Кръстьо Станишев
| Кръстьо Станишев | |
| български поет и преводач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Почетен гражданин на Бургас |
Кръстьо Иванов Станишев е български поет, преводач на поезия, автор за деца. Издал е над четиридесет книги за деца и няколко десетки – преводна поезия от руски и немски.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кръстьо Иванов Станишев е роден на 12 май 1933 година в град Бургас в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва Българска филология[1][2] в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, издателство „Български писател“, директор е на издателска къща „Цанко Церковски“ от 1991 до 1997 година.[3]
Първият пълен превод на Гьотевия „Фауст“ (I, II ч.) е негово дело (1980). Превежда поезия предимно от немски (поети от 17 до 21 век), между които: Мартин Опиц, Андреас Грифиус, Фридрих Готлиб Клопщок, Фридрих Хьолдерлин, Новалис, Едуард Мьорике, Николаус Ленау, Николаус Велтер, Вилхелм Сабо, Йозеф Лайтгеб, Томас Бернхард, Алоис Фогел, Кристине Лавант, Фридрих Дюренмат, Кристине Буста, Рудолф Хенц и много други. Отличаван е с множество български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература. Член на БСП. Почетен гражданин на град Бургас (2004).[1][3][4]
Кръстьо Станишев е автор на повече от петнадесет поетични книги, между които: „Лицето на света“ (1960), „Виждане“ (1965), „Въведение“ (1967), „Митология“ (1968), „Любовна грижа“ (1974), „Отворени врати“ (1979), „Крипта“ (1980), „Свидетел на душата“ (1983), „Помилуй нас“ (1998), „Грабнат на облак“ (1999), „Понтийски елегии“ (2003), „Елегии“ (2008) и др.[1][3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Лицето на света. 1960.
- Виждане. 1965.
- Въведение. 1967.
- Митология. 1968.
- Любовна грижа. 1974.
- Отворени врати. Избрано. 1979.
- Крипта. Исторически стихотворения. 1980.
- Свидетел на душата. Избрани стихотворения. Български писател, 1983, 156 с.
- Кой ще каже. 1984.
- Селска къща. Стихотворения. 1985.
- Лично стопанство. Стихотворения. 1988.
- Отворени врати. 1989.
- Помилуй нас. 1998.
- Грабнат на облак. 1999.
- Понтийски елегии. 2003.
- Елегии. Избрани стихотворения. 2008.
- Глас в пустиня. Нови стихотворения. 2011.
Литература за деца
[редактиране | редактиране на кода]- Синьото море. 1961.
- Смела звезда. Стихотворения за пионери. 1965.
- Въртележка. Стихове за деца. 1967.
- Книжни лодки. Стихотворения за деца. 1967.
- Звездичка с крила. Поемка. 1969.
- Тичай, слънце. Стихотворения за деца. 1969.
- Облак ранобуден. Стихове за деца. 1970.
- Славното пътуване на храбрата капка. Стихотворения. 1970.
- Ключе за устата. Стихотворения за деца. 1971.
- Фенер вълшебен. Стихотворения за деца. 1973.
- Дървен меч и книжна шапка. Стихотворения за деца. 1974.
- Нужни-задружни. Стихове за деца. 1974.
- Солунските братя. Исторически разказ за деца. Отечество, 1975 (2 изд. 1976), 32 с.
- Къща с човече. Стихотворения. 1976.
- Птицата на твоя покрив. Стихотворения за деца. 1976.
- Пътуващият цирк. Приказки. 1976.
- Врана с прана перушина. Стихове за деца. 1977.
- Кратки загадки. Стихотворения. Худ. Ана Тузсузова. Български художник, 1977, 16 с.
- Папагалът Бонифаций и други приказки за птици. Худ. Никифор Русков. Български писател, 1978, 79 с.
- Знайни-незнайни. 1979.
- Пазители на Водния дух. Роман за деца. Български писател, 1979, 103 с.
- Хитрата снежинка. 1979.
- Умно паяче. 1981.
- Перо от птица прелетна. Народна младеж, 1981, 148 с.
- Верен брат бъди ми. Стихотворения за деца. 1982.
- Питанки-скританки. 1983.
- Шапка на жабка. 1983.
- Ни тук, ни там. Гатанки и залъгалки. 1984.
- Папагалски приказки. Народна младеж, 1984, 159 с.
- Вълк във влак. Гатанки, залъгалки и весели стихове за деца. 1985.
- Цар с магарешки уши и други весели истории. Български писател, 1986, 74 с.
- Щур щурец. 1986.
- Лесна азбука. Български художник, 1987, 42 с.
- Сто стоножки. 1988.
- Нищо нещо. гатанки. 1989.
- Празноглавче. 1989.
- Раче щураче. Гатанки и весели стихотворения за деца. Худ. Костадинка Измирлиева. Ведрина, 1993, 63 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Кръстьо Станишев // Литературен свят
- ↑ Кръстьо Станишев // Liternet.bg
- ↑ а б в Кръстьо Станишев Архив на оригинала от 2013-11-11 в Wayback Machine. // Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе
- ↑ Отличия на община Бургас, сайт на Община Бургас
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Кръстьо Станишев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Кръстьо Станишев в Литернет
- Стихотворения на Кръстьо Станишев, в. „Литературен форум“, бр. 7 (491), 19 февруари 2002
- Произведения на Кръстьо Станишев в
Моята библиотека
|
