Баня Лука
| Баня Лука Бања Лука | |
| — град — | |
.svg){kind=small}  | |
 | |
  Баня Лука | |
| Страна |  Босна и Херцеговина |
|---|---|
| Ентитет |  Република Сръбска |
| Регион | Босненска Крайна |
| Площ | 1238,89 km² |
| Надм. височина | 163 m |
| Население | 199 963 души (2013) 161 души/km² |
| Кмет | Драшко Станивукович |
| Основаване | 6 февруари 1494 г. |
| Пощенски код | 78000 |
| Телефонен код | 051 |
| Официален сайт | www.banjaluka.rs.ba |
| Баня Лука в Общомедия | |
Баня Лука (на сръбски: Бања Лука, Бањалука, Banja Luka или Banjaluka; на босненски: Banja Luka) е град в Босна и Херцеговина, столица на Република Сръбска. Населението на града през 2013 година е 199 191 души, втори по големина град в Босна и Херцеговина след столицата Сараево.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Археологическите находки показват, че по бреговете на река Върбас е имало древни поселения още от времето на палеолита. Тук е живяло племето мезей и в 9 година преди н.е. те били покорени от римския пълководец Германик и територията им обявена за част от римската провинция Илирия. По време на Римската империя са познати целебните свойства на минералните извори. От това време датира и внушителната крепост „Кастел“ на р. Върбас, която е възстановена и представлява туристическа атракция. През 6 и 7 век тук се заселват славянски племена, предците на днешното население на Босненска Крайна.[1]
Първоначално името на града се споменава като Върбас в старинен ръкопис от 1320 година. Унгарският крал Владислав II през 1494 година назначава за комендант на крепостта в Баня Лука Юрай Микулашич. Градът, който е най-силно укрепената крепост в района на гр. Яйце, пада под османска власт през 1528 година. Скоро след това столицата на Босна е преместена от Сараево в Баня Лука. По време на турското владичество Ферхад паша Соколович основава ново селище при вливането на р. Църквена в р. Върбас, което е част от днешна Баня Лука. Оттогава Баня Лука фигурира неизменно в турските стратегически планове. Градът е място на жестоки стълкновения в австрийско-турските войни особено в битката през 1773 г., когато и двете страни понасят големи жертви.[1]
През 1878 година Баня Лука е включен в състава на Австро-Унгарската империя и става административен център. В политиката на австро-унгарците за модернизиране живота в цяла Босна и Херцеговина Баня Лука не прави изключение. Разгръща се строителство на административни и обществени сгради, на важни железопътни линии, които обхващат цяла Крайна. Построени са голямо дървопреработващо предприятие и цигарена фабрика. Изгражда се модерна инфраструктура и градът е водоснабден. В края на 19 век е издигнат и импозантният православен храм „Света Троица“.[1]
От този период датира и Банският двор – резиденция на наместника на австрийския император, а по-късно, по време на Кралство Югославия – на губернатора на Крайна. Днес в Банския двор е седалището на президента на ентитет Република Сръбска. Той е и културен център на града. Банският двор е обявен за защитен културен паметник на Босна и Херцеговина.[1]
Когато в страната се засилва националистическото движение срещу австро-унгарската анексия за независима Босна, в Баня Лука се провежда нашумял процес срещу 156 сърби, 16 от които са осъдени на смърт и присъдите им изпълнени. Изразител на патриотичните и демократичните тежнения на своя народ от онова време е големият сръбски писател-революционер Петър Кочич, класик на сръбската литература. Градският парк носи неговото име, на централно място в него е поставена скулптурата на писателя.[1]
По време на Втората световна война Баня Лука е жестоко бомбардиран от настъпващите немски окупационни части.[1]
Силно земетресение през октомври 1969 година засяга града и причинява множество разрушения, но с помощта и на международната общност пострадалите райони са напълно възстановени.[1]
С подкрепата на тогавашното българско правителство е постоено училище което впоследствие е наречено на български революционер Георги Стойков Раковски.
