Направо към съдържанието

Михаил Ренджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Ренджов
Михаил Ренџов
писател от Северна Македония
Роден
Починал
8 октомври 2024 г. (88 г.)

Учил вСкопски университет

Михаил Ренджов (на македонска литературна норма: Михаил Ренџов) е писател, поет и преводач от Северна Македония.

Ренджов е роден през 1936 година в Щип, Югославия. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно и Юридическия факултет на Скопския университет. Работи в Националната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония.[1] Редактор е на списание „Блесок“.[2]

  • Иселеник на огинот (поезия, 1965),
  • Ноќно растење на зборот (поезия, 1967),
  • Каде од оваа страна (поезия, 1968),
  • На работ од сонот (поезия, 1972),
  • Страв (поезия, 1976),
  • Полноќ (поезия, 1979),
  • Нерези (поезия, 1982),
  • Аутодафе (поезия, 1985),
  • Феникс (поезия, сонети, 1987),
  • Земја. Потоп (поезия, 1991),
  • Сонување патување (книга за деца, 1991),
  • Тој (лирична поема, 1993),
  • Шпил 33 (поезия, 1994),
  • Вечната бесконечната (поезия, 1996),
  • Јас оксиморон (поезия, 1998),
  • Ангела сонува (поезия за деца, 1998),
  • Псалми (поезия, 2000),
  • Апокалипса (драматична поема, 2002),
  • Раскази за Захариј (разкази, 2004).
  • Гилгамеш, асиро-вавилонски еп (3 издания: 1994, 1997, 2000), преводач.
  • Награда на СВП за непубликувано стихотворение (1964),
  • „Ноемврийска награда на град Щип“ за книгата „Иселеник на огнот“ (1965),
  • „11 октомври“ и „Братя Миладиновци“ за книгата „Нерези“ (1982),
  • „Григор Пърличев“ за превода на книгата „Тиранија на сонот“ от Каролина Илика,
  • „Пърличев лавров венец“ за поемата „Тој“ (1993),
  • Grand prix international за цялостно творчество, Румъния (1997),
  • „Златно перо“ за превода на книгата „Мудрости и горчини“ от Дритъро Аголи (1998).
  • „Ацо Шопов“ за книгата „Јас Оксиморон“ (1999),
  • Македонска номинация за наградата „Балканика“ (2000),
  • Рациново признание“ за „Раскази за Захариј“ (2004).[3]