на английски в сайта на Международния поетически фестивал „Стружки вечери на поезията“ (Struga poetry evenings) Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine.
  29. ↑ Страница на Роман Кисьов в сайта Culture Book за участието му в Световния поетичен фестивал в Патра, Гърция (Patras World Poetry Festival 2021) Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine.
  30. ↑ Страница на Роман Кисьов в сайта Culture Book за участието му в Световния поетичен фестивал в Патра, Гърция (Patras World Poetry Festival 2022) Архив на оригинала от 2022-08-27 в Wayback Machine.
  31. ↑ Анонс в Public Republic Архив на оригинала от 2013-12-12 в Wayback Machine. за изложбата „Пластове“ в Българския културен институт в Берлин (съвместно с Антония Дуенде) – 16 – 30 април 2012. 14 април 2012.
  32. ↑ Анонс на немски език в немскоезичното издание на Public Republic за изложбата „Пластове“ в Българския културен институт в Берлин (съвместно с Антония Дуенде) – 16 – 30 април 2012, архив на оригинала от 1 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140201173936/http://www.public-republic.de/ausstellung-schichten.php#more-6398, посетен на 13 май 2012 
  33. ↑ Информация в македонския всекидневник „Вечер“ за откриването на самостоятелната изложба на Роман Кисьов „Ангели, лица и знаци“ в Музей на град Скопие (Република Северна Македония) на 22 август 2014, архив на оригинала от 6 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141006084205/http://vecer.mk/kultura/pristignaa-angelite-na-kisjov, посетен на 30 септември 2014 
  34. ↑ Стихове от „Криптус“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 17.12.2012
  35. ↑ Стихове от „Гласове“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 24.03.2013
  36. ↑ Стихове от „Гласове“ в Открита литература // Архивиран от оригинала на 2014-02-22. Посетен на 2013-04-22.
  37. ↑ „Роман Кисьов – Интервю с поет“ (представяне на Роман Кисьов по повод новата му книга „Гласове“, в. „Новинар“, 17 януари 2014 г.
  38. ↑ „Градината на тайните“ на Роман Кисьов с премиера в Столична библиотека“, електронен бюлетин „Лира“, 24 октомври 2014 г.
  39. ↑ „С Роман Кисьов: за „Градината на тайните“ и изкуството на превода“, аудио интервю на Валентин Дишев с Роман Кисьов по повод новата му книга „Градината на тайните“, електронно мултимедийно списание за литература „DICTUM“, 18 октомври 2014 г.
  40. ↑ Анонс за „Градината на тайните“ в сайта „Диаскоп“, 23 октомври 2014 г.
  41. ↑ „Градината на тайните“ на Роман Кисьов – първа среща с публика“, отзив на Илияна Делева за софийската премиера на книгата „Градината на тайните“ Архив на оригинала от 2019-04-02 в Wayback Machine., „Градското списание“, 2 ноември 2014 г.
  42. ↑ „Роман и Градинаря – едновременно поезия и визия“, отзив за софийската премиера на книгата „Градината на тайните“ в личния блог на актрисата, режисьорка и театроведка Мая Кисьова, 29 октомври 2014 г.
  43. ↑ Стихотворение от книгата „Градината на тайните“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 4 ноември 2014 г.
  44. ↑ Стихотворение от книгата „Градината на тайните“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 2 ноември 2014 г.
  45. ↑ За книгата в сайта на издателство „Ерго“.
  46. ↑ "Поезия с музика на премиерата на „Яйца на феникс“ от Роман Кисьов", в сайта за култура, изкуство и свободно време Kafene.bg
  47. ↑ Представяне на „Яйца на феникс“ – Роман Кисьов (фото-галерия в сайта „Аз чета“).
  48. ↑ Интервю на Невена Праматарова с Роман Кисьов за „Яйца на феникс“ в Артефир на програма „Христо Ботев“ по БНР.
  49. ↑ "Премиера на „Яйца на феникс“ от Роман Кисьов... с изтънчено усещане за мяра", отзив на Илияна Делева Архив на оригинала от 2019-04-02 в Wayback Machine., „Градското списание“, 9 декември 2014.]
  50. ↑ Аудио интервю на Валентин Дишев с Роман Кисьов за книгата „Яйца на феникс“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 9 януари 2015 г.
  51. ↑ www.ergobooks.eu
  52. ↑ Виолета Христова, „Мистичната поезия на Роман Кисьов“, електронно списание „Факел“, 13 ноември 2016.
  53. ↑ Марин Бодаков за „Мистичната роза“ на Роман Кисьов, „Ходене по буквите“, в-к „Култура“, бр. 39, 2 ноември 2016.
  54. ↑ Интервю на Кармен Манукян с Роман Кисьов по повод книгата му с кратки истории „Насън и наяве“ в „Нощен Хоризонт“ на БНР, 26 октомври 2021.
  55. ↑ Из книгата с кратки истории „Насън и наяве“ от Роман Кисьов в сайта „Диаскоп комикс“, 15 ноември 2021.
  56. ↑ Из книгата с кратки истории „Насън и наяве“ от Роман Кисьов в сайта на Бургаската писателска общност, юли 2021 г.
  57. ↑ Д-р Росица Чернокожева за книгата с кратки истории от Роман Кисьов „Насън и наяве“, Портал „Култура“, 6 юли 2022 г.
  58. ↑ Д-р Митко Новков за книгата с избрани и нови стихотворения от Роман Кисьов „Светът на думите“, Портал „Култура“, 28 октомври 2022 г.
  59. ↑ Интервю на Силвия Чолева с Роман Кисьов по повод книгата му „Светът на думите“ в „Артефир“ на БНР, 22 септември 2022 г.
  60. ↑ Интервю на Силвина Златарова с Роман Кисьов по повод книгата му „Светът на думите“ - БНР, 23 август 2022.
  61. ↑ „Čudesne riječi Romana Kisjova“, Послесловът към хърватската книга на Р. Кисьов в блога на преводача Жарко Миленич, 12. travnja 2009.
  62. ↑ Анонс за книгата на Роман Кисьов на бенгали, в Калкута, Индия, електронно списание „Литературен свят“, електронен бюлетин „Словеса“, 24 февруари 2013 г.
  63. ↑ „Поетична книга на Роман Кисьов е публикувана в Индия“, електронен бюлетин „Лира“, 25 февруари 2013 г.
  64. ↑ „Стихотворения“ на бенгали“ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine., електронно списание „Public Republic“, 1 март 2013.
  65. ↑ „Книга с поезия на Роман Кисьов излезе в Румъния“, електронен бюлетин „Лира“, 07.10.2014.
  66. ↑ „Поетична книга на Роман Кисьов излезе в Румъния“, електронно списание „Литературен свят“, октомври 2014.
  67. ↑ „Възнесение“ на Роман Кисьов е първата книга на български автор, издадена в Нагорни Карабах“, електронен бюлетин „Лира“, 20 октомври 2014.
  68. ↑ „Представяне на триезична поетическа книга на Роман Кисьов“, електронно списание „Литературен свят“, октомври 2014.
  69. ↑ Жарко Милениќ (БиХ), Јајца од Феникс, okno.mk, 14 ноември 2016 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Роман Кисьов.


За Роман Кисьов като художник

[редактиране | редактиране на кода]

За него

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Роман_Кисьов&oldid=12408397“.