След разпада на СФРЮ в районите на Босна и Херцеговина настъпват сериозни промени. Макар военните действия да не са нанесли преки поражения върху сградния фонд на Баня Лука, демографският характер на района е силно променен. Юридически Сараево е столица на ентитет Република Сръбска но де факто Баня Лука е реалната столица и там се помещават президентът на ентитета и правителството.[1]
В периода на Кралство Югославия и особено в годините на СФРЮ в Баня Лука се развива с усилени темпове промишлеността. Тук работят модерна леярна, металообработващи и машиностроителни заводи, предприятия за електрооборудване, за автомобилни части, дървообработващи и мебелни предприятия. Развита е също кожарската индустрия. Има модерни текстилни предприятия. Работи фабриката за цигари, построена по времето на Австро-Унгария. На базата на механизираното селско стопанство се развиват консервната промишленост, лозарството и винопроизводството.[1]
Физико-географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Баня Лука има топъл, влажен климат, с мека зима и обилни валежи, както и рекорден брой слънчеви дни през годината, което е характерно за Панония и Посавина. С право той се смята за един от най-зелените градове на Босна и Херцеговина.[1]
 Климатични данни за Баня Лука, Република Сръбска 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 22,3 | 25,2 | 27,6 | 31,4 | 35,4 | 39,2 | 41,4 | 41,4 | 38,3 | 34,8 | 26,7 | 23,5 | 41,4 |
| Средни максимални температури (°C) | 3,7 | 6,8 | 12,0 | 17,2 | 22,0 | 25,0 | 27,2 | 26,9 | 23,3 | 17,4 | 10,8 | 5,2 | 16,5 |
| Средни минимални температури (°C) | −4,6 | −2,3 | 0,7 | 4,7 | 9,0 | 12,4 | 13,7 | 13,3 | 10,1 | 5,7 | 1,6 | −2,6 | 5,1 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −26,4 | −27,4 | −18,2 | −5,9 | −1,4 | 0,9 | 5,3 | 1,8 | −1,4 | −6 | −14,3 | −20,4 | −27,4 |
| Средни месечни валежи (mm) | 70,5 | 62,6 | 77,7 | 89,2 | 95,7 | 111,8 | 93,6 | 83,6 | 95,0 | 83,3 | 97,7 | 88,9 | 1049,6 |
| Източник: Хидрометеорологична служба на Баня Лука (1961 – 2003) ((en)) | |||||||||||||
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Население |
|---|---|
| 1879 | 9650 |
| 1885 | 11 375 |
| 1895 | 13 566 |
| 1910 | 14 800 |
| 1921 | 18 001 |
| 1931 | 22 165 |
| 1948 | 31 223 |
| 1953 | 38 135 |
| 1961 | 50 650 |
| 1971 | 90 831 |
| 1981 | 123 937 |
| 1991 | 142 644 |
През 1991 година населението на града е 143 079 души. Мнозинството от населението на града са сърби, значителна част от тях са бежанци от Република Сръбска Крайна.
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]| Баня Лука | ||||||
| Година на преброяване | 1991 | 1981 | 1971 | |||
| Сърби | 70 155 (49,03%) | 51 839 (41,82%) | 41 297 (45,46%) | |||
| Мюсюлмани | 27 689 (19,35%) | 20 916 (16,87%) | 23 411 (25,77%) | |||
| Хървати | 15 700 (10,97%) | 16 314 (13,16%) | 17 897 (19,70%) | |||
| Югославяни | 22 645 (15,82%) | 30 318 (24,46%) | 4606 (5,07%) | |||
| Други | 6890 (4,81%) | 4550 (3,67%) | 3620 (3,98%) | |||
| Общо | 143 079 | 123 937 | 90 831 | |||
Образователна структура
[редактиране | редактиране на кода]Със съгласието на турските власти през 1832 година в Баня Лука се откриват сръбски православни училища. От 1864 година датира и първото женско училище. С присъединяването на Босна към Австро-Унгария образователното дело отбелязва бурен разцвет. Изграждат се първата търговска гимназия, църковно хърватско училище, девическа гимназия.[1]
Днес в Баня Лука има 29 средни училища с около 18 500 ученици. Университетът на Баня Лука е основан през 1975 година с пет факултета: правен, икономически, механо-инженерен, технологичен и електроинженерен. По същото време са открити Педагогически колеж и Висше училище за икономика и търговия. Създадени са: Институт по история, Икономически институт, Селскостопански институт, Институт за борба със земетръсите, Институт за икономика и развитие, Изследователски строителен институт, Научноизследователски институт за развитие и планиране, Център за приложение на науката в селското стопанство.[1]
Културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Днешният Национален театър в Баня Лука е наследник на Националния театър на Върбас, основан през 1930 година. По време на последната война театърът изнася стотици пътуващи представления. Наред с драми от световната класика на Уилям Шекспир, Бернард Шоу, Александър Дюма, Николай Гогол, Жан Пол Сартр, Бранислав Нушич, се поставят и пиеси на Светислав Милосавлич, Любиша Джокич и др. Театърът участва и в редица международни театрални и танцови прояви, предимно в балканските страни.[1]
В Баня Лука функционира и Академия за сценични изкуства.[1]
Националният музей на града е с богата музейна сбирка и библиотека. Разполага с районни музеи в градовете – Бихач, Дървар, Яйце, Приедор.[1]
Музеят за съвременно изкуство в Баня Лука разполага с постоянна колекция и показва редица изложби на чуждестранно и местно изобразително изкуство.[1]
В града се намира сградата на управление на Радио и телевизия на Република Сръбска.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Местен футболен тим е Борац, основан през 1926 година.[2]
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на община Баня Лука Архив на оригинала от 2006-05-23 в Wayback Machine. ((sr))
- Прогноза за времето // Sinoptik.bg
- Разположение на града // Уикимапия
- Официален сайт на летището в Баня Лука ((sr))
- Информация за етническите прочиствания в Баня Лука ((en))
| |||||
