Едуард Мьорике
| Едуард Мьорике Eduard Mörike | |
| германски поет | |
 Фотография на Едуард Мьорике от 1864 г. | |
| Роден |
8 септември 1804 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Щутгарт, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Националност |  Германия |
| Работил | викарий, домашен учител, пастор, придворен съветник, професор по литература |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, новела, роман |
| Течение | Романтизъм |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Едуард Мьорике в Общомедия | |
Едуард Мьорике (на немски: Eduard Mörike) е късен немски романтик – лирик и белетрист, – представител на „Швабската школа“.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Мьорике е роден в Лудвигсбург в семейството на лекар. Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после следва в университета „Тюбингер щифт“ протестантска теология. В Тюбинген се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка възвеличава любимата си в песни – цикъла „Перегрина“ (1824). След дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа задълго на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става придворен съветник и професор по литература.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]
Едуард Мьорике с неговите „Стихотворения“ (1838 – 1867) е смятан за един от големите германски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от „насладите и тегобите“ на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението[1]. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф.
През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда „Мьорике“.
Сбогом
„Сбогом!“ – Чувстваш ли за миг
Тази дума как ранява?
Казваш я с уверен лик,
Сякаш туй те забавлява.
„Сбогом!“ – Смазан от печал,
Сам изрекох под небето.
Стенех в непосилна жал,
Тъй погубих си сърцето.
1834 [2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Maler Nolten (1832) Roman
- Der Schatz (1835) Erzählung
- Gedichte (1838, erweitert 1848 und 1864)
- Lucie Gelmeroth (1839) Novelle
- Der Bauer und sein Sohn (1839) Märchen
- Die Regenbrüder (1839) Oper
- Idylle vom Bodensee oder Fischer Martin (1846) Sieben Gesänge
- Das Stuttgarter Hutzelmännlein (1855)
- Mozart auf der Reise nach Prag (1856) Novelle
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стихотворението „О, помисли, душа!“ в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Сбогом“ от Мьорике, в превод на Венцеслав Константинов
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Едуард Мьорике- Поезия от Мьорике Архив на оригинала от 2016-03-24 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) zgedichte.de Архив на оригинала от 2011-03-10 в Wayback Machine.
- ((de)) Bibliotheca Augustana
- ((de)) Gedichte berühmter Schriftsteller Архив на оригинала от 2006-09-04 в Wayback Machine.
- ((de)) Bücherquelle Архив на оригинала от 2008-04-17 в Wayback Machine.
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Freiburger Anthologie
- ((de)) Deutsche Dichter Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine.
- ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter
- ((de)) Lyrik Gedichte Poesie
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((en)) Филми по произведения на Едуард Мьорике
|
