Босненска Крайна

Босненска Крайна
Страна	Босна и Херцеговина
Босненска Крайна в Общомедия

Босненска Крайна (или само Крайна) е област в Северозападна Босна, в по-тесен смисъл – района главно около град Бихач.

История

От 13 век този район е известен под името Долен край. Първото упомената употреба на термина Босненска Крайна датира от 1594 г.

Този район е известен в австрийската историография от 19 век като Турска Хърватска. След падането на Кралство Босна под османска власт на предната линия на завоевателя изпадат хърватските земи. В продължение на близо три века, хърватите са на топа на османците, които посредством сравнително бързо ислямизираните босненски християни, бивши богомили, наречени патарени, както и на православни власи, успяват да изтласкат хърватското население на запад зад границите на днешна Хърватия и по военната граница.

Предходно по времето на Хърватското кралство и последвалата го хърватско-унгарска уния, Босненска Крайна като свързваща двете части на средновековните хърватски земи е влизала в хърватските граници. Първоначално Босна е заемала само земите по протежението на едноименната река, като на запад средновековните сръбски земи са достигали преко сили до река Върбас, според Константин Порфирогенет.

• 
  Босненска Крайна разделена между Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина
• 
  Османската политика за Западните Балкани залага през 16 – 17 век и на влиянието на възстановената от Соколлу Мехмед паша Печка патриаршия

Демография

(1991)

• 43% – сърби
• 40% – бошняци
• 10% – хървати
• 5% – югославяни
• 2% – други (цигани, украинци, унгарци)

Източници

Тази статия, свързана с Босна и Херцеговина, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.